Временен управленски вакуум грози ББР

Три лобита в правителството имат амбиции да определят следващия управителен съвет

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 08 April 2020 15:30 >
Временен управленски вакуум грози ББР
Стоян Мавродиев до момента не е комнтирал публично решението на премиера Борисов да го острани от поста главен изпълнителен директор на ББР.

Българска банка за развитие (ББР ) може да остане в управленски вакуум  точно в момента, когато е най-необходима като инструмент на правителството за справяне с проявленията на кризата. Този риск възниква от рязката смяна на цялото ръководство на банката, която обяви премиерът Бойко Борисов. По-рано днес той нареди на икономическият министър Емил Караниколов да смени целия Управителен съвет на банката, заради заем от 75 млн . лв ., който институцията отпусна към компанията „Свети Георги Груп “, която на свой ред е свързана с колекторската агенция „С. Г. Груп “.

Без да му е задаван, журналистически въпрос, Борисов сам съобщи на сутрешния брифинг  в Министерски съвет, че заемът е скандален, отпуснат е без знанието на икономическия и финансовия министри и поради това е разпоредил смяна на цялото й ръководство.

Формално, смяната на управителния съвет става с решение на надзорния съвет. За смяна на надзора пък трябва да се свика общо събрание на акционерите, където  99.99% от гласовете са на Министерство на икономиката. Към момента не е ясно дали промяната ще стигне и до надзора.

Сегашният управителен съвет на ББР  се състои от Стоян Мавродиев (председател и Главен изпълнителен директор), Румен Митров (заместник-председател и изпълнителен директор) и Николай Димитров (изпълнителен директор). Самият Мавродиев е политическа фигура, един от първите членове на ГЕРБ, който за кратко през 2009 г. се спрягаше като вариант за финансов министър. След това, в първия си управленски мандат ГЕРБ го направиха председател на Комисията за финансов надзор . Румен Митров от своя страна е доверено лице на самия Мавродиев и това също го поставя в списъка с политическите назначения.

Изпълнителният директор – Николай Димитров, е експерт финансист с кариера в банката, а преди издигането си бе ръководител на звеното за корпоративно кредитиране, което отговаряше за отпускането на големите заеми.

Историята  на банката показва, че при почти всички рокади на нейния връх, кредитната дейност  е замирала за няколко месеца, докато новото ръководство се запознае и навлезе в ролята си. От една страна става дума за осъзнаването на разликата между бизнеса на обикновените търговски банки и банките за развитие. От друга страна, новите ръководители  опитват да се запознаят с кредитния портфейл, големите клиенти, проблемните длъжници и оперативния мениджмънт на банката, преди да започнат да взимат решения, за които носят отговорност.

В този смисъл, най-лесно на върха й може да застане някой, който вече е управлявал ББР . Нейни бивши изпълнителни директори днес заемат управленски постове в банковата система и в небанковия  финансов сектор. Не е изключено обаче и формирането на изцяло нов управленски състав. Преди премиерът да нареди смяна на ръководството, се смяташе, че управителният съвет на банката ще се увеличи от трима на петима души и в него ще влязат нови двама членове. Формалният предлог за това беше да се гарантира ефективното изпълнение на новите програми за гаранции и кредитиране в условия на криза, както и привличането на нови държавно-гарантирани заеми, които ББР  след това да преотдава към бизнеса с посредничество на търговските банки.

Без висока отчетност и ясни критерии за оценка ще е същото

Според източници на „Икономист“ за попълнение на управителния съвет е разглеждан бившият финансов директор на Първа инвестиционна банка (ПИБ) Живко Тодоров, който напусна поста си в ПИБ  миналата седмица. Сега обаче е много вероятно да започне нова битка за влияние в банката, като поне трима от членовете на кабинета имат амбиции да установят позиции, излъчвайки членове на следващия управителен съвет.

В същото време изникват и въпроси как да се заложат стандарти за дейността на ББР, така че ръководителите й да не се притесняват, че всеки един заем, който се атакува в пресата, може да доведе до уволнението им. Последното създава обективен риск с управленски позиции да се нагърбват само авантюристи, които знаят, че са за кратко, но приемат длъжността в замяна на обещания за допълнително възнаграждение, или достъп до корупция. 

Според бившия финансов министър Петър Чобанов най-добре за ББР е мандатите й да се преформулират и занапред да е ясно, че кредитите и програмите за кредитно улеснение на едрия бизнес също стават нормална част от дейността на ББР. Причината е, че има структуроопределящи предприятия, чийто бизнес може да е ключов за икономиката и националния интерес.

В полза на такова предложение говори и фактът, че заеми за големи фирми, както и за малки предприятия, собственост на олигарси и големи икономически кръгове винаги са били отпускани. Още към есента на 2013 година две трети от портфейла със заеми, които ББР е отпуснала директно, беше концентриран в 20 икономически групи. Деконцентрация, тоест отпускане на повече кредити за малки фирми извън кръга на клиентите в ТОП 20, е имало само в периода между септември 2013 и декември 2014 г. Конкретна статистика за концентрацията на експозиции към големи длъжници откакто ББР се управлява от Стоян Мавродиев, не е публикувана. 

Това само показва, че без по-висока отчетност и ясни критерии за оценка колко успешно се управлява ББР, тя винаги ще е обект на политически спекулации, и атаки от лобита – на отхвърлени или притиснати длъжници. Междувременно, освобождаването на Стоян Мавродиев е четвъртата смяна на ръководството на ББР, която ГЕРБ правят за своите близо 10 години на власт.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ