Аварийно спасяване на културното наследство

Министерството на културата обещава стратегия и законови промени, които да стимулират собствениците да пазят ценните сгради

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 21 January 2019 09:15 >
Аварийно спасяване на културното наследство
Възстановяване: На 11 януари зам.-кметът на София Тодор Чобанов провери работата по аварийното укрепване на "Царските конюшни". Столичната община дава 130 000 лв. за ремонт на изгорелия покрив

В седмицата, в която стана ясно, че болницата по белодробни болести в Сливен, която е паметник на културата с неясна собственост, се руши и разграбва, подобно на много други знакови паметници у нас, архитекти и експерти от различни ведомства поискаха държавна стратегия за опазване на паметниците на културата и спешни поправки в Закона за културното наследство.

Функционален анализ на политиките за културното наследство, извършен от обединение "НюАй" - "Сиела Норма", по поръчка на дирекция "Модернизация на администрацията" в МС в рамките на Оперативна програма „Добро управление“ и дискутиран от представители на различни институции и гилдии на 14 януари в София, предлага промени в нормативната уредба на паметниците на културата в осем основни направления. Първата стъпка е да се промени досегашният модел на финансиране, което означава държавата да освободи от административни такси собствениците на такива паметници, да се подобри координацията между министерствата, отговорни за паметниците на културата, за да има по-сериозен контрол върху спазването на закона, както и да стане ясно разпределението на правата и задълженията на собствениците и държавата. В момента секторът е недофинансиран, в масовия случай собствениците трудно получават разрешения за пребоядисване на фасадите и за ремонт от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и не получават приходи, което ги демотивира да поддържат имотите. Общините в много редки случаи се намесват да ремонтират рушащи се паметници на културата, въпреки че имат такова задължение по закон. Една от причините е страхът, че няма да могат да си възстановят средствата, които са вложили, тъй като част от сградите са с неясна собственост.

Сред препоръките е и да се промени отношението на държавата към културните ценности, като се осигури финансиране за тяхното опазване. „Тези предложения ще бъдат взети предвид в стратегията, която министерството пише, и ще залегнат в промените на Закона за културното наследство“, обеща министърът на културата Боил Банов. От ведомството коментираха неофициално пред „Икономист“, че стратегията, която трябваше да е готова миналата година, е във финален етап и ще бъде готова тази година, както и че ще има още промени в Закона за културното наследство, които да решат проблемите. Но се оплакаха, че няма как да провеждат политика, при положение че заплатите на инспекторите, които трябва да следят за опазване на културните ценности, са ниски – 700 лв., както и че липсват хора, които срещу такива суми да се ангажират да следят какво се случва в сектора, в който интересите са за милиони.

Разруха: Сливенската болница, която е паметник на културата, е оставена да се руши и разграбва и е свърталище на бездомници и наркомани

Исканията на архитектите
Паметниците на културата у нас се делят, според културната и научната им стойност, на такива със световно значение – 7 на брой, с национално значение – 11 459, с местно – 6887, а 2402 са регистрирани „за сведение“ (докладвани са като паметници на културата в НИНКН, но не са получили постоянен статут). Сдружението на архитектите поиска да се наложи мораториум върху текста от закона, който разрешава да се извършват строителни дейности върху паметници на културата. „Този текст е писан за възстановяване на паметници при земетресение или друго бедствие, но се използва, за да се получава разрешение за строителство“, коментира арх. Петкана Бакалова от Камарата на архитектите. Според арх. Валентина Василева трябва да се отнеме възможността да се възстановява статут на вече разрушени паметници на културата по простата причина, че тях вече ги няма. Конкретен повод за това искане е връщането на статута на Двойната къща в София като паметник на културата, която се намираше на бул. "Васил Левски" 19 и неин последен собственик е бизнесменът Кирил Киров, известен още като Киро Японеца. Къщата бе оставена да се руши и бе съборена през 2017 г., като на нейно място изникна паркинг. С решение от април 2018 г. статутът на вече съборената Двойна къща е възстановен срещу ангажимент от страна на Киров да възстанови част от фасадата й като елемент от новопостроена висока сграда. Според архитекти това обаче е неприемливо, защото в случаи като този трябва да се позволи сградата да се "копира" и отвътре да бъде построена с канализация и всички съвременни удобства.

Защо се руши Сливенската болница
Сливенската болница е емблематична сграда. Тя е построена преди повече от век, била е много модерна за времето си и е обявена за паметник на културата. Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести е закрита през 2010 г. от здравното министерство.

Всички сгради на територията на имота са собственост на търговско дружество, регистрирано като „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести” Сливен – ЕООД, което прекратява само лечебната си дейност и влиза в процедура по ликвидация. Дружеството има договор с охранителна фирма, но не си плаща задълженията и така сградата става неохраняема, оставена е да се руши и разграбва. Пред bTV живеещите до нея заявиха, че трафикът с каруци и велосипеди е денонощен. Миналата година е имало и голям пожар. Хората са подавали много пъти сигнали, но отговорът на институциите е, че сградата е с неизяснена собственост.


Общинските пари – за всички
Сред предложенията е общините да имат равен ангажимент към ремонта на сгради, които попадат в категорията на паметници на културата. Поводът е новината, че Столичната община е започнала преди няколко дни ремонт на изгорелия покрив на Царските конюшни в София, каквито правомощия има по закон. Ремонтът ще струва 130 000 лв., а зам.-кметът Тодор Чобанов предположи, че общината вероятно ще получи компенсация от МВР и другите съсобственици. Ключова е думата "вероятно", защото досега няма случай общината да е направила ремонт на подобна сграда и да е успяла да си възстанови парите по съдебен път.

"Няма логика за едни сгради общината да се задейства, а за други като например Ягодовата къща – не", коментираха архитекти и поискаха столичната управа да има еднаква политика към всички паметници на културата.

Финансови стимули за собствениците
Сред предложенията, които ще залегнат в промените в Закона за културното наследство, най-сериозен интерес сред всички заинтересовани страни будят финансовите стимули. Те включват отпадане на таксите за административни услуги на собствениците на сгради, които са с национално значение. В момента за едно разрешение за ремонт на фасадата на къща се плащат около 2000 лв. Отделно собствениците плащат за издаване на документи за консервация и регистрация, а боядисването трябва да се извършва от реставратор, което оскъпява много услугата. Предлага се и част от курортните такси, които се събират от общините, да се насочват за ремонт на паметници на културата с национално значение.

Предлагат се и стимули за дарения в полза на национални културни ценности, както и включването на такива сгради в туристически маршрути от страна на Министерството на туризма, за да могат собствениците да имат някаква възвръщаемост на средствата, които влагат за консервация. Предлага се и да има възможност добросъвестните собственици на такива къщи да кандидатстват за финансова помощ за ремонт и консервация в специален фонд към Министерството на културата.

Според експертите с промяна на средата ще се промени и отношението на собствениците на недвижими културни ценности към тези ценности и няма да се стига до такива парадокси като този жителите на Стария Несебър да искат той да излезе от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, за да могат да си ремонтират къщите, както намерят за добре, а не да ги съхраняват в старинния им вид, както повелява законът.

Текстът е публикуван в брой 3/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit