Проблем ли е по-високата инфлация?

Увеличението на цените е естественото развитие за всяка икономика, в която доходите растат изпреварващо и се опитва да догони по-напредналите страни

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 07 September 2018 09:09 >
Проблем ли е по-високата инфлация?
84% инфлация в България за изминалите 17 години отчете европейската статистическа служба Евростат. В това отношение България е почти първенец. Пред нас е само Румъния, където натрупаното поскъпване на живота за същия период е достигнало впечатляващите 257 процента.

Новината звучи привлекателно за голямо заглавие и със сигурност е привлякла интереса на обществото. Но не трябва да изненадва никого и още по-малко да се приема с тревога. Увеличението на цените е най-естественото развитие за всяка икономика, в която доходите растат и която се опитва да догони жизнения стандарт на по-напреднали страни.

Ако погледнем по-подробно европейската статистика, ще видим, че водачи по поскъпване на живота от началото на века до сега са все източноевропейски страни. И което е по-важно – почти без изключение поскъпването на живота върви успоредно с нарастване на доходите, което изпреварва увеличението на цените.

Спомняте ли си какви бяха заплатите през 2001 година? Спомняте ли си, че учителките получаваха по 250 лева месечно и за да допълват бюджетите си, почти всички имаха втора работа – от частни уроци до лепене на плочки.

Тогава любимите ни преподаватели поддържаха жизнения си стандарт и достойнство с борба на няколко фронта. В същото време ние, техните ученици, още с първите си две седмици работа по строежите през лятната ваканция изпреварвахме официалния им доход. И връщайки се наесен за последния, 12-и клас, се чудехме защо ни е да учим, ако с хамалогия изкарваме повече. Личната прозорливост или родителската твърдост ни отърва от тази заблуда, но по-важният извод е друг. Днес, дори младши, учителите получават три пъти повече от заплатата на опитни преподаватели преди 15 години.

Вярно, животът не е лесен. Измерването на инфлацията също предизвиква фрустрация най-малкото защото цената на живота е уникално усещане и статистиката се разминава с личните възприятия на мнозина от нас. Но ако има нещо безспорно, то е, че доходите със сигурност са нараснали по-бързо, отколкото цените за същия период. Дали това е достатъчно? За мнозинството не.

Най-бедните 20% от българите дават поне половината си доходи само за храна. В същото време прехраната „изяжда“ 25% от доходите на работещите на минимална заплата в Обединеното кралство. Но тези хора също се чувстват бедни, разочаровани и предадени от политическата класа.

Отговорът и на британските политици, и на българските, е, че осигуряват икономически растеж и че доходите растат по-бързо от цените. Казано по-безчувствено – неравенството продължава при по-висока база и макар бедните да са по-добре отпреди, те си остават бедни.

Дали това е достатъчно като резултат от усилията на политиците? Отговорът е: по-скоро не. По-скоро, защото България вече има зараждаща се средна класа – хора, чиито доходи позволяват поне веднъж да почиват в чужбина, два автомобила в семейството, инвестиция във второ жилище.

Доколко България е успешна в създаването на благосъстояние за населението си, може да се прецени единствено в сравнителен план. Това, че има бедни, не е задължително вина на управляващите. Бедни има и в най-богатите общества и те невинаги са вина на управляващите. Далеч по-добра ориентация може да получим, като се вгледаме в бедността сред държави, с които имахме относително сходни позиции при краха на комунизма. Техните резултати обаче също трябва да се разглеждат в дългосрочен план. Причината е, че ако днес една страна реши да прави бюджетни дефицити и да вдига доходите, много е вероятно след 5 години да се изправи пред рецесия и болезнена подстрижка (вижте Турция и се сещайте за Румъния).

Единственият извод от всичко това е, че човек трябва да разчита по-малко на държавата и повече на себе си. Включително и като не изключва миграцията.

Текстът е публикуван в брой 35/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit