Дългово прострелване в крака

Със зле подбрани действия във времето правителството само влошава условията за финансиране

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 30 April 2020 14:00 >
Дългово прострелване в крака
Действията на премиера Борисов и на финансовия министър Горанов изглеждат като следване на събитията, а не на предварителен план.
По принцип е нормално да се предположи, че в условията на икономическа и финансова криза цената, по която правителствата теглят заеми, ще се повишава. Такъв контекст може да обясни напълно влошените перспективи пред заемите, които едно правителство планира да изтегли. Няколко събития и действия на управляващите от последните седмици обаче показаха как не се управлява дълг, защото непремерените изказвания и зле подбраният момент за конкретни стъпки допълнително увеличават цената, която цялото общество ще плаща с данъците си. 

Миналата седмица Ройтерс съобщи, че България ще потърси малко над 2 млрд. евро (около 4 млрд. лв.) заемни средства под формата на облигации, а Министерството на финансите нито потвърди, нито отрече новината. Дотук действията напомнят за подготовката на всяка от предишните международни емисии, които ГЕРБ са предприемали. Сумата е достатъчна да покрие очаквания бюджетен дефицит и планираните мерки за смекчаване на негативите от икономическата криза. Така излиза, че ако не се реализира по-тежък макроикономически сценарий, фискалният резерв ще остане на сегашното си равнище дори ако се похарчат всички планирани средства за антикризисна политика. Такова действие показва благоразумие, защото държавата се подсигурява и срещу по-тежко развитие на кризата и тегли заемите, когато е в силна позиция, и не позволява на пазарите да й извиват ръцете.Кога БНБ може да кредитира търговските банки

Наредба 6 на БНБ посочва, че централната банка може да кредитира търговски банки при следните общи условия:

1. Възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система;
2. Само на платежоспособни банки, изпитващи неотложна потребност от ликвидност, която не може да бъде осигурена от други източници;
3. Само срещу залог на ликвидни активи, видът и размерът на които се определят в тази наредба;
4. Срокът за погасяване на кредита не може да надхвърля три месеца.

Има и формулировка относно това какво означава ликвиден риск:
- Ликвиден риск за банковата система може да има, когато сумата на плащанията чрез Системата за брутен сетълмент в реално време (RINGS), неизпълнени поради недостиг на средства по сметките за сетълмент на търговските банки в БНБ, надхвърля 15 на сто от общия обем на инициираните плащания през всеки от последните два работни дни.
- Ликвиден риск за банковата система може да има и когато отделна банка е допуснала или установи, че ще допусне забавяне на изпълнението на наредените при нея платежни документи за повече от 3 дни, и ако банката има дял от 8 и повече процента от обема на междубанковите разплащания през всеки от последните пет работни дни, преди да депозира искане за кредит в БНБ.

Така формулирани, правилата създават обективна трудност за централната банка да се намеси и по този начин банките са принудени да внимават както в кредитната, така и в инвестиционната си политика, защото нямат кредитор от последна инстанция.В случаите на нестабилност, които банковата система преживя през 2008 г. и през 2014 г., проблемът е преодоляван с отпускането на кредити от правителството и неговия фискален резерв към банките. Точно затова част от мненията са, че суаповото споразумение с ЕЦБ е безполезно, а поради спекулативните тълкувания за неговото сключване може дори да се окаже вредно за България.
Детайлното вглеждане в действията, бездействието и изказванията на правителството обаче показват, че България най-вероятно няма да получи най-добрите условия, на които иначе бихме могли да се надяваме. 

Само за една седмица правителството обяви сключването на предпазно споразумение за валутен суап с Европейската централна банка (ЕЦБ), претърпя негативна преоценка на кредитния рейтинг, провали вътрешен аукцион за държавни ценни книжа и видя почти тройно покачване в доходността на външния ни дълг на вторичния пазар. Логическата връзка между всички тези събития е повече от очевидна. 

Суап споразумението за 2 млрд. евро може да се използва като средство за положителна публичност само пред незапозната аудитория. Всеки, който познава българското законодателство, знае, че суапът минава по релацията ЕЦБ – БНБ – български търговски банки и поради това може да се усвои само в случай на банкова криза или на отмяна на валутния борд. При действащото законодателство Българската народна банка няма право да кредитира търговските банки, освен в извънредни случаи. Евфемистичното определение е, че такива действия може да се предприемат за предотвратяване на криза, но вглеждане в текстовете на Наредба 6 на БНБ показва, че стигне ли се до намеса от Централната банка, кризата вече е започнала. Тоест, ако спазва закона, правителството не може да използва средствата от суап линията от ЕЦБ за антикризисна политика. Освен това в Закона за БНБ никъде не е записано изрично, че тя може да изпълнява суапови операции. Буквално ден след като премиерът и финансовият министър съобщиха, че България е потърсила такова споразумение с ЕЦБ, и в същия ден, в който от ЕЦБ съобщиха, че са одобрили суаповата линия, доходността по българските 10-годишни държавни облигации се повиши почти тройно.

Обратно на коментарите, които проправителствени експерти направиха, че това нарежда България в световния елит на публичните финанси, пазарите наказаха страната. По-логичното действие на Борисов и Горанов би било първо да се подсигурят с теглене на международен заем за антикризисна политика и след това да търсят суап споразумение с ЕЦБ, за което нямат правен механизъм да приведат в действие, но дава повод за спекулации.

Понижението на перспективата пред кредитния рейтинг на България също можеше да се изпревари, ако правителството не се беше забавило с плановете за актуализацията на бюджета. След като през февруари Fitch потвърди рейтинга на България като длъжник на ВВВ с положителна перспектива, агенцията реши извънредно да го преразгледа два месеца по-късно. „Според европейските регулации за рейтинговите агенции публикуването на нови оценки трябва да се случва по предварително начертан график, освен когато те трябва да се отклонят от графика с цел да спазят свои законови задължения. Fitch интерпретира тази възможност като основание да публикуваме преоценка на рейтинга с оглед на промяна в надеждността на емитента (България в качеството й на емитент на държавни облигации – бел. ред.), за която вярваме, че е неподходящо да чакаме следващата дата от графика за оповестяване“, пише във втория абзац от съобщението на Fitch.

Продължава на следващата страница
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ