Не винаги готова

София е „балансирана и умерена” в дипломатическата война с Москва

iconomist
iconomist / 30 March 2018 12:46 >
Не винаги готова
Жест: Привикването за консултации на посланика ни в Москва Бойко Коцев е единствената българска реакция на солидарност със Запада по случая "Скрипал"
Повече от 20 държави подкрепиха действията на Великобритания след отравянето на бившия руския шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия на 4 март в британския град Солсбъри. 60 руснаци – дипломати и служители от всякакъв ранг, ще трябва да напуснат Съединените щати. 14 членки на Европейския съюз се присъединиха към тези мерки. НАТО ще изгони 7 руски дипломати и отказва да приеме нови трима. Македония, която е кандидат за член на ЕС и на Алианса, експулсира един. Общо изгонените руски дипломатически служители надхвърлиха 117 души (до редакционното приключване на броя). Последна подобни мерки обяви Австралия, която гони двама руски дипломати. Първа това направи Великобритания, която обяви за персона нонграта 23-ма руски дипломати. Русия ще се води от принципа на реципрочност, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

България засега не е сред страните, които се солидаризират с Великобритания в дипломатическата офанзива срещу Москва, въпреки че авторитетни западни издания предварително я бяха поставили в „списъка на готовите”, каквато е традиционната представа за поведението ѝ към Брюксел и Вашингтон. Още след последния Европейски съвет миналата седмица премиерът Борисов заяви пред български медии в Брюксел, че още няма категорични доказателства, че Русия е отговорна за покушението над Скрипал и дъщеря му. Той се позова и на опита си като полицейски шеф, че обикновено случаите не се оказват такива, каквито са изглеждали първоначално. Във вторник обаче Борисов разговаря по телефона с посланика ни в Москва Бойко Коцев и го привика в София за консултации с правителството. В сряда зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев заяви, че София е демонстрирала своята солидарност с Великобритания, като се е присъединила към декларацията на Европейския съвет и като е дала също знак с привикването на посланика си. И добави, че правителството очаква Организацията за борба с химическите оръжия, в която членува и Русия, да каже откъде може да е дошло това бойно отровно вещество. „За нас са необходими още факти, че да се стигне до крайната точка и да експулсираме руски дипломати”, каза Георгиев и определи позицията на София като „балансирана и умерена”.

Руският посланик в София Анатолий Макаров остана доволен от българската позиция и я определи като „разбираема и правилна”. Досега България само веднъж е гонила руски дипломати – през 2001 г., от кабинета „Костов” – трима служители на външното и военното разузнаване на Русия. Сега тя е в изчаквателна позиция, с най-ниско дипломатическо ниво на евроатлантическа солидарност – привикване на посланика си за консултации. И

Здравко Попов,
председател на Института за публична политика:

„Този скандал се разви страшно скоростно. Най-интересна е верижната реакция, която се получи извън англо-руския конфликт – съюзяването на лидерите на страни в ЕС и извън него. Много бързо се зае солидарна позиция, без да сме наясно доколко са верни политическите обвинения. Ако целта е истината, трябваше да бъде оставен Скотланд Ярд и разследващата журналистика на Британия да си свършат работата и да се изнесат факти, които да убедят обществата на Европа в правотата на тези действия. Не е казано, че няма намеса на Русия, но не е достатъчно ясно каква точно е тази намеса. Истеричността, с която се разви този скандал, говори, че сякаш някой иска да се възстанови периодът на Студената война.“

Любомир Кючуков,
директор на Института за икономика и международни отношения:

„Очевидно България се намира под силния натиск на приетото решение, което като председател на Съвета на ЕС не може да пренебрегне. Ако това е окончателната българска позиция, то тя търси баланса между европейската политическа солидарност и отсъствието на заключение от неприключилото разследване. Но международните отношения не могат да бъдат писта за надпревара кой по-бързо и по-остро ще осъди дадена държава (в случая Русия), а сериозният риск е, че спиралата на конфронтацията след определен етап се превръща в самодостатъчна и придобива вътрешна динамика, която трудно се поддава на контрол и обръщане.”

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 30 март, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ