Компромис с много неизвестни

Задължението хипермаркетите да предлагат български стоки е пълно с неясноти

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 15 April 2020 18:31 >
Компромис с много неизвестни
На 15 април премиерът Борисов събра на помирителна среща в Министерския съвет земеделския министър Десислава Танева и представители на големите търговски вериги
Компромис с много неизвестни – така накратко може да се обобщи резултатът от едноседмичната престрелка между големите търговски вериги и тандема земеделски министър – фермерски асоциации. Причината е административното изискване за повече и по-ясно обозначени български храни в хипермаркетите, въведено с постановление на правителството по инициатива на министър Десислава Танева. Мотивът е форсмажорната ситуация в земеделието и хранителната индустрия заради пандемията – затварянето на ресторанти и хотелите, основен клиент на сектора, принуди много европейски страни да предприемат мерки за подпомагане на местните фермери.

На 13 април правителството прие постановление, с което задължи хипермаркетите да обособят щандове за български стоки, като продукцията за тях да се изкупува от локални производители. Приетите текстове бяха определени като по-меки от първоначалния вариант, защото е отпаднало изискването минимум 50% от основните храни във веригите да са българско производство. Вместо това се говори за отделяне на достатъчно място за българските храни и за излагането им по подходящ начин. С едно изключение – 90% от предлаганите млечни продукти трябва да са произведени от българско сурово мляко.

Отпаднала е и забраната български стоки да се продават на промоция, която фигурираше в първоначалния вариант на постановлението, подготвен от земеделското министерство. Няма го и ограничението доставките да стават само от производители в радиус от максимум 200 км от съответния магазин, но остава изискването храните да са изкупени от местни фермери, които са на територията на административната област, в която е магазинът или в съседна на нея. След предупреждението на веригите, че в столицата е съсредоточена огромна част от търговията на дребно и ограничението ще удари самите производители, за София-град съседни се считат областите, граничещи със София-област, както и област Пловдив.

Критиките

Най-острата реакция очаквано бе на веригите, които обвиниха земеделския министър Десислава Танева в лобизъм и подвеждане на колегите й в правителството. Стигна се до помирителна среща при премиера Борисов, след която всички заявиха, че са постигнали съгласие за мерките, които ще важат за всички вериги с повече от 10 магазини и ще се прилагат до края на годината. Но и стана ясно, че тепърва ще се правят срещи между вериги, фермери и министерство, за да се адаптират мерките според бизнес модела на всяка верига.

По-малко очаквано е, че новият регламент не се посреща еднозначно положително от производителите, чиито интереси би трябвало да защитава. “Постановлението съдържа голяма неяснота – каква част от продуктите, закупени от местните фермери, ще са български във веригите. Ние предлагахме 50%, сега се казва, че „местата за продажба следва да са с площ, достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти”. Какво означава достатъчно, според какъв критерий, как се мери?”, пита Албена Симеонова, председател на Асоциацията на биопроизводителите.

Същия въпрос задават и от големите вериги в позиция, разпространена ден след решението на Министерския съвет и преди срещата при Борисов: „Постановлението създава предпоставка за корупция с неясни понятия като „достатъчно място“ и „по подходящ начин“, които ще се тълкуват и прилагат от държавни чиновници по регионите без ясна нормативна база“.

Десислава Танева твърди, че промяната е нейно решение, „за да се даде на веригите свободата, според бизнес модела на всяка от тях, какъв маркетингов подход да приложат“. От „Метро“ са категорични, че отделни щандове са излишни, както и че няма как да се поддържат в периодите, когато няма сезонно производство в България.

Остра е реакцията на хипермаркетите и срещу изискването 90% от млечните им продукти да са от българско сурово мляко.„Обяснихме на премиера, че налагането на ограничение за изцяло български асортимент може да доведе до съответна мярка от държави, за които изнасяме българска продукция и чиито продукти сега са на нашите рафтове, например моцарела от Италия или френски сирена. Това ще ограничи и избора на българския потребител“, каза шефката на „Лидл“ Милена Драгийска. През 2018 г. само през „Лидл“ са изнесени български продукти за 30 млн. лв., а през 2019 г. експортът е нараснал до 42 млн. лв., реализиран чрез 11 000 магазина в 32 държави.

Друг спорен момент – как се осъществяват доставките на местните фермерски продукти, тепърва ще се уточнява. Този проблем бе откроен и от производителите. “Някои вериги имат логистични центрове само в София или селата около нея. Ако фермерът е от Добрич, това означава ли, че трябва да докара продукцията си до София, за да я приеме там логистичният център на веригата и да я пренасочи към Добрич и Варна?”, пита Албена Симеонова.

След срещата при Борисов стана ясно, че веригите ще запазят основната си схема на доставки през централизирани складове, но ще развият и такива за кратки доставки. Земеделското министерство ще им изпрати списъци с производителите, чиито стоки първи ще са готови за реализация.

Отпор на идеята за регионален принцип дава и вече бившият зам.-министър на земеделието Чавдар Маринов, който бе освободен светкавично от поста си в понеделник заради тази своя позиция. “Изискването да се изкупува на регионален принцип ще е свързано с допълнителни инвестиции от веригите, а оттам и до оскъпяване на храните. А това в крайна сметка няма да е изгодно и на потребителите, и на българските производители в условията на криза”, мотивира се Маринов пред “Икономист”.

На опасението на веригите, че с новото постановление в магазинната мрежа ще попадне несертифицирана продукция според стандартите на големите търговски компании, източници на “Икономист” от земеделското министерство отговарят, че качеството се гарантира от Българската агенция за безопасност на храните, защото веригите изкупуват продукция само от регистрирани земеделски стопани, чиято дейност се контролира. Освен това на агенцията е разпоредено да засили проверките на производителите.

На двата полюса

Всъщност единствените доволни 100% от новия регламент са производителите на мляко и млечни продукти. “Българските производители и фермери за първи път ще могат да поемат глътка въздух от почти умиращия сектор, защото ще имат реализация на своя продукт, на суровото мляко”, коментира Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите. Рангел Матански, който е председател на Съюза на говедовъдите, напомня, че още преди кризата с пандемията Covid-19 цените на суровото мляко са паднали с 10 – 20% в различните части на страната и браншът силно се нуждае от подкрепа.
Именно заради непропорционалната подкрепа за млекопроизводителите и млекопреработвателите обаче – само при тях има количествено изискване, и то от 90% - големите търговски вериги обвиниха земеделския министър Десислава Танева в лобизъм, и то на определен едър играч в сектора.

„Чии интереси обслужва министър Танева в млечния сектор, на малките или на някой голям олигарх?“, се казва в изявление до медиите, разпратено на 14 април от Billa, dm, Kaufland, Lidl, ProMarket, T MARKET, Аванти и Фантастико по повод приетото постановление. „Българско сурово мляко за 90% от пазара в България няма - ще продават на потребителите продукти със сухо или вносно мляко”, посочват хипермаркетите.

В отговор Танева определи позицията на веригите като лична война срещу нея и памфлет, а нападките нарече „ стил предизборна кампания“.

Хипермаркетите посочват още, че добрите практики в Европа за защита на местните производители включват доброволни мерки, а не регулации, например държавата изкупува стоката на малките фермери и я използва за приготвяне на храна за болници, училища, детски градини и социален патронаж.

Спорно подпомагане

В тази нажежена ситуация своеобразен “морков” извади фонд “Земеделие”, който съобщи, че отпуска 5 млн. лв. за търговските вериги, за да компенсира част от разходите им за транспорт, логистика и реализация на свежи български зеленчуци, оранжерийно производство, в търговската мрежа през 2020 г. Ще се подпомагат локални, малки вериги, които имат най-малко три обекта в една или няколко съседни административни области. Подробни указания как ще се прилага мярката не бяха публикувани до редакционното приключване на броя. От фонда оповестиха само ставките за подпомагане на търговските обекти – 600 лв. на тон за домати, 400 лв. за краставици и 800 лв. за пипер. “В калкулацията влизат част от разходите, които кандидатът за помощта ще направи за привеждането на продукцията в търговски вид”, уточняват от фонда.

“Тези средства трябваше да се дадат на фермерите. Тяхна работа е да си опаковат продукцията и да я извозват до веригите, а не на хипермаркетите. Така преди година се предлагаше схема за субсидии за “паша на пчелите”, които вместо на пчеларя се готвеха да се дадат на зърнопроизводителите”, възмущава се Албена Симеонова. Фермерът Симеон Караколев обаче опонира, че в България няма земеделски кооперативи, които да извършват тази дейност, както е в останалите страни от ЕС, и това се осъзнава от земеделското министерство.

Караколев се надява постановлението на правителството да ускори сдружаването на земеделските производители в кооперативи, защото вече ще имат гарантиран пазар на своята продукция. Веригите в Италия, Испания и Франция също имат специални щандове, на които предлагат местна продукция, посочва той, но признава, че там кооперативите на фермерите сами договарят с хипермаркетите присъствието си и могат да гарантират постоянни и големи количества. До момента в България 400 овцевъди и козевъди са обединени в 7 кооператива и предлагат заедно продукцията си, но в страната те са 12 000. „Успех ще е, ако тази мярка помогне за обединяването на 4000 от тях“, смята Караколев. Фермерите очакват държавата да представи помощи на кооперативите, с които да изградят общи цехове за пакетиране и да ги оборудват, и да закупят бусове за извозване на продукцията.

В стимула за локалните вериги бившият зам.-шеф на Държавен фонд “Земеделие” Виолета Александрова вижда друг проблем, свързан с изискването държавните помощи да се одобряват от Европейската комисия. На 11 април ЕК е изпратила насоки на страните – членки на ЕС, които препоръчват допълнителни мерки за подпомагане на фермерите. В тях е посочено, че финансирането по отношение на опаковане, транспортиране, сортиране трябва да бъде насочено на ниво ферма, а не на ниво търговска верига.

“Повече от спорно е дали въобще търговските вериги ще се приемат от Брюксел за бенефициент по европарите в земеделието. И в момента веригите извършват дейност по опаковане, сортиране и транспортиране от централния си склад до магазините и няма нужда държавата да дотира основна тяхна дейност, а да не дотира тези, които произвеждат продукцията”, са аргументите на Александрова.

Независимо от позицията, от която се критикува новият регламент за снабдяването на хипермаркетите с български храни, неяснотите в него са толкова много, че прилагането му лесно може да се изроди в имитация, от която производителите нищо няма да спечелят. Или да доведе до поскъпване на храните в условията на криза. 

Глоби и забрани

Глоба от 15 000 до 25 000 лв. при първо нарушение и от 30 000 до 50 000 лв. при второ ще се налагат на търговските вериги, които не продават храни от местни фермери според новите изисквания до края на 2020 г. Санкциите, предложени от ГЕРБ с поправка в Закона за извънредното положение, бяха гласувани от парламента.

Депутатите приеха и възможност за временна забрана на вноса на храни от страни извън Евросъюза. Според фермера Симеон Караколев подобна идея има резон и би могла да се защити пред Европейската комисия, защото такива временни забрани се прилагат в Норвегия, а тя е част от Европейската икономическа общност.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ