Добри ли са първите икономически мерки срещу кризата

Практиката ще покаже доколко те са работещи и имат ли странични ефекти

/ 02 April 2020 12:35 >
Добри ли са първите икономически мерки срещу кризата
На полето: Земеделски стопани от село Малко Йонково, Разградска област, започнаха в края на март подготовката на площите за сеитба на царевицата и слънчогледа

Георги Ангелов, ст. икономист, Институт "Отворено общество"
Правителството обяви няколко първоначални мерки за адресиране на кризата, породена от пандемията на коронавируса. Първоначално от нея бяха засегнати само няколко сектора, директно затворени със заповед на министъра на здравеопазването, но после кризата се разпространи в повечето сектори заради несигурността, която накара потребителите да избягват всякакви покупки освен стоки от първа необходимост. Външното търсене също спада, засягайки експортните сектори.

Запазване на работни места
В края на март правителството предложи актуализация на държавния бюджет за 2020 г., която включва 1.43 млрд. лв. допълнителен ресурс за Националния осигурителен институт. От тези средства 430 милиона ще компенсират очаквано неизпълнение на собствените приходи на института заради растяща безработица. Прогнозата залага увеличение на безработицата до около 6% през 2020 г. спрямо 4% през 2019 г.

Това изглежда малко. Само в сектор "хотелиерство и ресторантьорство” бяха заети около 200 хиляди души през второто и третото тримесечие на миналата година, когато е летният туристически сезон. А този сектор в момента не може да работи. Да не говорим, че редица други сектори също са засегнати. Тоест застрашените работни места са многократно повече от прогнозата. Откъде идва този парадокс?

Правителството се надява мярката 60:40 да сработи и да запази много работни места. При тази мярка, заимствана от Германия, правителството изплаща 60% от осигурителния доход за служителите, чиято дейност е временно прекратена или са на непълно работно време. Работодателят, от своя страна, се задължава да изплати останалите 40% от заплатата плюс дължимите осигуровки. За тази цел се отпускат 1 милиард лева на НОИ – за фонд "Безработица”, който изплаща обезщетенията за безработица, така и за средствата по мярката 60:40.

С отпуснатия милиард могат да се подпомогнат над половин милион души да запазят работните си места при актуалните нива на средния осигурителен доход. Но не е ясно дали ще има толкова голям интерес към мярката, тъй като тя изисква значително самоучастие от страна на работодателя, изплащане на пълна заплата на служителите и допълнителни ангажименти като запазване на работното място поне 3 месеца след това. Ако мярката не успее, може да се стигне до масови уволнения.

От гледна точка на разходи няма особена разлика дали държавата плаща няколко месеца помощи за безработица (които са 60% от осигурителния доход), или за същия период осигурява подкрепа по мярката 60:40 (също 60% осигурителния доход). Но за служителите има разлика – при мярката 60:40 те ще получават пълната си заплата, докато при помощ за безработица получават 60% от нея. За работодателите мярката 60:40 е възможност да запазят ценния си персонал. Така че това ще бъде измерителят за успех на този инструмент – колко работни места са запазени.

За първите седмици на извънредното положение растежът на безработните спрямо края на февруари от около 15 хиляди души изглежда малък. Но вероятно част от работодателите са изчаквали да видят как ще работи мярката 60:40, преди да реагират. Други работодатели са връчили предизвестие за уволнение, т.е. скоро тези уволнения ще се появят в статистиката.

Съкратени: Голяма опашка от безработни заради кризата се оформи на 30 март пред бюрото по труда на ул. "Шипка" във Варна. В тясното пространство на улицата доста от хората не спазваха задължителната дистанция


Потребителски кредити
Държавата отделя сериозен ресурс за запазване на работни места и – ако това не успее – за подпомагане на безработни. Но не всички са обхванати.

Един от възможните казуси е, ако се наложи някои служители да вземат неплатен отпуск, за да гледат децата си (които не ходят на училище). По същия начин може и работодател да пусне служители в неплатен отпуск. Проблемът с неплатения отпуск е именно това, че той не е платен – служителят не получава заплата, нито помощ за безработица.

Друг казус са самоосигуряващите се, които са 249 хиляди души средногодишно през 2019-а. От тях около 44 хиляди са земеделски стопани и тютюнопроизводители, които вероятно ще продължат своята дейност. Останалите около 200 хиляди включват свободни професии, занаятчии, еднолични търговци, управители на търговски дружества или са на патент. Вероятно значителна част от тях са ударени от кризата. Проблемът тук е, че самоосигуряващите се не се осигуряват за риска безработица – затова нямат достъп до обезщетения от фонд "Безработица", нито до мярката 60:40, която също се финансира от фонд "Безработица".

На този етап за тези две групи се предлага достъп до безлихвени кредити до 1500 лева. Споменават се идеи за ваучери, финансирани от еврофондовете, но все още няма детайли и развитие по тази идея. Ако кризата продължи дълго, само кредити няма да са достатъчни.

В този ред на мисли извън обхвата на мерките е и една растяща група от хора – българи, завърнали се от чужбина. Ако те имат осигуровки в страни от Европейския съюз, това им позволява да получат помощи за безработица тук. В противен случай разчитат само на спестяванията си, ако имат такива, и на своите роднини. Тази група хора не бива да се неглижира предвид твърденията на много политици, че искат да върнат българите от чужбина. Сега те са тук и малко внимание към тях няма да навреди.

Ликвидност и банкови кредити
Правителството осигури до 700 млн. лв. за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие, като банката ще предоставя гаранции на търговските банки, които от своя страна ще отпускат кредити на бизнеса с общ размер до 2,5 млрд. лв. – сума, която на този етап изглежда адекватна. Все още не са ясни условията и критериите по схемата. Би било добре да се насочат приоритетно към малките и средните предприятия, които първи ще загубят достъп до финансиране. В същото време, за да не се раздават невъзвръщаеми кредити, схемата трябва да разпредели риска между държавата и търговските банки (например 80:20, както е в Германия), така че търговските банки да правят адекватно проучване на клиентите.

Още отсега е ясно, че много засегнати от кризата бизнеси и граждани ще се опитат да разсрочат своите съществуващи задължения към банки и други кредитори. Европейският банков орган разработва критерии, като се очаква БНБ да одобри конкретни насоки към банките. Ако тази мярка сработи, ще облекчи фирмите и ще им остави повече ликвидност. В същото време банките няма да страдат от лоши кредити и няма да тръгнат да разпродават обезпеченията. Това е важно, защото ще даде възможност хората да запазят жилищата си, а фирмите – машините и оборудването. Съответно след приключване на пандемията фирмите ще могат бързо да възстановят работа.

За срока на извънредното положение не текат и редица процесуални срокове – нито се извършва публична продан от съдебни изпълнители, нито текат лихви и неустойки за забава по задължения към частноправни субекти. Някои срокове за данъци също бяха отложени. Това ще подпомогне фирмите, но с цената на риска да насърчи някои недобросъвестни лица. Тук балансът е тънък и може да се наложат някои промени в текстовете на Закона за извънредното положение, тъй като в момента обхватът е твърде широк и се разпростира не само върху засегнатите от кризата, но и върху всички останали фирми. Това може потенциално да доведе до огромна междуфирмена задлъжнялост. Този риск трябва да се следи изкъсо.

 
Текстът е публикуван в брой 12/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ