Може ли Путин да оцелее?

iconomist
iconomist / 31 July 2014 08:05 >
Може ли Путин да оцелее?

Съществува обща нагласа, че Владимир Путин управлява Руската федерация като диктатор - побеждава и плаши опонентите си, както и че планира мощни заплахи за съседните страни. Тази позиция не е лишена от основание, но може би трябва да бъде преосмислена в контекста на най-скорошните събития.

Украйна и опитът да се противодейства на упадъка на Русия

Украйна, разбира се, е мястото, от което трябва да се започне. Страната е от жизнено важно значение за Русия в качеството си на буфер срещу Запада и като канал за доставяне на енергия за Европа, която е основополагаща за руската икономика. На 1 януари 2014 г. президент на Украйна беше Виктор Янукович, който според общото мнение е благоразположен към Русия. Като се има предвид сложността на украинското общество и политика, би било неоснователно да се твърди, че под неговото управление Украйна е била просто марионетка на Русия. Но е съвсем вярно, ако кажем, че при Янукович и неговите поддръжници, фундаменталните руски интереси бяха защитени.

Това беше изключително важно за Путин. Част от причините Путин да заеме мястото на Елцин през 2000 г. беше водената от Елцин политика по време на войната в Косово. Русия съдействаше на Сърбия и не подкрепяше намеренията на НАТО за предприемането на военни действия срещу Сърбия. Желанията на Русия, обаче, не бяха взети под внимание. Руските възгледи просто нямаха значение за Запада. Въпреки това, когато въздушните атаки не успяха да принудят Белград да отстъпи, руските преговори доведоха до споразумение, което позволи на американски и други войски да влязат и да управляват Косово. Като част от споразумението на руските войски беше обещана значима роля в поддържането на мира в Косово.  Руснаците обаче, никога не бяха допуснати да упражнят тази роля, а Елцин се доказа като неспособен да отговори на тази обида.

Друга причина Путин да измести Елцин бе катастрофалното състояние на руската икономика. Макар и Русия винаги да е била бедна, всеобщата нагласа беше, че това е сила, с която трябва да се съобразяваме по международните въпроси. При Елцин обаче, освен че беше бедна, страната отпадна от сцената на международната политика. Путин трябваше да се справи и с двата проблема. Той измина дълъг път преди да успее да възстанови мощта на Русия, макар и преди това да беше определил падането на Съветския съюз като най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век. Това не означава, че е възнамерявал да възкреси Съветския съюз в неговата неуспешна форма, а беше заявка за това, че руската мощ трябва да започне да бъде възприемана отново насериозно и че иска да защити и укрепи руските национални интереси.

Критичната точка настъпи по време на Оранжевата революция през 2004 г. Янукович беше избран през тази година за президент при съмнителни обстоятелства, но демонстрантите го подтикнаха към втори избори. Той загуби и управлението премина в ръцете на прозападното правителство. През това време Путин беше обвинен от ЦРУ и други западни разузнавателни служби в организиране на демонстрациите. Обществено прието, това се счита за повратна точка, в която Путин се убеди, че Западът възнамерява да унищожи Руската федерация, като я изпрати по пътя на Съветския съюз. За него важността на Украйна за Русия беше очевидна. Следователно вярваше, че ЦРУ стоят зад организираните демонстрации, целящи да поставят Русия в опасна позиция, а единствената причина за това се основава на желанието да осакатят или унищожат Русия. Следвайки ситуацията в Косово, Путин публично премина от подозрителност към враждебност спрямо Запада.

Руснаците работиха в продължение на шест години ( от 2004 до 2010 г.), за да заличат ефекта от Оранжевата революция. Те работиха за възстановяване на руската армия, фокусираха се върху разузнавателния си апарат и използваха всевъзможни средства за икономическо влияние и да преформатират отношенията си с Украйна. Понеже, ако не можеха да контролират Украйна, със сигурност не искаха тя бъде контролирана от САЩ и Европа. Това, разбира се, не беше единственият им национален интерес, но можем да го наречен централен.

Руската инвазия в Грузия имаше повече общо с Украйна, отколкото с Кавказ. В момент, в който Съединените щати все още бяха погълнати от Ирак и Афганистан. Вашингтон нямаше никакви официални ангажименти към Грузия, имаше близки връзки и косвени гаранции. Нахлуването в Грузия беше планирано с оглед на две цели. Първата беше да покаже на региона, че руската армия, която беше в пълно безредие през 2000 г., е в състояние да действа решително през 2008 г. Втората беше да демонстрира на региона и по-специално на Киев, че американските гаранции, преки или косвени, нямат стойност. През 2010 г. Янукович беше избран за президент на Украйна, преобръщайки Оранжевата революция и ограничавайки западното влияние в страната.

Осъзнавайки пробойната в отношенията с Русия и цялостната нагласа срещу Съединените щати в региона, администрацията на Обама се опита да работи в посока на възстановяване на старите модели на отношения, когато Хилари Клинтън представи Путин с „рестарт” през 2009.  Вашингтон, обаче, искаше да възстанови отношенията в състоянието, което Путин наричаше „лошите минали времена”. Той, разбира се, нямаше никакъв интерес за подобен рестарт. Вместо това видя как САЩ заемат отбранителна позиция и реши да се възползва от това свое предимство.

Единият ход, който предприе беше в Европа, като използва зависимостта й от руска енергия, за да се добере по-близо до Континента и по-специално до Германия. Неговият пик настъпи обаче по време на Сирийската криза, когато администрацията на Обама заплаши с въздушни удари, след като Дамаск използва химическо оръжие, само за да отстъпи от своята заплаха. Руснаците се противопоставиха агресивно на Обама като предложиха започването на преговори. Руснаците излезнаха от кризата решителни и способни, Съединените щати – нерешителни и безпомощни. Руската мощ следователно изглеждаше във възход и независимо от отслабената икономика, а това укрепи позициите на Путин.

Течението се обръща срещу Путин

Събитията в Украйна тази година, обаче, се оказаха унищожителни за Путин. През януари Русия доминираше над Украйна. Янукович избяга от страната и управлението беше поето от прозападното правителство. Общото недоволство срещу Киев, което Путин очакваше в Източна Украйна след отстраняването на Янукович, така и не се реализира. Междувременно, правителството в Киев заедно със западните съветници, придоби още по-твърди позиции. До юли руснаците контролираха само малки части от Украйна. Те включваха Крим, където руснаците винаги са имали доминиращо военно присъствие по силата на договор и триъгълната територия заключена между Донецк, Луганск и Северодонецк, където сравнително малък брой бунтовници, очевидно подкрепяни от руските сили за специални операции, контролираха около дузина градове.

И ако украинското въстание така и не състоя, стратегията на Путин е да позволи на правителството в Киев да се саморазобличи и да раздели Съединените щати от Европа като използва залога на силната търговия на Русия и енергийните връзки с Континента. И тук е повратният момент със сваления самолет на Malaysia Airlines. Ако се окаже вярно, както по всичко изглежда, че Русия доставя въздушни отбранителни системи на сепаратистите и изпраща екипи, които да ги управляват (доколкото експлоатирането на тези системи изисква сериозна подготовка), Русия може да бъде държана отговорна за свалянето на самолета. А това означава, че шансовете на Москва да отслаби връзките между Съединените щати и Европа значително намаляват. Това превръща Путин от ефективен и изтънчен управник, който използва безмилостно властта, в опасен некомпетентен поддръжник на безнадежден бунт, осъществяван с напълно неприемливи средства. А Западът, независимо от разнопосочните нагласи, които някои от страните могат да имат по отношение на разделянето с Путин, трябва да преосмисли доколко  ефективен и рационален е той в действителност.

Междувременно, Путин трябва да си припомни съдбата на своите предшественици. Никита Хрушчов, връщайки се от ваканция през октомври 1964 г., се оказва изместен от своето протеже Леонид Брежнев и е изправен пред обвинения, някои от които включват „лекомислен интриги”. Хрушчов неотдавна вече е преживял унижението по време на кубинската ракетна криза от 1962 г. Това, заедно с неуспеха му да вдигне икономиката след близо десетилетие управление, е причина за това неговите най-доверени колеги да го „пенсионират”. Сериозните проблеми от международен характер и икономическите провали водят до детронирането на една на пръв поглед непоклатима фигура.

Икономическата действителност на Русия в момента се доближава до катастрофичната от времето на Хрушчов или Елцин, но влошаването се случи в последно време и може би, което е по-важно, не успя да оправдае очакванията. След възстановяването от кризата през 2008 г. Русия имаше няколко години на понижени нива на брутния вътрешен продукт, а централната й банка прогнозира нулев ръст за текущата. Като се има предвид настоящото напрежение, допускаме, че руската икономика ще изпадне в рецесия по някое време на 2014 г. Нивата на задлъжнялост на регионалните правителства са се удвоили за последните четири години, а няколко региона са на ръба на фалита. Освен това, някои от металургичните и миннодобивните компании са пред несъстоятелност. Украинската криза допълнително влоши нещата. Изтичането на капитали от Русия за първите шест месеца на годината възлиза на 76 млрд. долара, сравнено с 63 млрд. долара за целия период на 2013 г. Директните чуждестранни инвестиции са паднали с 50 процента за първото полугодие на 2014 г., сравнено със същия период от миналата година. И всичко това се случва въпреки цените на петрола, които остават по-високи от 100 долара за барел.

Популярността на Путин у дома скочи след успеха на Зимните олимпийски игри в Сочи и представянето му като агресор в Крим от западните медии. В крайна сметка той изгради репутацията си като безпощаден и агресивен. Но с все по-очевидната украинска действителност, голямата победа би била като проява на отстъпление във време на сериозни икономически проблеми. За много лидери събитията в Украйна не биха представлявали толкова голямо предизвикателство. Но Путин градеше имиджа си върху трудна международна политика, а икономиката показа, че рейтингът му не беше особено висок преди събитията в Украйна.

Да си представим Русия след Путин

В светлината на режима, създаден от Путин, демократичният процес едва ли би могъл да бъде разковниче към това, което предстои. Путин възстанови съветски елементи в структурата на управление, като дори използваше термина „Политбюро” за вътрешния си кабинет. Всички тези хора са подбрани лично от него и както може да се предполага,  би трябвало да му бъдат верни. Но в съветския стил на Политбюро, приближените са онези, към които трябва да проявяваме най-голяма бдителност.

Моделът на Политбюрото е създаден, за да може лидерът да изгради коалиции между фракции. Путин е много добър в това, но той всъщност е много успешен във всички неща, които е правил досега. Способността му да удържа нещата заедно намалява, както намалява вярата в способностите му и различните фракции, обезпокоени от възможните последствия да останат тясно обвързани с провален лидер. Ето защо те започват да извършват маневри в различни посоки. Подобно на Хрушчов, който се провали в икономиката и международната политика, Путин може да бъде отстранен от приближените си.

Трудно е да се гадае как ще се разиграе поредната криза, като се има предвид, че конституционният процес на приемственост съществува наред с неформалното управление, създадено от Путин. От демократична гледна точка, министърът на отбраната Сергей Шойгу и кметът на Москва Сергей Собянин се радват на същата популярност като Путин и можем да допуснем, че техният рейтинг ще расте с времето. В стила на съветските схватки началникът на президентската администрация Сергей Иванов и съветникът по сигурността Николай Патрушев са възможни претенденти. Но има други. Кой в крайна сметка очакваше появата на Михаил Горбачов?

Факт е, че политиците с неправилни оценки и погрешно управление не оцеляват. Путин прецени погрешно Украйна, като не предвиди възможността да загуби съюзник, не успя да отговори ефективно и след това се препъна лошо в опита да възстанови отношенията. Неговото икономическо управление не беше образцово в последно време, най-меко казано. Сред приближените му има такива, които смятат, че могат да се справят по-добре и сега в Европа има важни хора, които ще се радват да видят как той си тръгва. Ако не иска да бъде изместен, бързо трябва да обърне течението.

Путин, обаче, съвсем не е приключил. Той управлява от 14 години, включително в периода, в който Медведев беше официално заемащ длъжността, а това е много време. Той може и да си върне положението, но по начина, по който стоят нещата в момента, по-скоро бих очаквал в главите на неговите колеги да се въртят спотаени мисли. Путин трябва да преосмисля възможностите си ежедневно. Да отсъпи пред Запада и да приеме статуквото в Украйна ще е трудно, като се има предвид ситуацията в Косово, която го издигна до властта и като се има предвид всичко, което каза за Украйна през годините.  Но това, което се случва в момента не може да продължи за дълго. Залогът в цялата ситуацията е, че ако Путин се почувства в застрашена политическа ситуация е по-вероятно да стане по-агресивен, отколко смирен. Дали Путин е наистина е в беда, не мога да кажа. Но прекаленото много неща, които в последно време  за него отидоха в погрешна посока ме карат да не изключвам тази възможност. А както във всяка политическа криза, с влошаването на ситуацията обмислянето на крайни варианти излиза на дневен ред.

Онези, които смятат, че Путин е едновременно най-репресиращият и агресивен руски лидер, който можем да си представим, трябва да знаят, че това съвсем не е така. Ленин, например, е страховит. Но Сталин е още по-лош. Може да дойде време, в което светът да гледа на ерата на Путин като на време на либерализъм. Защото, ако борбата на Путин да оцелее и тази на неговите съперници да го изместят се изостри, желанието на всички тя да стане по-брутална, може да се увеличи. 

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ