Пренасочваме европари по три схеми за компенсации

Забавени проекти заради пандемията няма да се санкционират или прекратяват, казва Васил Грудев, изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 03 April 2020 18:20 >
Пренасочваме европари по три схеми за компенсации
- Г-н Грудев, ясно ли е как пандемията с коронавируса влияе на Програмата за развитие на селските райони? Ще има ли нови приеми по нея или всички недоговорени средства ще отидат за компенсиране на щетите около пандемията?
- Абсолютно логичен въпрос на фона на случващото се. Преди директно да му отговоря, искам да отбележа две неща. Не трябва да забравяме, че част от приемите, които ние още през 2019 г. решихме да реализираме през 2020-та, бяха следствие на настъпила криза, главно в животновъдството, покрай огнищата на различни болести. Визирам извънредните приеми, най-вече по мярка 5 за превенция и биосигурност на фермите, по мярка 6.3 “Стартова помощ за развитието на малките стопанства” отново с цел инвестиране в биосигурност и мярка 4.1 за инвестиции във фермите. Те ще стартират в рамките на април тази година, така както сме ги обявили.
Що се касае за пандемията, ще разширя въпроса не само за Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), но и ще включа Програмата за морско дело и рибарство и Програмата за лозаро-винарския сектор. Заедно с министър Десислава Танева обмисляме по всяка една от тях да има отделен пакет, в който да влязат недоговорените средства и той да е за преодоляване на последствията от Covid-19.

- Средствата от трите програми, заделяни заради епидемията, само за земеделие ли ще се използват, или може да се пренасочат например за медицински нужди, както стана със средства от програмата “Региони в растеж”?
- По програма “Региони в растеж” така или иначе допустими бенефициенти са медицинските центрове. Затова там става въпрос за преформатиране на средства, за подпомагане, допустимо вътре в рамката на самата програма. Допустимостта в ПРСР е насочена към земеделските производители и хранително-вкусовата промишленост.

- Т.е. средствата от земеделските програми ще се използват само за преодоляване на щетите в земеделието от пандемията.
- Да, разбира се. Говорим за базова допустимост. В момента работим с министерството на земеделието за определяне на такива допустими механизми, чрез които да могат да се използват тези средства, като преди това бъдат одобрени от Европейската комисия.

- За какъв общ ресурс по тези програми става въпрос, който ще използва за компенсации за пандемията?
- В процес на уточняване е, предстои скоро да го обявим.

- Вече има анонс от Министерството на земеделието и храните, че със средствата ще се подпомагат по-малките стопани. Ясни ли са схемите, чрез които ще се изразходват европарите за пандемията?
- Работим в няколко насоки. Първата е за компенсиране на преките щети, дошли като извънредна инвестиция от нашите земеделски стопани или преработватели. Визирам всички допълнителни разходи, които се направиха за превенция на персонала, за закупуване на предпазни материали, за дезинфекция, за работа на смени, на отделни екипи, тъй че те да бъдат изолирани един от друг. Тази схема я разработваме да функционира по модела на компенсаторно плащане за всяко едно стопанство на база на разходите, които са направени за превенция.

- Т.е., предприемачи и фермери трябва да пазят счетоводни документи, фактури…
- Задължително. Абсолютно задължително трябва да се пазят всички счетоводни документи за каквито и да е допълнителни разходи, направени във връзка с тази ситуация.
Втората схема, върху която работим, е за осигуряване на допълнително кредитиране за подпомагане за чувствителни сектори - плодове, зеленчуци, животновъдство и биопроизводство. Това кредитиране ще се базира на обвързаната подкрепа (допълнителните субсидии, които се изплащат на база произведена и продадена продукция при плодове, зеленчуци, мляко и т.н., б.а.), която чувствителните сектори очакват да получат в рамките на календарната година. Т.е. приемете го като един вид потенциално авансово плащане с определена част от обвързаната подкрепа на базата на залог, че субсидията ще се прихване по-късно.

- През търговските банки ли ще се реализира схемата?
- Не, Държавен фонд “Земеделие” ще издава самия кредит, като ще поема обезпечение за определена част от субсидията за обвързана подкрепа след извършване на бързи проверки на терен. Лихвата по тези кредити предстои да се уточни.
Третата схема ще дойде на един последващ етап. Тя отново ще е компенсаторна мярка за нашите стопанства и ще се реализира, ако се стигне до ценови срив заради Covid-19. Започваме да наблюдаваме движението на цените на основните суровини и ако в някой сектор, заради кризата, възникнат сериозни смущения на пазара и падане на цените, може да изплащаме подобни компенсации.

- А колко трябва да се срине цената на дадена суровина, за да се приложи този механизъм?
- Европейското законодателство предвижда прагови цени, под които може да бъде направена определена интервенция. Например, за зърното е под 100 евро за тон. Нашата идея все пак е схемата да се реализира, ако се наблюдава сериозен срив в цената спрямо минал период, защото при някои суровини тези прагове са доста ниски. Вероятно механизмът ще се стартира при ценови срив, който е повече от 25% и ако се прилага, ще е най-рано през есента.

- Заради пандемията вероятно много предприемачи ще забавят изпълнението на проектите си, договорени с фонд „Земеделие“, а други няма да ги изпълнят коректно. Ще има ли наказания за тях, защото в договорите няма клауза за извънредно положение?
- Да, в конкретните договори няма клауза за извънредно положение. Но те са правени по смисъла на еврорегламент (1306) от 2013 г., което е посочено още в преамбюла. Нашето категорично становище е, че извънредното положение е парекселанс приравнено към форсмажорно, което се засяга от регламента. Така че не е необходимо да има допълнителни клаузи в договора и ние ще проявим цялата гъвкавост на света, разглеждайки конкретните казуси, свързани с невъзможност за изпълнение на проектите и за всеки ще решим индивидуално. Хубавото е, че на ниво ЕС се върви в посока забавеното изпълнение на част от усвоените средства по различните програми да не води до загуба на средства за съответната държава през тази година.

- Вероятно ще има и опити да се използва ситуацията…
- Възможно е. Затова няма да кажем, че всичко е форсмажор или нищо не е форсмажор. Ще разгледаме всеки един отделен казус и когато той е свързан с невъзможност за изпълнение на договора, няма да налагаме санкции. Например оборудване, което е трябвало да бъде купено по проект, но не е, защото заводът-производител в Западна Европа е временно затворен заради кризата. Всички тези казуси ще бъдат разгледани. ДФЗ като цяло се стреми да спази икономическата нормалност при сегашната ситуация. Затова подчертаваме, че ние ще спазим всеки един график за изплащане на субсидиите, който сме обявили още в началото на годината.

- По ПРСР има правило, че ако не започнат дейностите по един проект до 6 месеца от одобрението му, той се прекратява. При ситуацията на пандемия ще бъде ли отменено?
- Не, няма, но ще има гъвкавост. Ще се гледат причините, поради които не е стартирала дейността и ще се вземе решение. Давам един контрапример. Най-честата причина да не започне един проект е липсата на финансиране. Но когато се кандидатства, една от задължителните декларации на кандидата е, че той има възможност да финансира проекта. Това става най-често с банкови кредити, а ситуацията с пандемията засега не влияе на кредитирането. Но ако проблемът е невъзможност за работа на терен или неизпълнение на определени дейности, тогава категорично ще проявим разбиране и няма да прекратяваме договора.

- При извънредно положение очакванията за скоростта на работата на фонд „Земеделие“ не са оптимистични. Какви мерки се предприемат темпът на работа да се запази?
- Истината е, че скоростта се забавя, защото дистанционната работа е свързана с множество преустройства на самите системи, но и от друга страна ние не можем да направим компромис със сигурността на базите данни. Що се касае за работата по ПРСР, там такъв проблем нямаме.

- Защо?
- Защото по тази програма е напълно възможно да се работи изцяло дистанционно, ползвайки имейли. Хората са разделени на екипи от 6 човека, като всеки име един координатор, който работи в сградата на фонда. Този координатор разпраща необходимата документация по имейлите на всеки от останалите служители и те работят от вкъщи.

- Включително проектите за одобряване?
- Да, продължава работата по оценка на проектите. Да, има забавяне, защото когато човек си е вкъщи и спазва режим за карантина, все пак не е на 100% от капацитета си, но работата продължава.

- Толкова лесна ли е дистанционната работа и по отношение на субсидиите за земя, т.нар. “директни плащания”?
- Там дистанционната работа е по-сложна. Когато подготвяме определени плащания за земеделските стопани, основната част от действията ни са свързани с най-различни проверки на автоматичните алгоритми, които изчисляват и могат да направят отделните контроли. Тези неща се осъществят чрез достъп до системата. А осигуряването на дистанционен достъп би бил доста опасен по отношение на сигурността. Всяко едно от тези плащания е свързано със сърцата и на други регистри като регистър на НАП, за задължения за плащане на осигуровки и т.н. Такава информация няма как да бъде пускана на лични, персонални компютри.

- Т.е. в момента има най-много служители в сградата на фонда, работещи по директните плащания…
- Да, така е. За сметка на това служителите от “Техническия инспекторат”, които извършват проверки на място на проектите, са изцяло дистанционно. На тях на седмична база техните началници изпращат по имейл проверките, които трябва да се направят. Аз смятам, че ние сме длъжни да бъдем гарант на икономическа стабилност, доколкото може обработвайки всичко, само дай боже да сме живи и здрави.

- Консултанти и ферми пишат до редакцията ни, че не виждат наваксване на големите закъснения по мярка 8.6 „Инвестиции в технологии в лесовъдство“, по мярка 6.4 за проекти в неземеделски дейности в частта услуги и производство, където проектите са подадени през декември 2018-а година, и проектите на Местните инициативни групи (МИГ), подадени в началото на 2019 г. Кога ще бъдат одобрени?
- Останаха във фонд “Земеделие” три забавени мерки и те са изброените от вас. За проектите на МИГ-овете обаче трябва да посоча, че те бяха забавени още на етап одобрение на самите стратегии, по които след това се правят проекти. Ние поработихме доста сериозно да наваксаме това изоставане. Но в момента се намираме в ситуация, при която след като масово одобрихме всички стратегии, сме залети с конкретните проекти по тези стратегии. Одобрихме им и оперативните разходи, защото до този момент зависеха от бюджетите на общините и т.н. В тази ситуация разделяме проектите на два вида - публични и частни. При публичните проекти делегираме повече правомощия на самите МИГ-ове и там повече контролираме какво те са приемали и одобрявали, защото рискът за “проявяване на лично творчество” (потенциални злоупотреби - б.а.) при одобрение на проекти от страна на МИГ-овете е по-малък. При частните проверки продължаваме да ги гледаме на 100% и затова отнема повече време.
Що се отнася за мярка 6.4, там не случайно ги оставихме по назад в приоритизирането, защото това са част от приемите, при които отново имаме прояви на “творчество” в самите проекти. Например отхвърлихме над 90% от проектите по подмярка за развитие на занаятите, защото те имаха характера на скрити къщи за гости. 20 проекта бяха свързани със СМР за изграждане на къщи, на които обикновено на долния етаж имаме едно помещение за представяне на определен занаят, а на горните два етажа имаме отделни стаи с бани, тоалетни и т.н.

- По скоро питането е за неземеделски работи, свързани не със занаятите, а с нови производства и услуги?
- Там имаме истински реални проекти. В етап сме на последна оценка и може би в рамките на 15 дни ще започнем да обявяваме окончателното класиране и да сключваме договори с бенефициентите. При горска мярка сме разгледали около 40% от отговорите на писмата ни за допълнителни уточнения. Очаквам класирането на проектите по тази мярка да излезе 2 седмици след класирането на проектите по мярката за неземеделски дейности.

- Какво се случва с идеята ви за модерен кол център, който ще обслужва бенефициентите денонощно, ще гарантира прозрачност и възможности за информиране?
- Тази идея се реализира чрез нашата система за електронно управление, която вече е налична на сайта на ДФЗ. В момента системата приоритетно е насочена в помощ за кандидатстването за директните плащания, което е в ход. Всичко е разработено, за да могат нашите бенефициенти да си очертават площите дистанционно, от техните къщи или офиси. Дори сме разработили обучителни клипчета за работа със системата, които вече бяха представени, защото очакванията ни бяха да обхване 10-15% от бенефициентите, но епидемията с Covid-19 ни накара да я наградим доста бързо. В момента около 40% от бенефициентите, които кандидатстват за директни субсидии, го правят онлайн - през системата за електронно управление. В нея всеки бенефициент има свой профил, там са всички негови заявления на този етап по схеми и мерки за директни плащания и държавни помощи. Регистрацията става само с валиден имейл. Има създадена история на фермера и няколко бутончета за директна връзка с фонд “Земеделие”. Засега системата работи с генериране на имейли, като се опитваме да отговаряме на въпроси за 48 часа.

- Получава ли се за 48 часа?
- Получава се. Екипите са разделени за технически въпроси и за други принципни въпроси за директните плащания. Тази платформа ще се използва за надграждане и за ПРСР, оттам ще има бутон чрез приложение и за телефонна връзка. Това ще е базата, на която ще стъпи цялата комуникация с бенефициентите, защото тя е прозрачна и документално проследима.

- Споменахте, че тече кампанията за кандидатстване за директните плащания, която принципно е до 15 май. Ще бъде ли удължена заради пандемията?
- Европейската комисия вече излезе със становище, че удължаване ще е възможно. Но трябва да сме наясно, че на този етап ние по-скоро не подкрепяме това поради една проста причина. Създали сме възможности за електронна комуникация. Нека да видим резултатите при пълното натоварване на системата, което ще се случи в края на април, началото на май, защото хората масово в последния момент кандидатстват. Всяко едно удължаване на кампанията води след себе си закъсняване на плащанията, а точно това ние искаме да избегнем в настоящата ситуацията. В момента се кандидатства за близо 2 млрд. лв., които ще бъдат разпределени по всички схеми и марки на директните плащания през тази година. Финансовият пакет включва средствата от ЕС заедно с националното съфинансиране.

Васил Грудев е роден на 5 май 1980 г. в Пловдив. Завършва френската гимназия в родния си град. Впоследствие завършва магистратура в университета Franche - Comte в Безансон, Франция. През април 2006 г. започва работа в ДФ "Земеделие". Между април 2006 и декември 2008 г. е експерт в отдел "Директни плащания на площ". В периода 2009 – 2011 г. е началник на отдел "Технически инспекторат", а от 2011 до 2013 г. е заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". През септември 2013 г. става изпълнителен директор на фонда до ноември същата година. В периода 6 август – 7 ноември 2014 г. е министър на земеделието и храните в служебното правителство на Република България. Грудев е заместник-министър на земеделието и храните по време на второто правителство на Бойко Борисов.

Материалът е част от специализираното приложение "Замеделие", което се разпространява с новия брой

Текстът е публикуван в брой 12/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа
. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ