Какво става със специалната връзка София – „Лукойл“

Нелепо е след 10 години на власт ГЕРБ тепърва да се сещат, че най-големият вносител и търговец на горива има нужда от допълнителен контрол

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 15 May 2020 11:19 >
Какво става със специалната връзка София – „Лукойл“
Ако в България има бизнес структура, чиито отношения с държавата може да се оприличат на „специалната връзка“ между САЩ и Великобритания, това е групата „Лукойл“. Конгломератът, включващ пристанищен терминал, рафинерия, 350-километров тръбопровод, складови бази, бензиностанции и какво ли още не, винаги е бил особен случай. Според това дали няколко танкера ще докарат сурово гориво през декември или януари, може да се помогне за по-добрите резултати в бюджета за тази година, която е по-важна на правителството. През десетилетията именно „Лукойл“ неведнъж са помагали на управляващите (не само ГЕРБ) да си поемат въздух и да смекчат натиска от непосилното напрежение на една или друга криза. 

И точно затова днешното роптаене на компанията срещу поправките в Закона за акцизите и данъчните складове трябва да се наблюдава внимателно. 

Поправките създават две неудобства за фирмата. От една страна, раздробяването на целия тръбопровод и останалите бази в няколко данъчни склада ще изисква ресурс за предоставяне на обезпечения в размер на около 210 млн. лв. Причината за обезпеченията е, че докато са в данъчен склад, за горивата не се плащат акциз и ДДС (т. нар. режим на отложено плащане). 

От друга страна, е по-малкият проблем, свързан с инсталирането на нови измервателни уреди по протежението на тръбопровода и в новообособените данъчни складове, и допълнителният надзор, който ще трябва да им се наложи. Разходите по тази мярка ще са около 1 млн. лв. за обект. Срокът, който се поставя – един месец, обаче изглежда твърде кратък и от компанията предупредиха, че може да не успеят да го спазят и да се наложи да затворят, за да не оперират в нарушение на закона.

С уговорката, че на чужд гръб и сто тояги са малко, и двата вида разходи изглеждат по силите на компанията с мащабите на „Лукойл“. 

Истински любопитното е дали не се подлага на риск специалната връзка между държавата и петролната група. Досега „Лукойл“ и Българската петролна и газова асоциация (БПГА), където компанията е лидер по влияние, в болшинството случаи срещаха разбиране от страна на управляващите. В една или друга степен идеите им за контрол срещу контрабандата намираха отклик и стигаха поне до ниво законопроект. В последните години обаче се увеличава тежестта на лобитата с интереси, които противоречат на „Лукойл“, затова истински любопитното в днешния сблъсък е дали специалните отношения не са към края си.

Тук едва ли става дума за борба срещу контрабандата. Дори да приемем, че световен играч може да използва кокошкарски схеми за точене на нафта от тръбата и да зарежда цистерни без облагане, не е възможно за 10-те години управление на ГЕРБ, маркирани от призиви за борба с контрабандата, това да остане незабелязано. ГЕРБ няма как да се правят и че тепърва откриват Америка, т.е. че „Лукойл“ се нуждае, или не, от по-прецизен контрол, защото част от първия им мандат мина под знака на битката на покойния Ваньо Танов, тогава шеф на митниците, да се монтират измервателни уреди в рафинерията. 

Така че въпросът е дали руската компания и държавата вече не са прекъснали специалните си отношения и дали правителството не иска да компенсира загубата на добра комуникация и разбиране с извънреден надзор и нови задължения за деветцифрени обезпечения, които да седят на топло в бюджета.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ