Данъчната ни система е сред най-благоприятните за бизнеса

Отношението между преки и косвени данъци не трябва да се пипа поне в следващите 20 години, казва бившият финансов зам.-министър Любомир Дацов

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 28 June 2019 09:05 >
Данъчната ни система е сред най-благоприятните за бизнеса
– Г-н Дацов, Вие сте един от най-гласовитите противници на идеята за въвеждане на диференцирани ставки при ДДС. Защо смятате тази идея за лоша?
– Потресаващо е, че дори хора, които се изявяват като водещи икономисти, нямат основни познания по бюджет и публични финанси. Няма друго обяснение за внушенията, които се правят по отношение на изпитани в практиката вече неща и доказали се, че не работят по този начин, по който ги обясняват. Днешните изказвания в полза на диференцираните ДДС ставки се плъзгат по ръба на популизма и идеята „дайте да дадем“, за да се спечелят гласове. Сега ще обясня защо.

Нито една данъчна система не е даденост, но трябва да се изгражда като единен модел, като се следват принципи и логика, а не индивидуални прищевки. Когато се създаваше българската данъчна система в началото на 90-те години, се използваше най-доброто от международния опит. Затова днес тя е една от най-модерните в Европа и е неграмотно да се твърди обратното. Системите на западноевропейските страни са създавани през 30-те години на миналия век и повечето от тях са много тежки и сложни, базирани са на историческия опит и изградени вече връзки.

– В коя част нашата система превъзхожда тези на западноевропейските държави?
– Като всяка система е важно да върши работа. И най-добрата данъчна система, пренесена в друга държава, ще се срути, ако не отговаря на културата и психологията на хората. Когато изграждаш такава система, хващаш белия лист и си отговаряш на няколко базови въпроса: Какво искаш от тази система и какви са дългосрочните приоритети на държавата ти? Основното е, че данъците трябва да осигуряват балансирано разходите. В края на краищата това е основната причина да има данъци, т.е. размерът им зависи от големината на държавните разходи. България е в позицията да догонва по-богатите държави, нуждае се от инвестиции и от изпреварващ икономически растеж. И за да се стимулират те, ни трябва данъчна система, която да допринася за добрата бизнес среда. Ние прилагаме ниски ставки за преките данъци (тези върху фирмените печалби и подоходните), с което позволяваме в бизнеса и в домакинствата да останат възможно повече средства, и така създаваме и условия за инвестиции и конкурентоспособност. В същото време данъчната основа е широка, което означава, че с ниските ставки се облага почти всичко и почти няма изключения. Това осигурява равно третиране и устойчивост на системата.

Дизайнът на българската данъчна система е насочен към бизнеса и онова, което се нарича качествен труд, създаващ добра добавена стойност. По този начин данъчната система е благоприятна за онези домакинства, чиито членове получават месечни доходи между 900 и 7000-8000 лева. Това е средната класа и трябва да се създават условия тези хора да се чувстват уверени, а не като дойна крава и донор за преразпределение.

– Какво тогава означава сегашното говорене за диференцирани ставки?
– Сегашното говорене показва забравяне за целите на икономическата политика, вкарване в блатото на застоя. Когато целиш висок икономически растеж и инвестиции, трябва да предложиш ниски преки данъци. Те стимулират инвестициите, икономическата активност и заетосттта и всяко едно изследване доказва това. Между другото, понеже всички използват ЕС като удобна изтривалка, да напомня, че целите на общностната икономическа политика са растеж и заетост.

Има и още нещо – управлението на икономическия цикъл, което заляга в основата на бюджетната политика от 70-те години насам, трябва да е неутрално спрямо самия цикъл. Това означава, че трябва да се обръща внимание на бюджетното салдо в структурно отношение, а не в номинално. Когато този принцип се спазва, може да се постигат излишъци в годините на икономически растеж. Това се виждаше както през 2007 и 2008 г., така и сега.

– В този смисъл не наблюдаваме ли отново процес на фискално изобилие и не е ли сега времето да се правят реформи?
– На теория е точно така. Промените трябва да се правят, когато времената осигуряват фискални излишъци, каквито са тази и миналата година. Практиката обаче показва, че реформи се правят под натиска на тежките времена. Затова и се съмнявам да видим особени реформи, докато икономиката расте, а бюджетите са на излишък.

– Но какво се случва с по-бедните домакинства? Когато беше въведен плоският данък, именно най-бедните, хората с доходи под 460 лв., загубиха от премахването на необлагаемия минимум?
– Нека да кажем, че добрата данъчна система, или пък която и да е друга, не трябва да награждава стоенето в дъното на „таблицата“. Казвам го с ясното съзнание, че това ще предизвика нееднопосочни реакции. Добрата система стимулира вървенето напред, стимулира онези, които допринасят най-много за държавата. Освен това не е добре да се използват данъците за решаване на проблеми на социалната политика, на различията. Освен че е нискоефективно, излиза и скъпо. Всички изследвания, вкл. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), показват, че най-успешната социална политика се провежда през разходите. Това означава средствата да се предоставят на хората, които се нуждаят от тях.

Но социалната политика не е само раздаване на социални помощи, по-важното е достъпът до образование, здравеопазване, защото това ти дава шанс да вървиш напред. А само да кажа, че ДДС е основният източник за финансиране на образование, здраве и пенсии. Така че какво ще решат диференцираните ставки по ДДС? Така погледнато, не решават проблема на потребителя, а лобират за производителите и търговците на отделните стоки. Така връзката между проблем и политика, с която да се адресира този проблем, се размива.

– Добре, но защо има икономики, които прилагат различни ставки? Кое оправдава допускането им?
– Преди всичко те са унаследени исторически, структурата на данъчната система е различна, а и повечето от богатите западни държави нямат нужда да догонват. Макар че последното не е много вярно последните години – виждаме, че Европа все повече изостава, губи позиции спрямо САЩ, Азия, Австралия, така че се наблюдава натиск за преформатиране на данъчните им системи към типа система, съществуваща в България.

По принцип политиките за стимулиране на икономиката през потреблението (косвени данъци) са ефективни в големи и затворени икономики, обърнати към себе си. Когато имаме малка и отворена икономика като българската, да се стимулира потреблението, означава да се стимулират чуждите икономики, които произвеждат вносните стоки и в крайна сметка ресурсите изтичат, което се вижда през платежния баланс.

Защитниците на диференцираните ставки премълчават или си нямат представа, че диференцираните ДДС ставки изискват високи административни разходи, които се плащат от бизнеса и в крайна сметка от потребителите. Не на последно място, при неизменно ниво на държавните разходи пропуснатите приходи след диференцирането на ставките трябва да се компенсират с други източници. Привържениците на диференцираните ставки или не си дават сметка, или спекулират политически, че за да се понижи една ставка, трябва да се повиши друга, ако не се отрежат разходи в бюджета. В крайна сметка смисълът ще се загуби.

– Тоест ще има стоки, за които ДДС е по-висок?
– Да, и дори плоският данък е свързана тема, защото ако се направи голяма отстъпка при косвените данъци, може да се наложи повишаване на преките. Всяка промяна трябва да се разглежда в контекста на това как ще се отрази върху цялата система. Ако това се забрави, рискуваме да забравим и целите на икономическата политика. Когато целиш висок икономически растеж и инвестиции, трябва да предложиш ниски преки данъци. Всички изследвания показват, че ниските преки данъци стимулират инвестициите, икономическата активност и заетосттта. Затова и данъчната ни система не трябва да се пипа в следващите 20 – 30 години, докато сме в догонващи позиции. Един от тестовете за работеща система е поведението по време на криза, а нашата с всичките й несъвършенства доказа, че в периода 2008 – 2010 г. загуби с една трета по-малко потенциални данъчни приходи в сравнение със средните нива за Европейския съюз. Какъв по-добър атестат за балансираност?

– Тогава защо Европейската комисия постоянно ни критикува, че имаме неефективност в събиране на данъците?
– Всъщност всички положителни препоръки на ЕС са насочени на системно ниво към данъчна система, подобна на българската. Критиките са основно в две посоки – недеклариран труд (сив сектор) и проблеми със събираемоста на косвените данъци (ДДС, акцизи). Това, което е проблем, всъщност е администрирането. Нищо в България от гледна точка на административния процес не е насочено да се случва лесно или да обслужва специално малкия и средния бизнес. При тази относително проста и лесна за обслужване система България заедно с Чехия сме държавите с най-големи разходи за малките и средните фирми.

Едновременно с това, хайде да го кажем директно, политическите решения и компромиси, корупцията имат по-голям принос за неравенствата и пропуснатия растеж, отколкото която и да е друга система. А в рамката и на шегата, още от времето на Андрешко имаме опит в кръшкането, така че проблемът е и въпрос на култура, съзнание, капацитет на държавата да наложи правила за всички.

– Според Вас защо тогава се предложиха диференцираните ДДС ставки?
– Всеки, който говори за диференцирани ставки, или лобира в полза на някое съсловие, или работи за прокарване на разделителни политически линии, защото партиите започнаха много да си приличат в посланията, които изпращат. Тоест и в двата случая не е безкористно.

Текстът е публикуван в брой 25/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ