Онлайн по неволя

Дистанционното обучение влезе форсмажорно в българското училище, остава да се създадат и единни правила за прилагането му

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 27 March 2020 20:31 >
Онлайн по неволя
Въодушевление: Децата с интерес и дисциплина се включиха в дистанционните уроци

Чатове във Вайбър, във Фейсбук, геймърски платформи, виртуални класни стаи в Google, платформата Shkolo.bg и Microsoft Тeams. Това са най-популярните възможности, които учителите използват от 16 март, за да преподават на учениците си, докато трае извънредното положение.
Какво представляват образователните платформи
Платформата Shkolo.bg се използва за електронен дневник. В нея учителите публикуват в секцията "учебни материали" своите уроци и упражнения, учениците ги изтеглят и се подготвят самостоятелно. Също така учителите правят групови съобщения, като избират съответната паралелка. Има възможност да се публикуват обяснения относно тема в урока, да се прикачи файл, тест, видеоурок.

"През първите два дни, 16 и 17 март, тази платформа блокира заради нарасналия трафик, но беше бързо надградена и от 18 март функционира без проблем", казва Венцислав Николов, учител по испански език в 1. СУ "Пенчо Славейков" в София. Тази платформа е единствената, през която учителите могат да изпращат съобщения и на родителите във връзка с резултатите от дистанционното обучение на учениците.

Във виртуалните класни стаи на Google учителите публикуват своите уроци, могат да оставят персонални съобщения на учениците, да насрочват изпитвания, да задават самостоятелни задачи.

Активно вече се използва и платформата Microsoft Тeams, която се внедри изключително бързо от МОН. Тя предоставя много възможности и учителите могат да публикуват много материали в своите "екипи" – класове. Има възможност за чат и видеоразговор. При тази платформа обратната връзка е много бърза, учениците могат да отправят мигновено своите запитвания, а учителите също веднага да им отговорят.

От една страна, това е революция. Българското образование се дигитализира буквално за часове, водено от старата българска приказка за неволята, която е най-добрият учител в критични ситуации. Факт е, че едни от най-гледаните клипове в професионалната общност са клипове на ученици в Youtube, които обясняват на учителите си как да създават виртуални класни стаи в Google. Освен това и самите учители взаимно се учат. "Наблюдава се всеобща съпричастност между учителите, каквато досега не сме забелязвали. Създадоха се нови групи в социалните мрежи, в които се споделя опит в онлайн обучението, които набраха много последователи. Така се напредва много бързо", коментира извънредната ситуация Радина Попова, зам.-директор на Националната финансова стопанска гимназия (НФСГ).

В НФСГ имат защитена облачна среда, администрирана от преподавател, който идва от бизнеса, ползват класни стаи в google и при тях проблемите с платформата Shkolo.bg, която блокира в първия ден на онлайн обучението, не пречат на работата им. Но предизвикателствата остават. "На всички ни вече е ясно, че дигиталното преподаване не се състои в това да се прекарват 40 минути онлайн с децата, а така да се организира процесът, че те да се справят със задачите", категорична е Попова.

Използването на различни платформи даде страничен ефект – затруднява родителите на по-малките ученици, защото затрупването със задачи по имейл, по Viber, във Facebook или в класните стаи на Google създава допълнително натоварване. По-малките деца, особено тези в първи клас не са достатъчно грамотни да се справят с онлайн обучението. "Станах разногледа. По цял ден следя къде какви задачи се спускат и помагам на децата си, което пък ми пречи да работя", споделя Ирена Тотева, майка на първокласник и на третокласничка. Тя е от родителите, които смятат, че трябва да има ред в разнообразието от форми и платформи за онлайн общуване с децата. МОН разреши на учителите да използват платформите, с които са свикнали да работят досега, за да не се губи годината, а после препоръча да се ползва Microsoft Teams, без да забранява известните вече начини. В такъв момент добрите примери на отделните училища са изключително важни, за да се нормализира процесът.

Кой как се организира
Независимо че 90% от училищата са дигитализирани, голяма част от учителите не са били на обучение как да преподават онлайн, макар да са преминали през квалификационни курсове. Затова има училища, които са по-напред, и такива, които се учат в крачка.

"Започнахме една седмица по-рано с онлайн обучението и изпреварихме нещата", коментира Валентина Иванова, директор на Академия "Никола Тесла". Въпреки че преподавателите са технически грамотни хора, стресът е огромен. Новият начин на преподаване изисква нови комуникационни умения и начин на владеене на аудиторията, както и нови средства за привличане на вниманието. В "Никола Тесла" са избрали платформата Diskord, която е за геймъри, но е специализирана в комуникация с текст, изображения, видео и аудио. "Избрахме я, защото е изключително позната за децата, а не искаме да ползваме платформи, които идват от корпоративния свят", обяснява Иванова. И е убедена, че специалност като "Дигитална педагогика" би била изключително полезна на българското образование. Такава специалност се готви да разкрие Нов български университет.

Старт: Директорката на математическа гимназия "Академик Кирил Попов" в Пловдив Веселина Карапеева даде на 16 март началото на дистанционното обучение в гимназията. Над 250 ученици могат да се включат във видеовръзка, а 1000 – да наблюдават преподаването


В ЧСУ "Цар Симеон Велики" също са напред. "Използваме виртуалните класни стаи в Google и Discord. Нашите учители са обучени да работят с тях и са ги ползвали, преди да минем изцяло към онлайн обучението", казва Росица Врабеска, управител на училището. Предизвикателствата са в началния курс, защото там има много повече нужда от помощ от родителите. "Имахме буквално половин ден да се организираме и да напишем инструкции за онлайн обучението. Всеки ден се прави анализ на деня и е факт, че това е много сериозна система на контрол от страна на ръководството, защото проверяваме в реално време какво става във виртуалните класни стаи. Получихме похвали за организацията ни за първата седмица от обучението", казва Врабеска. Но очаква психолози да преценят как въздейства дигиталното обучение на децата.

Бързо в крак
Бързото обучение на учителите дава резултат и сред учителски колективи, където повечето от преподавателите са пред пенсиониране. "Повечето от екипа ни не бяха подготвени за дистанционно обучение. В тези форсмажорни обстоятелства направо сме изумени от мобилизацията на колектива ни. Имахме двама-трима колеги, които изпаднаха в стрес и бяха пред напускане, но бързо се ориентираха и се справят в новата обстановка", казва Ели Виденова, директор на СУ "Д-р Петър Берон" – Костинброд. Училището работи с образователната платформа "Енвижън", с Discord, както и с имейли, защото немалко деца нямат собствени устройства. В някои семейства разполагат с по едно устройство, а детето, което се готви, има брат или сестра, които също трябва да се подготвят онлайн. Според нея е голямо облекчение за учителите, че БНТ 2 и БНТ 4 предават видеоуроци за по-малките ученици и в това време учителите не ги занимават.
Въпросът с децата, които нямат устройства вкъщи, е решен, като се носят на хартиен носител уроците и задачите веднъж седмично.

Друг предпочитан вариант от учителите е общуването чрез Фейсбук. "Изпращам подробни конспекти във Фейсбук групата, в която са включени класовете, на които преподавам, и давам съответно задачи на класовете, които водя. Те ми връщат обратно заданията и така работим", споделя Цветана Милчева, дългогодишен преподавател по български език и литература в столичното 133 СОУ "Александър Пушкин".

За училищата в ромските квартали, където няма компютри, в преподаването са включени медиатори, които да помагат на учителите и учениците да следват учебните програми. Според МОН става дума за около 70 000 ученици, които не могат да учат дистанционно. Има договорка с мобилните оператори да бъде осигурен интернет достъп в ромски квартали, в които децата имат устройства. Такива са 35 000 ученици.

Материалът е част от специализираното приложение "Образование"

Текстът е публикуван в брой 11/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ