20 на сто от „съкратените“ ще живеят с под 200 лева на месец

Новите клетници разбират късно, че заради формата на освобождаването им са загубили осигурителни права

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 16 April 2020 11:18 >
20 на сто от „съкратените“ ще живеят с под 200 лева на месец
Източник: Shutterstock
Общо 9710 души, или точно 21% от новорегистрираните безработни към 3 април (45 825 души, считано от 13 март), ще трябва да живеят с до 200 лева обезщетение на месец. Това показва отговор на Агенцията по заетостта до „Икономист“, който съдържа справка за основанията, по които се прекратяват трудовите договори на новите безработни.  В 99% от случаите това са хора, които са освободени по взаимно съгласие. Останалите са дисциплинарно освободени, доброволно напуснали, уволнени заради наложена присъда, освободени по вина на работодателя, като са им платени 4 заплати обезщетение. 

Справката показва, че е масова практика хората да се освобождават „по взаимно съгласие“, за което им се полага право девет лева за работен ден в месеца, през който получават обезщетението си. В това обаче няма никаква логика, тъй като противоречи на интереса на гражданите. В случай че бъдат съкратени по стандартния ред, те трябва да получат една заплата обезщетение от работодателя си и да се възползват от осигурителните си права да получават 60% от заплатата си в продължение на няколко месеца според натрупания стаж. 

Единственото логично обяснение за масовата регистрация на безработни „по взаимно съгласие“ е, че това са хора, които не знаят своите права и са допуснали да бъдат подведени от работодателя си, който пък си спестява да им даде една заплата обезщетение. Така те научават за своята грешка едва когато подадат документи в бюрата по труда за ползване на обезщетения. 

В медиите вече се появиха сигнали за безработни, които са осъзнали колко некоректно са постъпили работодателите им с цел да спестят обезщетение от една заплата, ако бяха спазили правилата. Заради хитростта на работодателите безработните остават практически без прехрана, защото линията на бедността през тази година според правителствените стандарти е  363 лв. месечен доход. През май – месец, в който има два национални празника, а броят на работните дни е 20, „новите клетници“ ще получат по 180 лева, с които да оцелеят.

Където няма държава

Изходът от такова положение винаги минава с огромни жертви и практически няма сигурно решение. „Икономист“ се свърза и с представители на заложни къщи, както и с лихвари, които оперират извън регулациите на закона. Под условие за анонимност и двете групи признаха, че бизнесът им е скочил в пъти след обявяването на извънредното положение. Притиснатите от немотия хора залагат техника, бижута и дори автомобили.

„Това е период, в който се правят най-големите пари, също както по време на предишната криза. Сега очакваме притиснатите от мизерията да бъдат много повече“, коментира собственик на заложна къща. Негов колега бе още по-лаконичен – „стягам се за жътва“.

От тежката ситуация се възползват и политически партии. В русенските медии, както и на Фейсбук страницата на ГЕРБ – Русе, се споделя информацията как партията е осигурила 300 пакета с храна за нуждаещи се хора от региона. Подобни действия, макар да могат да се оправдаят в  краткосрочен план, представляват възмутително лицемерие. Вместо държавата да оцени мащабите на проблема и да вземе адекватни мерки за подкрепа на работниците и нуждаещите се, тя пасува. А най-голямата партия, която получава най-голямата субсидия и очевидно разполага с пари в излишък, трупа дивиденти на гърба на най-уязвимите хора през тази криза.

Какво прави правителството

Осигурителна система в последните години беше така реформирана, че да не предлага истинска социална сигурност. Всички промени, които се предприеха в последното десетилетие, са в посока към намаляване на размера на обезщетенията, времето, през което може те да се ползват, и годините стаж, които се вземат предвид при формиране на осигурителните права.

Бившият социален министър Иван Нейков коментира, че осигурителната система е така настроена, че да принуждава човек да не се отпуска и веднага след като загуби работа, да е мотивиран да търси нова. Това обаче не работи в условията на икономическа криза, когато просто няма достатъчно търсене на труд, расте дългосрочната безработица и се повишават разходите за живот.

За момента мерките на правителството се простират главно към хората, които са освободени под формата на неплатен отпуск. Ако служител, който е пуснат в неплатен отпуск, има деца, ще има право на еднократна помощ от 375 лева. Право на тази помощ имат още хора, които гледат децата си и са изчерпали платения отпуск или са самотни родители. „Повече от 55 хиляди души/семейства обхваща мярката за родители в неплатен отпуск или самотни родители“, съобщи на един от брифингите тази седмица премиерът Бойко Борисов. Общата сума за тях е 20 млн. лв. И тази мярка обаче се посреща със скептицизъм заради набора от изисквания, който трябва да покриват кандидатите, и в крайна сметка може да остане само на хартия. 

По подобен начин преди 12 години тройната коалиция въведе данъчни облекчения за младите семейства, които плащат ипотечни заеми, но се оказа, че от тях се възползват четирицифрен брой домакинства. 

Предприемачи коментираха, че и мярката 60:40 е толкова сложно устроена, че цялата бюрокрация, през която трябва да се мине, ги отказва да кандидатстват.

Перспективите

Корпоративен адвокат обясни пред „Икономист“, че в момента съкращенията се правят главно от микро– и малки предприятия. От наблюдение сред клиентите си той посочи, че най-голямото притеснение е дали домакинствата ще имат увереност след края на изолацията. „Ако състоянието на икономиката преди извънредните мерки ни е изглеждало добро, ще можем да очакваме бързо възстановяване – т.нар. форма V. Ако сме се опасявали, че така или иначе предстои рецесия, може да видим L-образно развитие, което вещае дълъг период на нисък растеж и висока безработица. Показателни за посоката, в която поемаме, може да са месеците май и юни, когато големите работодатели ще решават дали да освобождават служители. Това, което те ще следят, е дали има криза на потреблението“, коментира юристът.

Прекият риск за България е нейната силна зависимост от общото състояние на европейската икономика, която от своя страна зависи от възстановяването на Китай и САЩ. При близо две трети от БВП, предназначени за износ, България ще може да възстанови пълното си производство едва когато поръчките от търговските ни партньори се възстановят. 

Шанс за българския бизнес е, че в момента започва преосмисляне на глобалните линии на снабдяване и доставки. Грешката да се разчита на един основен доставчик като Китай може да направи Европейския съюз по-самодостатъчен и това означава прибиране на производства от Китай обратно в Европа. България на свой ред може да предприеме политики да придобие по-голям дял в този процес.

Текстът е публикуван в брой 13/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ