Бъдещето на Нова Турция

С едноличната си власт Ердоган окончателно ще смаже всяко различно мнение и ще търси нови външни съюзници, а бизнесът – нови пазари

Димитър Гърдев
Димитър Гърдев / 06 July 2018 13:28 >
Бъдещето на Нова Турция
Източник: Shutterstock
Парламентарните и президентски избори в Турция бяха финалният акорд на една дълга борба за овладяване на пълната власт от настоящия президент Ердоган. Той беше избран още на първи тур, а неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в коалиция с Партията на националистическото действие (ПНД) събраха 53,6% на парламентарния вот и имат необходимото мнозинство в Меджлиса. В навечерието на изборите се появиха странни анализи, включително от наши евродепутати, които твърдяха, че победата на Ердоган не е сигурна, имало вероятност да се стигне на балотаж и тогава обединената опозиция щяла да успее да го пребори.

Това е познатият в психологията ефект да се взема желаното за действително. Действителността в Турция беше различна, Ердоган въведе извънредно положение след преврата от 2016 г. , но според турски медии след среща на Ердоган с лидера на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели е било договорено то да бъде отменено след 19 юли, когато изтича поредното му тримесечно удължаване.

Окончателен край
на републиката на Ататюрк

Извънредното положение осигури на Ердоган тотален контрол върху медиите, директно управление чрез декрети, назначаване на местните управители в избирателните окръзи, ограничаване и контрол върху митингите и събранията. Също така измести изборите с година и половина и на практика остави на опозицията само месец и малко за подготовка на две кампании за президент и парламент. Един от лидерите – Селахадин Демирташ, беше вкаран в затвора, другият опозиционен лидер – Девлет Бахчели, му стана съюзник, новата кандидатка Мерал Акшенер тепърва трябваше да провежда политическа кампания в условията на отцепила се от ПНД и под заплахата новата ѝ „Добра партия” да не получи регистрация, а за кандидат-президента Мухарем Индже от основната опозиционна сила – Републиканската народна партия (РНП), още тогава се знаеше,че няма необходимия ресурс. Опитният Ердоган, който управлява Турция вече 16 години, на практика повече от Мустафа Кемал Ататюрк, успя да използва всички неразрешени хватки и да тушира опозицията в първия рунд.

С удара на гонга приключи и турската република във вида ѝ, основан от Ататюрк, и започна началото на нова президентска република на Реджеп Таип Ердоган. След проведения миналата година референдум коренно се изменя структурата на властта и това вече е нова държава, управлявана директно от президент. Тези промени са важни, за да разберем с каква държава ще граничим и какво да очакваме.
Премахва се постът на министър-председател, президентът Ердоган ще съсредоточи в ръцете си цялата власт, ще може самостоятелно да формира правителството и да разпуска парламента. На 4 юли правителството прие постановление за прехвърляне на властта на президента съгласно промените в конституцията.

В управлението на страната турският лидер ще бъде подпомаган от назначени от него вицепрезиденти. Президентът ще упражнява самостоятелно изпълнителната власт и ще има неограниченото право да назначава министри и други длъжностни лица въз основа на критерии, разработени единствено и само от него. Той става върховен главнокомандващ и ще получи правото на вето, което може да бъде преодоляно само с абсолютно мнозинство в парламента.

Ролята на армията, основата на кемалистката държава, е маргинализирана до нивото ѝ в България. Занапред всички военни командири и началници ще бъдат подчинени пряко на президента чрез Министерството на отбраната. Понастоящем висш орган на оперативното ръководство на въоръжените сили беше Генералният щаб. Шефът на Генщаба – най-висшият военен в страната, и националната разузнавателна служба, известна като МИТ, преминават на пряко президентско подчинение.

Властта на парламента е сведена до минимум. Президентът вече може да остава и лидер на политическа партия – така от него ще зависят и партийните листи, и какви депутати ще има в пленарната зала. Всички договорки с другите партии също остават в неговите ръце. Броят на депутатите се увеличава от 550 на 600. Намалява се досегашното изискване за възраст за депутатите от 25 г. на 18 г. Тази наглед невинна промяна ще има решаващо значение за структурата на партиите в управлението на държавата. На практика в състава на управляващата партия ще могат да влизат току-що завършили гимназия младежи, като за тях отпада дори изискването да са минали казармата. Освен липсата на жизнен опит и практически познания от нито една професионална или обществена дейност, лостовете за въздействие върху желанията, а оттам и управлението на психиката на такъв депутат, са буквално безгранични. Това е свързано и с друг момент от работата на Меджлиса – чрез управляеми депутати би било практически невъзможно президентът да бъде отстранен от поста.

Парламентът може да започне разследване на евентуално престъпление на президента, ако три пети от общия брой депутати гласуват за това. А за започване на процедура по обвинение са нужни гласовете на поне две трети от депутатите. Дори това да се случи, делото отива в Конституционния съд, където президентът назначава 6 от 13 съдии – двама се избират от съдийски колегии и одобряват от министерството на правосъдието, чийто министър се назначава пак от президента, другите трябва да наберат 360 гласа в Меджлиса, за което пак е нужно одобрението на управляващата партия, чийто лидер е и президентът.

Президентът ще има широки правомощия да управлява директно чрез декрети, без да е необходимо да се приема закон. Те могат да бъдат обжалвани пак в Конституционния съд, а той на практика е зависим от президента.

Gettyimages

Отменя се правото на парламента да разпитва министри, да призовава правителството и да упълномощава министри да издават укази по определени въпроси. Възможността на парламента да призовава президента, вицепрезидентите и министрите ще бъде ограничена само до процедурата за импийчмънт.
Конституционните промени ограничават управлението на президента до два поредни (пълни) мандата от по 5 години, в случая – до 2028 г. В същото време обаче президентът има право да разпуска парламента и да насрочва нови избори, които са и избори за президент. При това положение, ако бъде избран на предсрочен вот, на Ердоган ще започне да му се брои за пълен фактическият трети мандат, защото предишният е бил прекратен, а това са нови 5 години. Така той би могъл да остане начело на Турция до 2033 г.

Още трудности
за предприемачите

При перспектива за управление още 14 години президентът Ердоган ще продължи да укрепва досегашната си политика във вътрешен план. Обстоятелството, че за да попаднеш в управлението на страната, следва да си от неговата партия или от неин коалиционен партньор, ще доведе до тоталното маргинализиране на опозицията и свеждането ѝ до бутафорни функции. Едноличната власт на президентската институция на практика ще доведе дотам, че Ердоган вече няма да се интересува от никакви съюзи или коалиции, нито да търси вътрешнополитически консенсус в разделеното турско общество и различното мнение ще бъде все повече заличавано.

В икономически план Ердоган ще търси изход от утежнената икономическа ситуация, в която се намира страната, чрез нови съюзници в лицето на Русия и Иран и нови пазари. Бъдещето на Нова Турция ще се окаже неблагоприятно за настоящия икономически елит на страната. Тези индустриалци по принцип симпатизират на загубилата Републиканска партия и ще търсят защита на капиталите си чрез изнасяне на инвестициите си в ЕС, където една от удобните държави се явява и България.

Текстът е публикуван в брой 27 /2018 г. на списание "Икономист" от 6 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit