А къде остана дебатът за домашното насилие?

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 05 August 2018 09:27 >
А къде остана дебатът за домашното насилие?
С 8 срещу 4 гласа: Конституционният съд постанови, че текстове от Истанбулската конвенция противоречат на основния закон, и си навлече гнева на защитниците на документа
Дебатът за домашното насилие у нас затъна тежко и почти необратимо в теорията на конспирациите. След като Конституционният съд се произнесе, че някои от текстовете в Истанбулската конвенция са спорни и неясни, защото въвеждат понятие „социален пол“, което размива границите между двата биологични пола, и следователно противоречат на основния закон, очакванията бяха, че страстите най-сетне ще се успокоят. И ще започне по същество истинският дебат как да се помогне на жертвите на домашно насилие – на жените, на децата, на мъжете. Това обаче не се случи.

Вместо да се фокусират върху проблема със защитата от насилие,  противниците на конвенцията хвърлят шапки, че тя е отхвърлена и „третият пол” е натикан в ъгъла, а привържениците на документа тръбят, че КС е политически пристрастен, защото не гарантирал всички човешки права. Следващата мишена в тази война е международното законодателство. Атанас Семов от СУ „Св. Климент Охридски“ пръв хвърли „бомбата“, че ако ЕС приеме Истанбулската конвенция, тя става международен документ, който България задължително трябва да прилага. Това съждение стана повод на противниците на документа да започнат превантивна подготовка за бой по европейските институции, които биха ни наложили със сила „либерастки“ ценности, които ние не приемаме и съветваме и тях да не приемат.

Всъщност въпросът с международното право е далеч по-сложен, твърдят юристи, до които „Икономист“ се допита. И дават пример със СЕТА. Тя е приета от ЕС, но трябва да се ратифицира от всички държави членки, за да започне да се прилага. Т.е. в европейското право има две нива. Едното е ЕС като самостоятелен субект, а другото са държавите членки, които имат свое законодателство. Принципът за субсидиарност дава право на ЕС да законодателства в сфери от компетентностите на съюза, а тук става дума за наказателното и за гражданското право на страните членки.

В тази безкрайна какофония от „за“ и „против“ се забрави, че основната цел на отхвърлената Истанбулска конвенция беше да уеднакви законодателството в отделните страни така, че да гарантира защита от домашно насилие. Т.е. след като отказахме да гарантираме защитата на т.нар. трети пол, е добре поне да гарантираме правата на биологичния пол. И върху това трябва да се фокусират и политиците, и неправителствените организации. Защото проблемът с насилието у нас е наистина сериозен. Според проучване на Европейската агенция за правата на човека всяка трета жена у нас е била жертва на домашно  насилие. Десетки са убитите жени при битови скандали. Странно е, че не се казва колко мъже са били жертви на тормоз, а би трябвало, защото съобщенията в медиите за убити бащи от порасналите им деца също не са малко. Основната теза на „антиджендърите” е, че дебатът е измислен, защото у нас има пет закона, които наказват домашното насилие, но няма кой да ги прилага. Т.е. институциите са виновни, че жертви на домашен тормоз, които имат смелостта да пуснат жалби в полицията, после биват убивани от насилниците си.

Всъщност законодателни празноти има. Според българското наказателно право домашното насилие е престъпление от частен характер. Това означава, че жертвите, които подават тъжби, трябва сами да доказват, че са пребити и тормозени. А това ги спира да водят дела.

След като отхвърли Истанбулската конвенция, БСП внесе предложения за промени в Наказателния кодекс (НК), които правят тези престъпления от общ характер, което означава, че не жалбоподателят трябва да доказва, че е жертва, а прокурорът, който ще води разследването.

Сред предлаганите промени в НК са и по-тежки наказания за нарушаване на заповед за неприближаване към лицето, което си е извадило такъв документ. Другото важно предложение е в Закона за защита от домашно насилие да се запише, че във всеки областен град  трябва да се разкрият кризисни центрове, защото в момента такива има само няколко и реално пострадалите няма къде да потърсят защита. Третата промяна касае образованието – децата да бъдат обучавани в училище в уважение на правата и на двата пола. Защото проучване на „Алфа рисърч“ показва, че 50% от българите смятат, че домашното насилие е лошо, но е личен проблем.

И ако политиците са искрени в намеренията си да гарантират защита от домашно насилие, трябва да гласуват тези промени на второ четене още през есента. Другото е лицемерие и празнословие.

Текстът е публикуван в брой 31/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 
Exit