Дойде краят на старата световна система за сигурност

Основният потърпевш и заложник отново е Европа

Димитър Гърдев
Димитър Гърдев / 02 March 2019 07:40 >
Дойде краят на старата световна система за сигурност
Източник: Gulliver Photos/Getty Images
С прекратяването на подписания през 1987 г. от Михаил Горбачов и Роналд Рейгън договор за ликвидиране на ядрените и конвенционални ракети с малък и среден обсег изчезва и рамката на траялата десетилетия световна система за сигурност.
През изминалия месец бяхме свидетели на няколко важни за международната сигурност събития. В САЩ президентът Тръмп направи обръщение към нацията за състоянието на съюза, в Русия президентът Путин направи обръщение към Федералното събрание. САЩ обявиха излизане от Договора  за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег, Русия незабавно ги последва. На конференцията по сигурността в Мюнхен западните държави заявиха, че са обединени срещу Русия, а също там САЩ заявиха на европейските си съюзници, че ще дават подкрепата само на тези, които правят бизнес само с тях. Един вид, ако искат подкрепа, ще си я платят. ЕС реши да направи плаха крачка към горещите и в политически аспект територии на Северна Африка и Близкия изток, като проведе първа среща в Кайро с Лигата на арабските държави. И всички тези събития – само за един, и то най-краткия месец в годината. Очевидно ситуацията в света се променя, и то скоростно.

Най-голямо значение за системата на международната сигурност ще има денонсирането на договора за ракетите с малък и среден обсег. Той е подписан през 1987 г. между САЩ и СССР и премахва ядрените и конвенционалните наземни балистични и крилати ракети със среден и малък обсег (с радиус на действие от 500 до 5500 км). С прекратяването му приключва поредицата от договори, задаващи съвременната рамка на световната сигурност и осигуряващи прозрачност в действията на противниковата страна.

Системата на сигурността в света е изградена върху няколко основни постулата, обвързани с договори. Първият от тях е ядреният паритет. Т.е.  противниците да поддържат еднакъв брой ядрени оръжия и приблизително равен общ брой носители за тях – ракети, самолети, подводници. Смисълът на ядрения паритет е, че никой няма преимущество и така всеки се въздържа  от агресия.

Другият елемент на сигурността е взаимно гарантираното унищожение. Тук същността е в това, че основните държави не трябва да увеличават безразборно противоракетните си системи. По този начин никой няма да придобие измамната  увереност, че ако нанесе първи ракетно-ядрен удар, ще успее да унищожи силите и средствата на противника, без да получи възмездие.

Третият елемент е възпиращият праг – когато силите и средствата се държат еднакво отдалечени, с достатъчно време за реакция, така че да няма възможност за изпреварващ удар.

Тази структура на сигурността беше обвързана със съответните договори. Ядреният паритет се постига чрез поредица от Договори за стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ), известни като START-1-2-3. Този договор намали ядрените арсенали драстично – от близо 30 000 единици до сегашните нива: САЩ разполагат с 1538 ядрени заряда, Русия – с 1648.

Вторият стълб на сигурността беше закрепен с Договора за ограничаване на системите за противоракетната отбрана (ПРО). Той е подписан през 1975 г. и е денонсиран през 2001 г. от президента Буш. Така се стигна до развръщането на ПРО на САЩ в Румъния и Полша.

Третият стълб почиваше върху Договора за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег. Той гарантираше, че никой няма да увеличава безконтролно своите възможности, както и да разполага такива средства за нападение в близост до границите на другата страна с възможност за мълниеносен удар. Сега и този договор е денонсиран. Последиците са  пълномащабна надпревара във въоръжаването не само на земята, но и в Космоса. Договорът беше в основата на и е пряко свързан с договорите за стратегическите настъпателни въоръжения START и без неговата сдържаща сила е нелогично да се съкращават и стратегическите ракети, които представляват основното оръжие на възмездието. Това са последните договори, останали валидни от стратегическата архитектура за сигурност.

Кой е основният потърпевш и заложник от всичко това? Европа, защото ако остане разединена по въпросите за собствената си отбрана, отново няма да има думата и да бъде страна по евентуално нов договор. Както при надпреварата между САЩ и Русия по време на Студената война, европейските държави бяха поставени в ролята на наблюдатели как на техните територии се разполагаха американски и съветски ядрени ракети, а европейските градове бяха цели на двете суперсили. Сега руският президент обявява от трибуната на парламента, че ако бъдат разположени такива системи в Европа, руските удари няма да бъдат ограничавани само до площадките с бойните инсталации на противника, но ще бъдат насочени и към центровете за управление и към учрежденията, където се вземат решенията, т.е. към Вашингтон и европейските столици.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ