Оплетени в извънредните мерки

И новата „епидемична обстановка“ е юридически проблематична, а атакуването на ограничителните мерки и санкциите има сериозни шансове в съдилищата

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 22 May 2020 10:21 >
 Оплетени в извънредните мерки
Източник: БТА
Народното събрание делегира права на Министерския съвет да обявява мерки, които ограничават права на граждани, като карантинирането на цели градове, без да има краен срок.
Парламентът забърка правно кълбо от въпроси кой има право да обявява извънредна епидемична обстановка и може ли тя да е безсрочна, което ще се разплита от Конституционния съд (КС). 

С новите промени в Закона за здравето, които заместват Закона за извънредното положение, изтекло на 13 май, Народното събрание делегира права на Министерския съвет да обявява мерки, които ограничават права на граждани, като карантинирането на цели градове,  без да има краен срок. Делегира права и на главния здравен инспектор да оценява епидемичния риск по неясни според опозицията и юристите критерии. 

Промените в Закона за здравето бяха подписани от президента Румен Радев, като същевременно той ги атакува пред Конституционния съд. А решението на КС, който вече образува дело по искането на президента, ще повлияе върху хода на жалбите срещу заповедите на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и срещу заповедите на районните здравни инспекции (РЗИ), смятат юристи. 

Според мотивите на президента пред КС обявяването на безсрочна епидемична обстановка, без да се обявява в закона кога ще приключи тя, може да ограничи граждански права – правото на придвижване и труд. Румен Радев възразява срещу увеличаването на правомощията на изпълнителната власт за сметка на законодателната, като и на тези на  главния здравен инспектор да оценява епидемичния риск, защото според него законът допуска тази оценка да е формална. 


Решение на КС без обратна сила

Според адвокат Петър Славов, ако КС уважи мотивите на президента, решението му ще важи занапред, но то ще помогне за снемане на напрежението, което се създаде в правната общност и в обществото по въпроса дали парламентът може да делегира правомощия на изпълнителната власт. „Ако се отнасяше до налагане на карантина на хора, които идват от чужбина – да, но когато се предприемат мерки, които засягат всички хора, се изисква решение на парламента“, коментира пред „Икономист” Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски”. 

Според Мария Шаркова, адвокат и специалист по медицинско право, да се замени терминологично извънредното положение с някоя друга дума като „обстановка“ и да се предвиди друг ред за неговото обявяване, e излишно, защото и преди в Закона за здравето здравният министър е имал право да се намесва, когато има епидемична обстановка. Освен това този закон изменя над 20 други закона, което пък според Мария Петрова, адвокат и специалист по медицинско право, е неправилно, защото изменението на тези закони нямат пряка връзка с извънредната епидемична обстановка. 

„Не съм убеден, че Кс ще предпише конкретна процедура, която да се следва”, коментира пред „Икономист” Атанас Славов, преподавател на конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски”. Според него по-законосъобразен вариант в тази ситуация е бил парламентът да се опре на Закона за защита при бедствията, според който МС обявява бедствено положение, което е форма на извънредна ситуация. Обявяването на извънредна епидемична обстановка е разписано като процедура именно в този закон. 


Удар на ВАС във въздуха

Междувременно тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) обяви за нищожна заповедта на здравния министър Кирил Ананиев, с която беше допуснал предварително изпълнение на свои предходни заповеди за ограничителни мерки в рамките на извънредното положение. Българин, който се е върнал от Великобритания у нас, се е жалвал пред ВАС, че му е била наложена карантина и не му е било позволено да отпътува обратно, въпреки че в Англия тогава не е имало забрана за влизане, и така карантинираният у нас е претърпял щети. Според адвокат Петьо Славов, бивш зам. председател на кзк, определението на ВАС е удар във въздуха. Обжалвана е заповед, с която не се налагат противоепидемични мерки, а само се допуска предварително изпълнение на 4 други заповеди (отделни техни разпореждания), с които се налагат такива мерки. Тази заповед за допускане на предварително изпълнение е нищожна, защото министърът няма такава компетентност. Оспорването пред съда на общ административен акт не спира неговото изпълнение, т.е. тази заповед не променя нищо, а само създава привидно впечатление, че министърът може да допуска или да не допуска предварително изпълнение на общи административни актове. Освен това административният орган никога не може да допусне предварително изпълнение на заповед, която вече е обжалвана пред съд – това може да направи само самият съд, в хипотезата на чл. 167 от АПК – когато това се налага за защитата на обществения интерес.


Нанесени вреди от държавата

Истински интересните дела обаче според Петьо Славов са тези, които тепърва ще се водят по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с причинени вреди от незаконосъобразни заповеди на министъра на здравеопазването. А ако Конституционният съд отмени промените в закона за здравето и подмяната на „Извънредното положение“ (правомощие на НС) с „Извънредната епидемична обстановка“ (правомощие на МС), то всички нови заповеди на министъра  от 14 май насам ще „увиснат“ със страшна сила, смята адвокатът. 

По данни на ВАС жалбите в съда, свързани с ограничителните противоепидемични мерки, са над 700, а според адвокат Мария Петрова, член на бившия Медицински експертен съвет към Министерския съвет, те са над 1200. Най-честите жалби са срещу носенето на маски, забраната за разходка в парковете, налагането на карантина, както и непускането на хора през КПП-тата за излизане от областните градове. ВАС вече образува няколко дела по тях.

Огромният поток от жалбите е подаден след 11 април, когато в блога си адвокат Николай Хаджигенов призова българите масово да се жалват от носенето на маски. Той пусна типова жалба, използвана от стотици хора пред ВАС, в която се атакува заповедта на министър Ананиев за маските с мотива, че в търговската мрежа няма такива към момента на издаването на заповедта, не е указано какъв тип да са тези маски и не е обяснено как предпазват по надежден начин от зараза с Covid-19. Същевременно тогава глобата за неносене на маска бе до 5000 лв. 

Според Петрова заповедите на министър Ананиев разкриват юридическа неграмотност и съдържат двусмислици и тя също като адвокат Славов смята, че това ще доведе и до дела по закона за вреди, причинени от държавата. Тя смята, че ВАС трябва да разгледа всяка жалба поотделно, а от съда негодуват, че за маските не е подадена една колективна жалба вместо стотици отделни с идентично съдържание. От ВАС заявиха пред „Икономист“, че се обмисля вариант да прекратят разглеждането на жалбите на основание на това, че законът за извънредното положение вече не действа и предметът на жалене отпада.

Според юристите, до които „Икономист“ се допита, ако гражданите са обжалвали в 7-дневен срок наложените им глоби, ще плащат по по-благоприятния вариант, защото парламентът ги намали впоследствие (до 1000 лв.). Ако не са, ще плащат високи суми – до 5000 лв. Те отхвърлят възможността за до 3 г. затвор или глоба от 100 до 300 лв. при неистинни данни в декларации, подавани на КПП-тата, защото изискването за декларацията е трябвало да бъде въведено със закон, указ или правителствено постановление. 

Междувременно чeтиpимa aдвoĸaти, сред които и Мария Шаркова, ocпopиxa пpeд BАС зaпoвeдтa нa миниcтъpa нa здpaвeoпaзвaнeтo, c ĸoятo Kиpил Aнaниeв oпpeдeли, чe  xpoничнo бoлни, лицa нaд 60 гoдини и дp. пoдлeжaт нa  зaдължитeлнa изoлaция и бoлничнo лeчeниe, aĸo имaт  K-19. Веднага след това Ананиев отмени заповедта си.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ