Младите не искат да емигрират и вярват в късмета

Хората на възраст между 15 и 29 г. не се интересуват от политика, но все повече се чувстват българи и европейци

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 15 March 2019 11:28 >
Младите не искат да емигрират и вярват в късмета
Младите хора в България все по-малко искат да емигрират, все по-малко се интересуват от политика, но все повече се чувстват българи и европейци. Това сочат данните от мащабно изследване на младежта, проведено през 2018 г. в 11 страни от Югоизточна Европа с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“. Изследванията у нас, национално представително за младежите на възраст между 15 и 29 години, допълнено с фокус групи и дълбочинни интервюта, са проведени от „Галъп интернешънъл“ и анализирани от проф. Петър-Емил Митев, доц. Борис Попиванов, доц. Сийка Ковачева и Първан Симеонов.

Една от големите новини в изследването е, че 61% от младежите у нас нямат желание за емиграция. През 2014 г. този дял е бил 47%, а през 2002 г. – едва 14%. Обяснението на изследователите е, че заминаването за чужбина вече не е съдбовен, еднократен акт – с еврочленството българите могат лесно да се заселват другаде и да се връщат. Още повече че по света вече има установена значителна българска диаспора и емигрантите имат гръб, не отиват на сляпо – почти всеки в страната има свои роднини или приятели, които живеят в чужбина. Появява се обаче нова тенденция – не изтичане на мозъци, а изтичане на работни ръце. Нараства желанието за емиграция сред по-нискоквалифицираните – 76% от висшистите не планират да заминават, срещу 54% от завършилите основно образование. По-силно е желанието за емиграция и сред ромите, отколкото сред българите, както и сред живеещите в Северозападна България, отколкото в останалите региони. Най-желана за планиращите да емигрират дестинация е Германия (42%), следвана от Велкобритания (39%), САЩ (17%) и Канада (2%).



Младежите предпочитат да работят в частния сектор, а около 1/5 се насочват към собствен бизнес. 54% предпочитат трудна работа с повече отговорност, срещу 45% по-лесна работа с по-малка отговорност. Изненадващо обаче най-важният фактор при намирането на работа се оказва късметът. В магията на късмета, разбираемо, вярват най-много ромите (79%). Но доминацията ѝ е повсеместна – късметът е най-важен за 70% от висшистите, а вярата в него е по-голяма в столицата, отколкото в провинцията.

Интересът на младите към политиката е катастрофално нисък – от нея се интересуват едва 7%. В същото време младите днес се оказват големи консерватори, за разлика от предходните поколения, които се бунтуваха срещу родителите си. Възгледите на сегашните младежи съвпадат с тези на родителите им – едва при 14% има разминаване. Класическата ос „ляво – център – дясно“ силно губи популярност.

Самоопределящите се като десни са три пъти повече от левите, а центристите за 4 г. са се стопили повече от два пъти. За сметка на това обаче нараства националната и европейската самоидентификация, при това без колизия. Което и само по себе си е разбираемо, защото никой от хората между 15 и 29 г. не е роден при комунизма, а съзнателният живот на повечето е преминал при еврочленството ни. Младите проектират Европа като идеал за собствената си държава, в която институциите не осигуряват справедливост и ред. Затова спрямо предишните изследвания желанието за демокрация нараства, но отчетливо расте и потребността от социална солидарност.

Младите прекарват свободното си време твърде пасивно, като предимно слушат музика, гледат филми или общуват със семейството и приятелите си. 1/5 от тях не четат нищо извън задължителното, ¼ не спортуват и не се подлагат на никакви физически натоварвания.



Текстът е публикуван в брой 11 /2019 г. на списание "Икономист" от 15 март, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ