Сараево, в сърцето на планината

Столицата на Босна и Херцеговина е всичко, което сте си представяли. И много повече

Сараево, в сърцето на планината
Източник: Shutterstock
Колко време може да отнеме едно разстояние от 600 км? Зависи от посоката – ако карате на югозапад от София, за 6,30 ч ще стигнете до Игуменица (при това, ако спазвате всички ограничения!). Но ако тръгнете на северозапад, се пригответе за поне 10 ч, за да се доберете до Сараево.


Пътищата в Босна и Херцеговина са първото нещо, което прави впечатление. И не толкова качеството на асфалта – на дупки и кръпки сме свикнали и в България, колкото липсата на товарни автомобили, на движение. Разликата е стряскаща особено ако сте влезли откъм средна Сърбия и сте минали през богатия земеделски район на Кралево и Чачак. Част от туристическите маршрути минават оттук заради Дървения град на режисьора Емир Кустурица, построен на десетина километра преди границата с Република Сръбска. Честно казано, отзивите в социалните мрежи са доста по-бляскави от реалността – освен че показва какви са били селските къщи в този планински район, миниградчето е и изглежда изкуствено.

Много по-сюрреалистично преживяване е преминаването на границата между Република Сърбия и Република Сръбска (последната е една от трите федеративни области, които съставляват Босна и Херцеговина). Петдесетина леки автомобила, 6 камиона с дървени трупи и... час и десет минути чакане, преди сръбските граничари да решат да се размърдат и да пропуснат колоната през нещо, което наподобява на барака с навес. Пътят се вие в планината и почти не слиза оттам по време на краткото ни пътешествие из Босна и Херцеговина.
ВДЪХНОВЕНИЕ: Мостът над р. Дрина, увековечен в едноименния роман на Нобеловия лауреат Иво Андрич
Първата спирка е Вишеград. Забравете за т.нар. Каменен град на Кустурица – още по-измислен и изкуствен, разположен на малък полуостров на р. Дрина. Истинският шедьовър е средновековният Мост на Дрина – онзи същият от романа на Иво Андрич. Гледката на 13-те каменни подпорни арки, вдигнати преди 5 века, и на спокойната зелена река измива от съзнанието всички попържни, които само половин час по-рано са отнесли сръбските граничари. Купете си тулумбичка или баклавичка – навсякъде в Босна са невероятно вкусни – и си починете на някоя от пейките край моста.

След повече от 500 км от София до Вишеград почивката е повече от необходима, дори и да не подозирате, че ви очаква най-драматичната част от пътя. Драматична без преувеличение – контрастът между красивото ждрело на Дрина, покрай което се вие пътят към Сараево, и непрогледно черните тунели, без нито една лампа в тях, няма как да се опише. Добре дошли в Западните Балкани... И все пак първоначалният стрес от непрогледната тъмница отминава – на петия-шестия тунел човек свиква и остава възхищението от девствената красота на природата, което ще ни съпътства до Сараево.

Столицата на Босна и Херцеговина е всичко онова, което сте чели за нея, и много повече. Символ на мирно религиозно съжителство в миналото, днес градът пази белезите на най-страшния съвременен геноцид. Определението Малкия Йерусалим не е преувеличено – никъде другаде на Балканите човек не може да види толкова много и разположени буквално едни до други православни църкви, джамии и католически храмове, колкото в стария град на Сараево (да не забравяме и синагогите). За съжаление, това е миналото на този град, когато религиите не са били пречка за доброто съседство. Настоящето е в абсолютната доминация на минаретата в новите квартали и в проядените от шрапнели фасади.
ДУХ И ПЕЧАЛ: Централната катедрала в Сараево днес е предимно място за посещение на туристите. В сградата вдясно от нея е експозицията „11/07“, посветена на клането в Сребреница
Заобиколен от хълмове, Сараево притежава очарованието на град, през който минава река. Разходете се покрай Миляцка и ще видите Латинския мост, където е убит австрийският престолонаследник Франц Фердинанд и откъдето пламва Първата световна война. Когато бароковите сгради от времето на Австро-унгарската империя се сменят от стари къщи, които по нищо не се различават от тези в Копривщица например, вече сте в сърцето на стария град, на чаршията. Освен да обиколите дюкяните с медни и кожени стоки, на това място задължително се сяда за порция „чебапчици“ – малки и много вкусни кебапчета, които се поднасят на порции по 7, 10 или 15 в джоб от тънка питка и с йогурт за топене. Задължително вървят с айрян за пиене (не забравяйте, че чаршията е мюсюлманско средище и алкохолът е забранен). Традиционната закуска е бюрекът, а най-почитаното сладко е локумът, който се сервира с кафе от джезве.

Обратно в реалността – каквото и да сте чели за последния геноцид в европейската история, пак няма да сте подготвени за надупчените фасади на бароковите сгради, за разказите на местните как са издържали 3 години без вода и без електричество на сръбската обсада, за паметника на убитите над 1500 деца. Но нищо не може да се сравни с историята на Сребреница. Снимките на жертвите, свидетелствата на оцелелите и документалните кадри не могат да се разкажат – отделете си поне два часа за галерията-мемориал „11/07“, на третия етаж в сградата вдясно от голямата католическа катедрала. Единственото, което ще искате обратно на слънце след сумрака вътре, е да поседите малко. Без думи, без мисъл, дори без вече в главата да ви блъска: „Защо, по дяволите, защо???“. Защото няма нормален отговор.

Основните забележителности в Сараево са на пешеходно разстояние, но ако искате да добиете представа за целия град, вземете лифта до планината Требевич. Или изберете някоя от обиколните линии на градския транспорт – автобуси от типа Hop on – Hop off все още няма. Но не разчитайте на градския транспорт да ви откара до тунела, който по време на обсадата е бил единствената връзка на жителите на Сараево с външния свят и от който са запазени няколко километра. Намира се чак при летището на града, така че изберете кола или такси и имайте предвид, че затваря още в 16 ч.
ДУХ И ПЕЧАЛ: Централната катедрала в Сараево днес е предимно място за посещение на туристите. В сградата вдясно от нея е експозицията „11/07“, посветена на клането в Сребреница
На два часа път от Сараево е гр. Мостар, с известния каменен мост, включен в списъка на културното наследство под защитата на ЮНЕСКО. Подгответе се за красив, но малък мост, буквално окупиран от тълпи туристи, в двата края на който се вие по една малка уличка сред стари къщи с каменни плочи на покрива. Честно казано, не може да впечатли особено хора като нас, свикнали с балканската архитектура от времето на Османската империя. Но само ако видите как щракат смартфоните на южнокорейските, китайските и японските туристи, и веднага ще ви се прииска да им пъхнете в ръката по една рекламна брошура на Мелник или Несебър, за да видят възрожденски сгради в пълния им блясък.

Ако сте стигнали до Мостар, отделете време и за Къщата на дервишите. Намира се само на няколко километра от града, а природата и извиращата изпод скалите река определено си струват. За да я откриете, следвайте Google map почти до финала – веднага след като преминете по тесния мост (няма как да го сбъркате), свийте вляво, покрай реката, а не надясно, както ви показва тракерът, и след по-малко от минута ще излезете на импровизиран паркинг до природната забележителност. В противен случай ще се забиете по селския път, минавайки поне през две махали и предизвиквайки недоумението на местните. Но не се притеснявайте, със сигурност ще се намери кой да ви упъти, защото босненци са любезни и усмихнати хора и желанието да ви помогнат им идва отвътре, а не по задължение. Трябва им само истинска държава, а не територия, разделена на три, и надежда, че Западните Балкани също са част от Европа. Колкото и невероятно да изглежда днес това.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ