Държавна компания и за боновите книжки

Министерството на финансите с конкретен план за „събуждане“ на акциите от масовата приватизация без упражнени права

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 22 May 2020 17:00 >
 Държавна компания и за боновите книжки
Kапка по капка вир става. Верността на тази поговорка ще тества правителството, създавайки със закон инвестиционен фонд за управление на акции, които българите са придобили с боновите си книжки при масовата приватизация, но след това не са ползвали – нито са получавали дивидент, нито са упражнявали правото си на глас. Собствениците на т.нар. „спящи акции“ или техни наследници ще имат едногодишен срок от влизането в сила на закона да ги потърсят. След това те ще се придобиват от новосъздаден държавен инвестиционен фонд, който ще ги управлява, а собствениците ще имат срок от 10 години да си потърсят парите. 

Ако намеренията на правителството се реализират, трябва да произлязат няколко полезности за икономиката. Капиталовият пазар ще се раздвижи, а собствеността в поне 90 публични дружества (по оценка на Министерството на финансите) ще се промени. На мястото на хора без интерес или инвестиционна култура (или и двете) в списъка със собственици ще влязат хора с пряк интерес стойността на активите им да се повиши. Респективно хората, които така или иначе не си търсят правата, ще имат някой, който да ги осребри и да им пази парите за определен срок. Общата стойност на „спящите“ акции се оценява на около 25 млрд. лв. и според представители на инвестиционната общност е много възможно само с такива дялове в някои компании да се формира мажоритарен дял. 


Архитектура на идеята

Дяловете ще се третират според това дали са в публични дружества, търгувани на Българската фондова борса (БФБ), или са в непублични компании. И в двата случая обаче собствениците на акции ще трябва първоначално да предявят правата си пред инвестиционен посредник.

Когато става дума за акции на фирми, които са листвани на БФБ, собственици или наследници ще могат да ги прехвърлят в подсметка към инвестиционен посредник и чрез него да се разпореждат както намерят за добре. 

Ако те не направят това в срок от една година, непотърсените акции официално ще придобият „спящ“ статут и ще се прехвърлят за управление в специално създаден за целта държавен инвестиционен фонд. 

Той ще може да прави с тях практически всичко, което би могъл да направи и един пълноправен собственик – да получава дивиденти, да гласува в общи събрания, да ги продава или залага. В замяна на административно прехвърлените им акции собствениците им ще придобият дял в инвестиционния фонд и ще придобият същите права, каквито имат инвеститорите във взаимните фондове. След първата година от прехвърлянето на книжата им те ще имат срок от пет години да поискат фондът да направи обратно изкупуване и да получат пари, съответстващи на техните дялове. 

Самият фонд ще се управлява от управляващо дружество. То ще отговаря за структурата на фонда, неговата стратегия и ще трябва да осигури достатъчно ликвидност, с която да се гарантира обратното изкупуване на дяловете. 

Ако пет години след придобиването на дялове собствениците им все още не са проявили интерес и не са заявили обратно изкупуване, фондът ще откупува дяловте им административно и ще внася цената им в специално открита парична сметка. Парите ще стоят в сметката други пет години и ако и в този период не се потърсят, ще се прехвърлят в държавния бюджет. 

Казано с прости думи – собствениците на акции от бонови книжки във фирми, които се търгуват на БФБ, ще имат 11 години, за да си потърсят правата и парите, които им съответстват. Ако не го направят, ще се разделят с тях. 


Непублични компании

Относно акциите във фирми, които не са листвани на фондовата борса, инвестиционните посредници ще станат регистрационни агенти. Акционерите ще имат срок от една година да се регистрират в който и да било посредник като собственик на дяловете, а ако не го направят, акциите ще се прехвърлят в портфейл, управляван от управляващо дружество. 

Отново – акциите ще могат да се продават, залагат, с тях ще се участва в общи събрания и за тях ще може да се получава дивидент. 

„За период от 5 години управляващото дружество ще съхранява и управлява акциите от масовата приватизация, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар от името и за сметка на лицата, и ще може да упражнява всички права по тях от тяхно име и за тяхна сметка, без да може да се разпорежда с тях“, коментират от Министерството на финансите. 

В този петгодишен срок собствениците ще могат да се обозначат и да посочат дали искат управляващото дружество да продължи да съхранява и управлява акциите, или да си ги придобият по лична сметка, или пък да ги прехвърлят на друго лице. 

След като изтекат първите пет години от придобиването на акциите в портфейла на управляващото дружество, то ще трябва да ги продаде и ще прехвърли парите по специално открита сметка. 

Дори собствениците да не се появят, управляващото дружество ще е длъжно „да положи разумни усилия“ да ги идентифицира и уведоми, за да могат да си получат паричната равностойност на акциите им, които са били продадени. Ако след пет години в специалната сметка парите не се потърсят, ще се прехвърлят в държавния бюджет. 


На втори план

Информационната кампания, както и първоначалното предявяване на претенции като собственици върху ценните книжа, ще е за сметка на държавата и на инвестиционните посредници. 

Те ще трябва да адаптират процедурите си в съответствие със закона и според оценката за въздействието към законопроекта, това ще им струва еднократен разход между 15 000 лв. и 25 000 лв. за всеки отделен посредник. След това на година посредниците се прогнозира да имат разходи от 3000 до 5000 лв. във връзка с изпълнението на закона. 

Заради новите правила на действие Централният депозитар също ще трябва да направи първоначален инвестиционен разход от между 100 000 лв. и 130 000 лв. След това пък се очаква да има допълнителни текущи разходи между 60 000 лв. и 150 000 лв. 

Тези разходи обаче ще отстъпят многократно пред очакваните позитиви от влизането на закона в сила, смятат от финансовото министерство. То допуска, че дори само 20% от всички 2,5 млн. души със спящи акции да прехвърлят ценните си книжа, въвеждането им в активен оборот ще повиши оборота на БФБ с около 35% на годишна база (100 – 150 млн. лв. годишно). Министерството на финансите очаква приходите на борсата и посредниците да се увеличат с 10 млн. лв. вследствие на повишения брой сделки, което многократно надхвърля инвестиционните и текущите разходи за изпълнение на закона.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ