Държавата влиза в университетите

МОН ще определя стратегията в държавните висши училища и вече няма да ограничава приема на студенти в частните

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 14 June 2019 13:49 >
Държавата влиза в университетите
С предимство: Държавата ще насърчава приема в направления "Математика", "Педагогика", "Религия и теология", "Физически науки", "Химически науки", "Енергетика", "Материали и материалознание" и "Химически технологии"
Държавата се отказва от ролята си на наблюдател и влиза в държавните университети, за да контролира политиките на развитие на всяко висше училище. Промяната според Министерството на образованието и науката (МОН) се налага, защото за разлика от частните университети, които имат собственик, който изисква дългосрочни планове за развитие на учебното заведение и следване на модерните тенденции в образованието, държавните имат ръководства, избрани за един мандат, и обикновено хоризонтът им на действие е в рамките на този мандат. Това пречи на част от висшите училища да се развиват, да са креативни и да са част от световната мрежа на образование.

Измененията в Закона за висше образование, изработени от МОН, са пуснати за обществено обсъжданe и предвиждат налагане на мораториум върху откриването на нови висши училища, докато бъде приета Национална карта на висшето образование. (Предложения за промени по законопроекта могат да се правят до 26 юни на страницата на портала за обществени консултации.) Причината за това решение, предложено от Съвета на ректорите, е, че мрежата от висши училища у нас значително се е разраснала и качеството на обучението се е снижило в професионални направления, които не са традиционни за съответния вуз. Това от своя страна води до пренасищане на пазара на труда с кадри от специалностите право и икономика, например, и до недостиг на инженери и педагози. У нас има 47 държавни и 5 частни университета.

Идеята за мораториум обаче срещна критики от Института за пазарна икономика. Според Адриан Николов, дори и да се закрият няколко университета и филиала, докато мораториумът е в сила, и след това бъде въведена по-стриктна акредитация, той представлява отказ от реформа и задържане на настоящото, полуреформирано състояние на системата на висше образование за неопределено дълъг срок. Още по-лошото според Николов е, че мораториумът временно ще блокира откриването на частни вузове.

По-съществената промяна в закона обаче е възможността за контрол от министъра на образованието над ректорите на държавните университети. Това ще става чрез сключване на договор, в който ще бъдат регламентирани задълженията на страните за изпълнение на политиката на висшето училище и да осъществяват комуникация по всички въпроси, свързани с изпълнението на мандатната програма на ректора. Ректорът ще е длъжен да отчита пред министъра резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, финансовото му състояние, съществуващите проблеми и мерките за тяхното решаване. Договорът ще се прекратява при прекратяване на мандата на ректора.

За да бъдат стимулирани висшите училища да предлагат на кандидат-студентите специалности, които да отговорят на търсенето на пазара на труда, се освобождават от такси студенти, които избират професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на трудовия пазар по списък, утвърден от Министерския съвет. Такива са осем професионални направления – "Математика", "Педагогика", "Религия и теология", "Физически науки", "Химически науки", "Енергетика", "Материали и материалознание" и "Химически технологии".

За улеснение на младите хора, получили образованието си в чуждестранни висши училища, се въвежда двумесечен срок за признаването на дипломите им, включително и за научна степен доктор. Дипломата за завършена степен на висшето образование, европейското дипломно приложение, свидетелството за професионална квалификация и документ за продължаване на обучението в друго висше училище ще са безплатни. Държавата вече няма да ограничава броя приемани студенти в частните висши училища и правителството вече няма да утвърждава всяка година приема на студенти и докторанти в тях.

Текстът е публикуван в брой 23/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ