Мелодрама с Вожда от Банкя, Мишел от Съпротивата и Ахмед от Сарая

Фалшивата политическа игра с Изборния кодекс отблъсква публиката и от това ще загубят всички партии на евроизборите

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 22 February 2019 08:45 >
Мелодрама с Вожда от Банкя, Мишел от Съпротивата и Ахмед от Сарая
Източник: БТА
Кворум даден-кворум приет: На коалиционен съвет на 19 февруари ГЕРБ и "Обединени патриоти" взаимно си обещаха да осигуряват работата на парламента с необходимото депутатско присъствие
По БНТ тъкмо бе тръгнал новият български тв сериал "Денят на бащата". Сериозни проблеми на днешния живот, поставени традиционно като за БГ кино с дървена достоверност – като сценарий, режисура, актьорска игра и разбира се, звук. По същото време се разигра и поредната политическа мелодрама – с Изборния кодекс. По тъмни доби и шушу-мушу с ДПС ГЕРБ посече преференциалния вот, а след 3 дни се отрече от Сатаната, след като Вожда даде любимата си команда "Кръгом!" за отмяна на промяната. БСП таман бе протегнала ръце към чистия въздух извън парламента – хич не искаше да се връща в него заради помилвания вече стар кодекс. И твърдо реши да остане на открито, на хляб и вода ако трябва, но сред народа, за да чака светлото утре на предсрочните парламентарни избори. А голямата управленска коалиция с малките си патриотични диванета за кой ли път удари барабана за кръгова отбрана на кворума и се закле пред знамето така да изкара цял мандат.

Телевизията и политиката, която също е главно по телевизията, са илюзорна реалност. Ние не хлипаме от съчувствие и не кипим от гняв към пресъздаваното от актьорите като възрожденските българи, когато са гледали "Многострадалната Геновева". Направата на тази илюзия обаче – показване, разказване, драматургия, игра, трябва да е реалистична. Фалшът разсипва на парчета този иначе желан и уютен илюзорен свят. И един Захари Бахаров не може да компенсира другите актьорски дефицити в минисериала. Един Бойко Борисов не може да е Робърт де Ниро на гърба на шефа на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов, окончателно превърнат в Роуън Аткинсън. Впрочем някои от най-добрите актьори като Шон Пен поддържат хигиена, като пропускат участие в тенекиени филми, въпреки че пропускат големи пари.

Нито скечово, нито сериозно драматично обаче някой може да изиграе роля, при която в името на народа отнемаш преференцията за гласуване и после пак в името на народа я връщаш – нито Роуън Аткинсън, нито Шон Пен. И то във време, когато цялата световна и българска в частност публика е настръхнала срещу елитите. Енергията на политическо недоволство от запад на изток и от изток на запад се храни от омразата срещу управляващите класи, каквито и да са те на цвят. Да отнемеш преференцията, тази малка залъгалка за избирателя, че има думата, този малък фетиш на мажоритарност, е все едно да му изключиш тока на телевизора. Вярно, че скоро след това, като му го пуснеш, филмът му става още по-мил и уютен.

Номерът на ГЕРБ е да пуска и спира тока. Отнема нещо на група, съсловие или цял народ – после му го връща. Така показва, че е винаги с пръсти на пулса на обществото и е винаги готов да отстъпи – но само наужким. Това е игра, призвана да прикрие липсата на политики, липсата на управление. Драматизмът напред-назад, включ-изключ създава илюзията за реален политически живот и за тясна връзка на управляващите с народа. Иначе най-реалното е правенето на бизнес от властта, а управлението в обществен интерес е странична дейност, която си тече като кротък сериал, с елементи на драматизъм през една-две серии.

Да се кланяш на публиката обаче е само едната патерица на властта. Другата са другите с власт, от които зависиш. Ако оставим вътрешните бизнес фактори и външните политически, които са първостепенни, но по-невидими, зависимостта е и от останалите парламентарни сили. ДПС видимо изви ръцете на ГЕРБ с практическото заличаване на преференцията. Това е партията, която най-малко допуска електоратът ѝ да прави друго, освен да гласува под строй спуснатите от горе кандидати. И през 2014 г. изключи двама депутати, избрани с преференция и нарушили "джентълменското споразумение" да не се възползват от нея. На евроизбори обаче ДПС никога не е страдало от преференциален вот. Само двама евродепутати досега са били избирани с преференция – Светослав Малинов (ДСБ) от Реформаторския блок, изместил Меглена Кунева, и Момчил Неков (БСП), изместил Петър Курумбашев. Та ДПС нямаше особен зор точно сега да се пъне – преди следващите избори можеше да натиска за промяна на кодекса, както и без това се прави в навечерието на всеки вот. А и с какво точно изнудва сега ГЕРБ, който си има мнозинство с Патриотите, а "Воля" му е първа резерва? Или може би му помага да стегне редиците? Или пък помага на БСП да стане още по-радикална в подриването на властта? Сметки на дребно.

Каквито и да са сметките, всички са губещи като участници в един общ сериал. Защото всички са фалшиви и само усилват фалша с любимото си прехвърляне на вина. Дори Корнелия Нинова, която изгуби основанието си за излизане от парламента още преди партията ѝ да е прекрачила прага му, вече е надянала шлифера на Мишел от Съпротивата ("Ало, ало") и с непоколебимото ѝ заклинание "слушайте внимателно, няма да повтарям" иска предсрочни избори.

А когато публиката се усети, че я мамят със сериала, досадно махва с ръка и не отива да гласува. Така резултатът от сегашната мелодрама ще е още по-ниска избирателна активност през май. Но публиката може и да се раздразни и да закопнее за съвсем нов сериал. И ако невидимите фактори съберат талантливи сценаристи, режисьори и актьори, Вожда от Банкя, Мишел от Съпротивата и Ахмед от Сарая ще трябва да се радват на второстепенни роли.

Текстът е публикуван в брой 8/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ