Затягане на гайките, смяна на маслото и газ до дупка

ГЕРБ не може да разчита на друго на изборите, освен на максимална мобилизация на зависимите от нея, на благодарните към нея и на залагащите на статуквото при липсата на нещо по-добро

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 25 January 2019 10:27 >
Затягане на гайките, смяна на маслото и газ до дупка
Източник: БТА
Вожд и партия: На партиен форум на 20 януари в "залата на европредседателството" в НДК Бойко Борисов "наби канчетата", казано на народен език, на партийния актив на народната партия ГЕРБ, под одобрителните ръкопляскания на същия
Елитарна ли става народната, божем, партия ГЕРБ? Това е основната заплаха пред нея според повелителя ѝ Бойко Борисов, който на партийна конференция на 20 януари огласи офанзива за стягане на редиците в центъра и по места заради европейския и местния вот.

Никакви политики не са важни. Никой не го и интересува какви политически послания ще отправи ГЕРБ за изборите, а и партията не ги обсъжда. Важното решение отдавна е взето – подкрепа за кандидата на ЕНП Манфред Вебер за председател на следващата еврокомисия. За целта трябва само ЕНП да спечели изборите и ГЕРБ да даде своя принос за това.

Не е дори толкова важно да се навират в очи успехите и постиженията, защото тая мантра от омръзнала е на път да стане дразнеща. Само ще се заздравява отбраната срещу критиките на БСП и ще се минава и в контраофанзива, включително чрез прокуратурата. Нито са толкова важни традиционните политически коловози – дясно, антикомунизъм, Европа, строителство – има си ги в партийното си ви.

Важна е единствено идентификацията – колко хора могат да се идентифицират с ГЕРБ по някакъв начин. Защото избирателят у нас и по света все по-малко се интересува от политическо представителство и все повече залага на политическа идентификация – на принадлежност, подобна на фенклуб на футболен отбор например. Или пък като Бойко-Борисовата максима – аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме.

Но политическата идентификация е силна повече като протест и като опозиция – когато онези, с които се идентифицираш, са на власт, и то отдавна, връзката постепенно изтънява и накрая се къса. И понеже управляващите не са длъжни да провеждат системни политики – нали не представляват електорални идеи и интереси, а само въобразени идентификации, – те и не провеждат почти никакви политики. А само решават проблеми на парче или пък създават проблеми на парче – когато трябва да се запълни или измести в друга посока политическият дневен ред.

Все пак политиката на идентификация може да има своя сериозна база и на власт. Например на принципа – ние сме корумпирани и вие сте корумпирани, затова имаме стабилност. Но и това е само за кратко. Генетиката на корупцията отгоре стеснява все повече корупционната база отдолу – корупцията не се демократизира, а олигархизира. Онези отдолу пък се настървяват все повече да се отсече главата на някой отгоре. Затова управляващите пълнят ли, пълнят бюджетни излишъци с разкрити мръсни пари и отстрелват с десетилетия проспани едрогабаритни приватизатори или средногабаритни любители на суджуци. За мерудия – ще внимават да не дразнят хората с лъскави коли и да помогнат лично на някой и друг закъсал човечец (което хвърчащият по градове и паланки Цветан Цветанов и сега прави с парите от партийната субсидия).

Така на ГЕРБ не ѝ остава друга стратегия освен максимална мобилизация на множество остатъчни идентификации. Основният ръжен тук е заплахата, че загуба на евроизборите ще повлече и загуба на властта. За целта може да се мобилизират за гласуване най-различни групи. Първо – кастата на самите управляващи в центъра и по места, техните роднини и приятели и най-вече – създадената от тях клиентела от зависими или просто благодарни хора, които са се понасъбрали за 10 години управление. После – цели съсловия, като учителското например, което при ГЕРБ получи най-сериозно увеличение на доходите с перспектива за продължение и е твърде вероятно в голямата си част да подкрепи именно тази партия. След това – трайно разочарованите от т.нар. традиционна десница, която, ако и в новата си преподредба не съумее да събере своя си електорат, част от него отново сам ще отиде при ГЕРБ, само и само „да не се върнат комунистите“. Не на последно място са и онези, които залагат на стабилността (каквото и да означава това) пред неясните или не по-добри алтернативи. А в оставащото малко време до евроизборите в края на май едва ли ще се появи нова антисистемна алтернатива, която да засити глада за идентификации. При това положение основната тактическа задача е максимално да се ограничи захлебването му от БСП. (Столетницата също устремно е тръгнала към политиката на идентификации – например тя се превърна в основната партия на антиджендърите, измествайки дори Патриотите от авангарда на битката срещу Истанбулската конвенция.)

С две думи, износването на ГЕРБ, което лидерът му не се страхува да назове открито, е не само неизбежно, но и непоправимо. Възможни са само затягане на гайките, смяна на маслото и форсиране до пълна мощност, при максимално добри пътни условия – липса на нови конкуренти, умерен саботаж към старите и отсъствие на сериозни вътрешни и външни препятствия в идните месеци. И така – докато може. Та нали, който няма пари, си кара старата кола, докато върви. Който има, така или иначе си я сменя, когато пожелае. Ама някои се правят, че нямат, и не сменят. Ще ги видим колко са в края на май.

Текстът е публикуван в брой 4/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit