Лекарствена политика с тежки диспропорции

За социално значими заболявания държавата плаща 25% от медикаментите, в другите европейски страни този дял е до 83%

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 04 January 2019 09:11 >
Лекарствена политика с тежки диспропорции


Лекарствената политика в България е пълна с диспропорции, което води до повече разходи за болнична помощ и до увеличаване на смъртността. Вместо да започне да покрива поне 80% от разходите за медикаменти за социално значими заболявания, свързани с високото кръвно налягане и мозъчните съдове, както е в цяла Европа, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и през 2019 г. ще продължи да финансира скъпите лечения за сметка на по-леките. Това показва анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) за лекарствената политика у нас.

„В приетия бюджет за 2019 г. се предвижда увеличение на разходите за лекарства с над 150 млн. лв., което ще увеличи и дела им в общите здравноосигурителни плащания до около 27%. За Европа този дял е около 15-20%“, коментира пред „Икономист” Аркади Шарков от ЕКИП. Шарков изчисли, че лекарствените разходи за 2018 г. са около 1,18 млрд. лв. в сравнение с 366 млн. лв. през 2010 г. Расте и бюджетът за болнична помощ, като по данни на НЗОК за 2018 г. са осъществени около 3 млн. хоспитализации. Т.е. всеки втори българин е лежал в болница поне веднъж през миналата година.

„По последни данни на Световната банка (СБ) за социално значимите заболявания пациентите доплащат 75% от стойността на медикаментите, докато в европейските страни доплащания или няма, или са минимални. В доклада си СБ препоръчва диференцирана ставка за лекарствата, за да могат да бъдат по-достъпни за населението. В свое изследване Европейската комисия (ЕК) също препоръчва на страните да обърнат внимание на болестите, свързани с високото кръвно, защото техните данни показват, че хоспитализациите, свързани с усложнения от тези болести, са се увеличили”, коментира пред „Икономист” бившият шеф на Изпълнителната агенция по лекарствата Жасмина Мирчева, която в продължение на 7 години е заемала ръководни позиции в Сдружението на Европейската индустрия, произвеждаща безрецептурни лекарства, в Брюксел. „За 2019 г. няма почти никакви промени за около 90% от случаите за медикаментозно лечение, които Здравната каса покрива частично или напълно ”, каза пред „Икономист“ председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

Каква е статистиката
Болните, които се нуждаят от иновативни терапии, са около 250 000, а хората със социално значими заболявания в България са близо 2 милиона. По данни на Световната здравна организация (СЗО) около 50% от тях страдат от хипертония, сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, но не вземат редовно предписаните им лекарства, предимно по финансови причини. Това означава, че без навременна терапия в рамките на до 5 години тези хора или се хоспитализират заради инфаркти и инсулти и се налага да бъде приложено много по-скъпо лечение като поставянето на стентове например, или част от тях умират. Данните на ЕКИП показват, че броят на хоспитализираните пациенти със социално значими заболявания расте – през 2017 г. те са били 329 000 души, с 5% повече спрямо 2013 г. Т.е. нещо в модела на лекарствената политика е сбъркано и трябва да се промени. А високият процент доплащане от страна на пациентите на практика компрометира идеята за достъпност до качествена терапия.

Възможните решения
За да достигнем средния процент на доплащане на лекарствата в Европа, който е 15 на сто, възможните решения са няколко. Според Жасмина Мирчева е достатъчно да приложим европейския опит, който залага на превенцията и на лекуването на социално значимите болести в по-ранен етап, за да се предотврати смъртността и да не се допуска пациентите да бъдат хоспитализирани с по-тежки заболявания.

В доклад на ЕК за социално значимите заболявания се казва, че приемът на болни заради високо кръвно и сърдечна недостатъчност в цяла Европа е изключително голям, и се дават насоки за доболничното лечение. Препоръката е за тези болни да се осигуряват достъпни лекарства. В Италия, Франция и Германия такива лекарства се реимбурсират на 100%, в Белгия – 75%, в Испания – 70%, в Норвегия – 64%. В страните, в които държавата не покрива на 100% тези медикаменти, има програми за социално слаби, уязвими и безработни, по които тя прави максимални доплащания. В почти всички европейски страни има правила, които задължават фармацевтите да дават по-евтиното лекарство, ако клиентът го поиска. В Естония, Франция, Гърция, Италия, Литва, Малта, Португалия и Испания имат задължителна генерична субституция (генерично заместване на лекарства) като допълнителна мярка, която да гарантира достъпа до лекарства.
Другата възможност за намаляване на цените на лекарствата е да се прилага диференциран ДДС. В европейските държави тази мярка се прилага широко. Най-нисък ДДС за лекарства е в Испания – 4%, в Хърватия е 5%, в Холандия и Португалия – 6%, в Румъния и Естония – 9%. „Има много инструменти да се прави добра лекарствена политика и ако България искаше, щеше да ги приложи“, коментира Мирчева. Тя припомни, че още през 2014 г. Световната банка е препоръчала на правителството да намали ДДС за лекарствата и да обърне внимание на снабдяването на хората с хронични заболявания с достъпни медикаменти. У нас обаче тези препоръки не са приложени.

Какво ще прави НЗОК
Намеренията, заявени от ръководството на НЗОК за 2019 г., са да се наложи разходо-ефективен модел. За да се приложи той, обаче е необходимо да се въведе електронна рецепта и създаване на персонализирана лекарствена терапия за редките заболявания. Със сигурност от 2019 г. се въвежда нов принцип за предписване на лекарствените продукти и това ще става на база терапевтични книжки, в които ще се отбелязва ефектът от терапията. „Разходно-ефективна терапия не означава най-евтината. С конкретна наредба ще дефинираме за кои медикаменти може да се приложи този принцип. При всички положения това няма да е обвързано с най-ниския разход. В никакъв случай няма знак на равенство между разходна ефективност и най-евтин медикамент“, твърди зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева, председател на Надзорния съвет на НЗОК. От здравното министерство са изчислили още, че това няма да доведе до допълнителна финансова тежест за пациентите, тъй като предписването на терапията според нейната разходна ефективност „не води до доплащане“. Освен това се въвежда задължително договаряне за всички лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от касата, вкл. такива, които не са сами в група, с изключение на генеричните и биоподобните лекарствени продукти.

От 2019 г. в пакета, гарантиран от касата, влизат и нови медикаменти – при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, които на този етап се финансират със средства от бюджета на МЗ. В новия бюджет на НЗОК има опит за въвеждане на ред при изписването на скъпи медикаменти. „Много е важно да отбележа, че няма да се стигне до момент, в който българските граждани ще бъдат лекувани само с евтини лекарства. Промените, които предстоят в лекарствата политика, целят въвеждане на някакъв ред при изписване на скъпите медикаменти“, коментира д-р Иван Маджаров. Зам.-председателят на здравната комисия Лъчезар Иванов (ГЕРБ) и Константин Поповски от „Обединени патриоти“ също заявиха пред „Икономист“ , че очакват по-сериозен контрол върху изписването на скъпите лекарства.
Прогнозите на ЕКИП са в следващите месеци от страна на НЗОК да има оптимизация на разходите за медикаменти в полза на бюджета на домакинствата и този на здравните ведомства. Това ще стане чрез прилагане на европейски практики, целящи да информират пациента за възможностите и цената на неговото лечение. Така ще се създаде възможност разходите и доплащането да спаднат значително, в посока към средните за ЕС нива, които са 15% – 20%.




Разходи за медикаменти
В доклада на ЕКИП, който прави преглед на лекарствената политика за периода 2015 – 2018 г., се казва, че общите разходи за реимбурсиране на лекарствени продукти от НЗОК се увеличават значително през 2015 – 2016 г. на фона на намаляващ брой здравноосигурени лица, които са се лекували с тези медикаменти. Например разходите за лекарствени продукти през тези две години са се увеличил с близо 20%, докато лекуваните здравноосигурени лица са намалели с 2,7%. В доклада се отбелязва също, че от 2015 г. влизат в сила нови условия, според които някои производители и търговци на лекарства са принудени да правят отстъпки от сумите, които НЗОК реимбурсира за продаваните от тях продукти. След приспадане на стойността на отстъпките през 2015 – 2016 г., които са в размер на 87,6 млн. лв., разходите за лекарствени продукти през 2016 г. все пак са по-високи в сравнение с 2014 г. с 9,5%. В резултат на това цената на лекарственото лечение на едно здравноосигурено лице се увеличава от 86,79 лв. през 2014 г. на 97,69 лв. през 2016-та (с включени отстъпки), което е 12,6% ръст.
В същото време се наблюдава сериозно „изкривяване“ по отношение на лекуването на пациенти с оригинални и генерични лекарства. Например през 2016 г. над 2,5 млн. здравноосигурени лица са били лекувани с оригинални лекарства, за които НЗОК е платила над 535 млн. лв., или 208 лв. на човек. В същото време близо 3,9 млн. здравноосигурени са били лекувани с генерични медикаменти, за които НЗОК е платила близо 97 млн. лв., или 25 лв. на човек. Лечението с оригинални лекарства обхваща 1,5 пъти по-малко пациенти, но струва 5,5 пъти повече.


Заболеваемост
и смъртност

Обхванатият период на заболеваемостта в анализа на ЕКИП е от 2013 г. до 2017 г. и включва няколко заболявания – новообразувания (C00-D48), болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата (E00-E90), болести на органите на кръвообращението (I00-I99), болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан (M00-M99).
От Графика 1 се вижда тенденция на нарастване на заболеваемостта при болестите на органите на кръвообращението, която варира през годините, а през 2017 г. хоспитализираните пациенти са били приблизително 329 000. Повишението им спрямо 2013 г. е с 5%. Неоплазмите са вторите по хоспитализация случаи от извадката, с постепенно растящ тренд, достигащ 167 000 за 2017 г. Тяхното повишение спрямо 2013 г. е с 6%. На трето място по хоспитализации се нареждат болестите на костно-мускулната система и на съединителната тъкан, които през 2017 г. са 125 000. На последно място по хоспитализации са болестите на ендокринната система, чийто тренд е намаляващ и достига 69 000 през 2017 г., за разлика от 76 000 през 2013 г.

От Графика 2 се вижда смъртността по болести, като на първо място с покачващ се тренд е смъртността от болести на органите на кръвообращението с приблизително 72 000 случая през 2017 г. Смъртността от неоплазми е на второ място с плавно понижаващ се тренд, като за 2017 г. представлява 17 429 смъртни случая. С ниска смъртност се отличват болестите на ендокринната система, а с най-ниска численост, близа до нула – болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан.
Тук трябва да се направи важно уточнение. След откриването на лекарството и пускането на пазара оригиналните лекарствени продукти са защитени от патент, който не допуска конкуренция за определен брой години (средно между 15 и 20). С други думи сред реимбурсираните от НЗОК лекарства има и такива, които попадат под патентна защита, което означава, че дори и даден пациент да иска, той няма алтернатива на лекарствената терапия. Въпреки това съществуват лекарствени групи, в които оригиналният медикамент вече не попада под патентна защита, и на пазара в България са навлезли генерични алтернативи, които имат взаимозаменяем, идентичен терапевтичен ефект с оригиналните лекарства, но се предлагат на по-ниска цена.

Резултатите от изследването показват, че гореспоменатите диспропорции не са равномерно разпределени върху четирите разглеждани групи заболявания и изследваните лекарствени продукти. Така например през 2016 г. лечението на ревматични заболявания обхваща едва 1,6% от здравноосигурените лица, а разходите за това лечение представляват 13,8% от реимбурсираните от НЗОК суми за лекарствени продукти. Същевременно лечението на сърдечносъдови заболявания обхваща 42,9% от здравноосигурените лица, а разходите за това лечение представляват едва 7,7% от реимбурсираните от НЗОК суми. Първите три групи (злокачествени, ревматични и диабетни заболявания) формират 13% от здравноосигурените лица и 34% от бюджета за лечение на разгледаните заболявания. С други думи три пъти по-малко пациенти (първите три групи в сравнение със сърдечносъдовите) получават четири пъти повече средства.


Текстът е публикуван в брой 1 /2019 г. на списание "Икономист" от 4 януари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit