Крайнодесните с шанс да са №1 в Европарламента

Победител ще е ЕНП или социалистите с крехка преднина, сочат последните прогнози

Евгений Дончев
Евгений Дончев / 23 May 2019 19:55 >
Крайнодесните с шанс да са №1 в Европарламента
Тревога: Маршът на стотици екстремисти в германския град Плауен с факли и знамена в ръце не би трябвало да бъде разрешен, смята Лявата партия
Ако крайнодесните популисти се обединят след европейските избори, тяхната парламентарна група би могла да е най-голямата. Това сочи доклад на Европейския съвет за външна политика след изследване в 14 членки на ЕС, които имат дял от 80% от местата в ЕП. В новия парламент след вота вероятно ще има три групи: левия блок с 34%, десния блок с 32% и антиевропейските партии с 35% от местата (ако към тях преминат Европейските консерватори и реформатори и Северната зелена левица), се казва в доклада.

Според близкия до Брюксел сайт "ИЮ Обзървър" обаче, дори ако крайнодесните увеличат електоралната си подкрепа, няма вероятност да спечелят мнозинство. Прогнозата сочи, че Европейската народна партия (ЕНП) ще запази макар и с малко относителното си мнозинство, следвана от групата на социалистите и демократите.

"Под лозунга "Крайнодесни от всички страни, обединявайте се!" вицепремиерът на Италия и лидер на "Лига" Матео Салвини свири сбор на 19 и 20 май в Милано. Там се събраха крайнодесни лидери и депутати от 11 европейски страни, сред които и от Словакия, Финландия и България.

Да припомним, че след предишните избори за ЕП през 2014 г. крайнодесните оформиха три групи – Европа на нациите и свободата, включваща Националния сбор на Марин Льо Пен, "Лига" на Салвини и холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс, Европа на свободата и пряката демокрация начело с Найджъл Фараж и Европа на консерваторите и реформаторите, където са полската "Право и справедливост" и шведските демократи.
След това Салвини успя да привлече в първата група други крайнодесни партии, като "Алтернатива за Германия" (АзГ), "Финландците" и датската Народна партия, и тя се преименува на Европейски алианс на народите и нациите. Въпреки усилията на обединителя извън тази група остана управляващата в Унгария ФИДЕС на Виктор Орбан, която е със замразено членство в ЕНП.

В заключителната си реч в Милано Салвини очерта нещо като профил на участниците. "Тук няма екстремисти, расисти или фашисти. Разликата е между тези, които гледат напред, говорят за бъдещето и работните места, и тези, които изправят на съд миналото. Те се страхуват от миналото, защото нямат идея за бъдещето. Ние градим бъдещето", заяви той, като подчерта, че "Европа на разума се е събрала в Милано, за да освободи континента от незаконната окупация, оркестрирана в Брюксел".

Независимо от резултатите от евроизборите крайнодесните печелят все по-голямо влияние в европейската политика. След изборите в Испания на 28 април крайнодясната Vox събра 10,9% и влезе в парламента – първата такава партия след Франко. Така само в 5 членки на ЕС в момента крайнодесните не са парламентарно представени – Ирландия, Малта, Португалия, Румъния и Хърватия. Освен това те доминират или участват в коалиционни правителства в Унгария, Полша, Австрия (преди Ибиса-гейт) и Италия. Това нараснало влияние се изразява във възможностите за отхвърляне на европейски директиви, красноречив пример за което е блокираната реформа на Дъблинската система за кандидати за убежище в ЕС.

Възходът на крайната десница на национално равнище се обяснява според "ИЮ Обзървър“ със заместването на откровения екстремизъм с ислямофобия и антимигрантски позиции, особено след бежанската криза от 2015 г. Трансформацията може да предостави по-стабилна база за крайнодесния алианс, пише сайтът.

Само че тази трансформация не е универсална. По данни на германското вътрешно министерство, цитирани от Би Би Си, 12 700 от общо 24 000 крайнодесни екстремисти в страната са склонни на насилие, при това с нараснал "афинитет към оръжия". На 1 май в източногерманския град Плауен тревога предизвика маршът на стотици униформени екстремисти с факли и знамена в ръце. Лидери на Лявата партия в Саксония изразиха възмущение, че "на униформени нацисти с факли в ръце бе разрешено да маршируват". При това в навечерието на Холокоста. И в град, чиято синагога е била изгорена от нацистите.

Текстът е публикуван в брой 20/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ