Светът е моят офис

Дигиталните номади стават все повече, а компаниите се опитват да приспособят бизнеса си към този феномен

Емил Петров
Емил Петров / 22 February 2019 08:55 >
Светът е моят офис
Източник: Shutterstock

Да работиш на плажа. Или от планинска хижа. Да не се депресираш от трафика до работното си място. Да не се застояваш в един град и в една държава. Целият свят да е твоето работно място. Днес си в Тайланд, другия месец в Ню Йорк или Сингапур, следващата година в Банско или Пловдив.

Изглежда като фантазия, но все повече хора избират този начин на живот и работа, при който пътешествието и изкарването на пари се съчетават. Това са дигиталните номади – специалисти, чиято професия е свързана с цифровите технологии и които могат да я упражняват от разстояние. Достатъчно е само наличието на връзка с интернет.

Кои са те

Най-често това са експерти по дигитален маркетинг, софтуерни разработчици, специалисти по управление на проекти, инвестиционни анализатори, но сред номадите има и предприемачи, блогъри, както и всякакви други професионалисти, които не обичат да се заседяват на едно място. Най-важното, което допринесе за появата на феномена „дигитални номади“, е възможността за отдалечена работа при определени професии, които не изискват човек да е вързан на определено място, казва Светослав Димов, изпълнителен директор на най-голямата IT общност в България - Dev.bg.

Той посочва две групи фактори, които много благоприятстваха бума на дигиталното номадство. Едната са развитието на технологиите и софтуера, другата е промяната във фирмената култура и организационните практики в компаниите.

През последните десетилетия започнаха да се появяват все повече технически средства, които позволяват работата дистанционно. От една страна са комуникационни платформи като Skype for Business и Blueworks, които правят възможни виртуални стаи за работни срещи. Друг тип технически средства, които благоприятстват този тип работа, са т.нар. таск мениджмънт или проджект мениджмънт софтуери, при които се записват задачите по проектите, отговорностите на всеки и крайните срокове. Такива програми подпомагат дистанционната работа, понеже не се изисква непрекъснато екипът да обсъжда изпълнението на проекта.

Но не по-малко важни са и организационните промени, които тръгват от иновативни, по-малки компании. От една страна, те са принудени да ги прилагат, защото не разполагат с ресурсите на големите корпорации, които отварят офиси с едно щракване на пръстите и дават най-високите заплати в съответния сектор. За да привлекат качествени специалисти, те предлагат това, което се е смятало за табу при големите – гъвкаво работно време и работно място. Така пионерите създават организационни практики как да се работи дистанционно, без да се пречи на продуктивността. Напротив, има много изследвания, които показват, че дистанционната работа я повишава. И все повече „традиционни“ компании въвеждат такъв елемент.

"Различните организации имат различен подход. Те могат да работят повече с фрилансъри, да позволяват дистанционна работа, но с изискване първите 6 месеца да се стои в офиса, за да се опознае екипът“, обяснява Димов.

През годините двата фактора се допълват взаимно. Технологичната промяна води със себе си и организационна – с развитието на софтуера компаниите могат да променят структурата си и начина, по който действат, а в други случаи самите фирми се променят и хората, които създават софтуер, се адаптират към тези организационни промени, посочва изпълнителният директор на Dev.bg.

Не е достатъчно да работиш от къщи

Много често дигиталните номади са фрилансъри – хора, които работят на проектна база към различни компании по различно време. Но има фрилансъри, които не са дигитални номади – например те могат да живеят и работят в София от дома си, да отглеждат децата си и никога да не излязат от страната. Както има и хора, които работят по дългосрочен трудов договор само за една компания, но работодателят им позволява 100% дистанционна работа.

Дигиталното номадство се обвързва винаги с пътуване, и то доброволно, като има най-често два модела на поведение. При единия решаваш, че през следващите 2 – 3 години ще си номад и в рамките им обикаляш много държави, като пътуваш и работиш. Другият модел е на по-трайно настаняване – живееш 2 – 3 години в една държава, преди да се преместиш в друга.

Има и трети модел на поведение, който можем да наречем частично номадство – да живееш и работиш в България, но всяка година за 2 – 3 месеца да отиваш да живееш в друга държава, продължавйки да си работиш.

Някои компании са изцяло дистанционни. Може да имат някакъв офис, но по-голямата част от хората не са стъпвали там, а може дори да живеят на друг континент. Промяната в начина на работа се усеща и сред българския бизнес.

"Моите наблюдения са, че в момента по-голямата част от ИТ компаниите в България тестват модела, за да видят как биха се адаптирали към тази среда. Например може да се работи дистанционно няколко дни в месеца или един ден от седмицата“, казва Димов. „Има и такива, и все по-често се срещат, които позволяват изцяло дистанционна работа. Но е много по-трудно да преобразуваш вече действаща организация, свикнала да работи на едно място, в чисто дистанционна компания“, категоричен е той.

СТИМУЛИ: Развитието на програми за управление на проекти стимулира дистанционната работа
Източник: Shutterstock


България – високо в класацията на номадите

Ниските разходи за живот, качественият интернет, членството в ЕС и създаването на все повече споделени работни (коуъркинг) пространства превръщат България в една от новите предпочитани дестинации за дигитално номадство в Европа. В актуалната класация на портала Nomad List София се нарежда на 27-о място в света по благоприятни условия за дигитално номадство, като следва Виена (26-о място) и изпреварва Братислава (34) и Лондон (35). Миналия месец изданието Entrepreneur пък нареди Пловдив сред петте най-добри дестинации в Европа за номадите наред с Познан, Барселона, Утрехт и Истанбул. Аргументите – бърз интернет, уникална природа, вълнуваща история, можеш да наемеш апартамент за под 400 долара на месец и с още толкова да се наслаждаваш на нощния живот и хубава кухня. Ако използваме критериите, можем спокойно да добавим и Варна към този списък. През последните години още един фактор оказва сериозно влияние върху привлекателността на България за цифровите номади – засиленото присъствие на страната на картите на нискотарифните авиокомпании.


Един германец в Банско

ПРЕДПРИЕМАЧ: Германецът Матиас Цайтлер (в средата) и неговият проект за споделено работно пространство в Банско


Матиас Цайтлер e германец, роден в Мюнхен. Дошъл е в България в началото на 2017 г., като е харесал Банско за своя локация. Освен дигитален номад той е и създател на споделеното работно пространство „Коуъркинг Банско“, в което работят хора от цял свят. Цайтлер има магистърска степен по бизнес администрация от Университета в Санта Клара, както и диплома по инженерство от Политехническия университет в Залцбург.

"Занимавам се с онлайн маркетинг и мога да работя отвсякъде, затова не ми е необходимо определено място. Това е и идеята на дигиталното номадство – че можеш да работиш отдалечено и можеш да пътуваш междувременно. Не е почивка, а просто начин на живот“, казва той.

Цайтлер посочва, че основните причини, поради които той и други европейски номади избират България, са, че страната е в ЕС и нямат нужда от виза, за да дойдат и да установят компанията си. Ниските данъци също натежават при вземане на решението.

„За дигиталните номади, които пътуват много, има смисъл да намерят място, където да базират компанията си, без да плащат високи данъци, докато пътуват. Преди това бях в Австрия и личният ми график включваше пътувания между 6 и 9 месеца в годината. Ако плащаш висок данък, както в Австрия, трудно можеш да си го позволиш“, обяснява той.
Но не са важни само данъците, защото човек трябва и да харесва мястото, на което е базиран. „Заедно с моя бизнес партньор Уве Алгойер обичаме планините. Затова видяхме Банско и си помислихме, че ще е добро място за живот“, разказва Цайтлер.

Проектът му „Коуъркинг Банско“ стартира от идеята, че ако си чужденец, дойдеш в Банско и не познаваш никого, имаш нуждата от хора, които мислят по подобен начин около теб. Там можеш да създадеш приятелство, бизнес връзки, също така и да опознаваш района заедно с други хора. В „Коуъркинг Банско“ в момента има 50 души – 70% европейци, 20% американци, другите 10 – от останалия свят. Парадоксът е, че обстоятелството, че страната не е в Шенген, благоприятства притока на граждани на страни извън ЕС, като например американците. В страни от Шенгенското пространство те имат право на 90-дневен престой в рамките на 180 календарни дни. Понеже България не е в Шенген, американците могат да прекарат в страната тези 3 месеца вакантен период и после да се върнат в шенгенска държава, без да е необходимо да излизат от Европа.

Предимството на Банско е планината, категоричен е германецът. „През зимата можеш да караш ски и сноуборд, а през лятото да се катериш или да караш маунтин байк. Също така е подходящо за хора, които не обичат големите населени места, въпреки че през зимата в скикурорта се натрупват много хора“, обяснява той.

Едно от основните правила на дигиталното номадство е номадите да стават част от местната общност там, където са, а не да се държат като туристи. „Ние гледаме да се държим като местните, а не като „нашественици“. Когато живееш по такъв начин, можеш да се концентрираш върху положителните неща на Банско, а не върху негативите, които причинява туризмът“, казва Цайтлер, допълвайки, че през лятото Банско е прекрасно малко селище, спокойно и без трафик на автомобили.

„Аз съм суперщастлив от живота си тук. Някои хора харесват големите градове, аз харесвам по-малките места. За мен Банско и районът около него са прекрасни. Тук имаш повече свободно време, защото не го губиш в трафика, всичко ти е на пешеходно разстояние и хората са прекрасни“, казва Цайтлер.

Но веднага уточнява, че за да можеш да му се насладиш, трябва да имаш доход, който идва извън България, защото ако дойдеш тук и работиш на местната заплата, е съвсем различно.


Да пакетираш живота си за 30 минути

ПОД ВОДАТА: Гмуркането е хоби за специалиста по дигитален маркетинг Роза Цветкова

Роза Цветкова определя себе си като предприемач, пътешественик и водолаз по душа. Тя е специалист по дигитален маркетинг и в момента е в Бали заедно със своя приятел. Пътешествието винаги е било неизменна част от живота ѝ, като до момента е посетила над 40 страни по света, работила е в Париж, Ню Йорк и Югоизточна Азия.

"Като дете си мечтаех да стана актриса, впоследствие се увлякох по математиката и накрая намерих себе си в сферата на маркетинга. След 5 години из дебрите на ПР-а в корпоративния и неправителствения сектор, в Ню Йорк, по време на стаж, открих най-голямата си професионална страст – маркетинга в социалните мрежи“, казва тя.

Комбинацията между свободата и креативността, които животът като дигитален номад предоставят, я привлича преди години, но едва наскоро се реализира като работещ пътешественик. В момента Цветкова работи дистанционно с брандове от цял свят, помагайки им да изградят своите общества в света на дигиталния маркетинг и социалните мрежи. Отскоро разработва и свой проект за първата международна онлайн конференция за водолази – Diving Week.

За всеки номад предимствата и недостатъците на този начин на живот са различни. За Роза Цветкова най-ценното е, че може да има свободата да опознава нови култури, природни забележителности и личности постоянно. "Всеки ден е различен и изпълнен с приключения, стига да си готов за тях“, казва тя, но допълва, че е необходимо човек да е изключително организиран, с добра работна култура, подготвен за неизвестното и да е винаги позитивно настроен и ориентиран към намиране на решения.

"Например аз днес мога да отида да се гмуркам с акули сутринта, после да обядвам с приятели на плажа и следобед да седна пред компютъра и да работя с пълна пара“, казва Роза.

Недостатъците на този „чергарски“ начин на живот е, че хората много често са далече от семейството и близките си приятели. Негатив е и това, че когато човек пътува постоянно, по-трудно създава истински връзки и приятелства. „Другото нещо, с което трябва да свикне всеки номад, е, че ако избере начина на живот с често преместване, трябва да е готов да пакетира живота си в една раница за 30 минути“, обяснява Роза Цветкова. Но докато липсата на уюта на собствена къща за някои хора е голям минус, за други е приключение.

Дали номадството пречи на създаването на семейство и отглеждането на деца? Роза има щастието да е номад заедно със своя партньор. Опитът на двамата до момента показва, че 50% от хората, които срещат, са поели сами по този път, но другата половина са с партньор, твърде често и с деца.

„Номадстването съществува под една или друга форма от доста време и затова има и цяла инфраструктура, изградена на много места, като училища за деца на чужденци и т.н. Според мен просто тези семейства по-малко споделят в социалните мрежи и се наслаждават в свободното си време на офлайн живота, затова и по-малко може би се говори за тях. Със сигурност се изискват повече усилия, когато имаш семейство като номад, а не в родната си страна, но ако имаш желание, винаги се намира начин“, категорична е Роза Цветкова.

Тя съветва всеки, който има намерение да номадства, първо да се запита защо го прави. Така ще се ориентира как да започне. „Например, ако искате да живеете сред природата, може да потърсите приятно местенце сред джунглата като Мундук в Бали; а ако искате да намерите нова социална среда – град като Чанг Мей в Тайланд. Красотата на това да си номад, е именно в свободата да избираш според финансовите си възможности“, допълва тя.

Номадите и имиджът на България

ОПТИМИСТ: Мари Пиетжак вярва, че дигиталните номади може да допринесат за подобряване на имиджа на България


Дигиталните номади водят със себе си международния опит в България, а самите те могат да се използват за изграждане на по-обективно мнение за страната, смята французойката Мари Пиетжак.

Мари е родом от Северна Франция и е юрист по образование. След дипломирането си започва кариера в правото, но през 2014 г. решава да промени живота си и се премества да живее в София. През юни 2016 г. стартира англоезичното онлайн списание Madame Bulgaria, в което представя културни, кулинарни и лайфстайл събития в София и страната, като в същото време работи и като консултант по човешки ресурси. В своето онлайн издание тя и нейните сътрудници често пишат за дигитални номади и техните преживявания в България.

Открива България през декември 2012 г., когато идва за дълъг уикенд две седмици преди Коледа. "Чувствам се много добре в България и това е причината да остана. Тук накрая открих моя баланс и съм щастлива да кажа, че съм го постигнала на тази възраст. София е столица, която се развива бързо, и смятам, че България е пълна с възможности", казва Мари Пиетжак.

Французойката често пътува в страната и описва места, които смята, че хората могат да открият и да харесат както нея. А директните полети от София до основните европейски градове я правят много достъпна като дестинация. "Вярвам, че мога да допринеса за това да стане по-привлекателно място в Европа", казва Мари Пиетжак.

За нея качеството на живот е едно от най-силните страни на това, което България предлага за дигиталните номади. В статията в Madame Bulgaria "Дигиталните номади: 9 причини да дойдеш в София" се изтъкват добрите познания на английски език сред хората, достъпните разходи за живот, бързият интернет, историческите забележителности, многото споделени работни пространства, както и възможността да работиш цял ден в заведение, без да бъдеш притесняван от персонала за това, че си поръчал само една напитка.

Но има и много неща, които може да бъдат подобрени. "Като за начало България трябва да работи повече за своето популяризиране и уважение сред другите държави. Най-привлекателните държави в света имат отлична комуникация. За някои от тях виждаме само положителните неща, въпреки че има и отрицателни", казва Мари Пиетжак. "Докато за други като България хората виждат първо отрицателните, преди да се натъкнат на положителните, а те са много", допълва тя.

"Ако искаме да привлечем повече туристи и компании, не трябва да казваме, че сме най-евтината страна в Европа и най-корумпираната държава в ЕС, нито да говорим, че хората, които са извън страната, са по-важни от тези, които са вътре“, казва Мари Пиетжак.

"Смятам, че българите са горди с тяхната страна, но те трябва да имат визия за това каква искат да е България и да правят всяко усилие, за да може да постигнат тази цел", категорична е тя. В тази посока според нея дигиталните номади могат да помогнат, споделяйки личния си подход, изграден чрез международния им опит, което е много стимулиращо за местните хора. Срещали сме се с хора от Испания, САЩ, Франция, Великобритания и много други страни", допълва тя.

Мари Пиетжак обръща внимание на вкусната храна и разнообразната природа, която страната предлага. "Чудесно е да живееш в страна, където сутринта да си на планина, следобед на черноморския бряг и накрая да вечеряш в столицата", посочва тя.

Но не ѝ харесва това, че хората пушат много, както и замърсяването в София, което смята за проблем от първостепенна важност. Също така посочва и нетолерантността на българските шофьори, както и като цяло ниското ниво на безопасност по пътищата у нас.

"Повечето чужденци дигитални номади имат положителна представа за страната, а това допринася за изграждането на по-обективно мнение за България", казва Пиетжак. Тя смята, че България и София имат нужда от по-голямо многообразие, както са го постигнали Париж, Лондон и всички други столици.

В бъдеще Мари Пиетжак вижда все повече и повече дигитални номади, което прави офисите обречени на изчезване. А според нея България е идеалното място за това човек да започне осъществяването на мечтата си да работи, откривайки света.

Текстът е публикуван в брой 8/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ