Законът за мерките в извънредно положение в превод за бизнеса*

Юридическият отдел на Colliers представя обобщение на по-важните разпоредби, които засягат предприемачите

iconomist
iconomist / 25 March 2020 13:19 >
Законът за мерките в извънредно положение в превод за бизнеса*
В извънреден брой 28-ми на Държавен вестник е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. („Закона/ът“). Законът урежда въпроси, свързани с трудово правните отношения между работодатели и служители, данъчни и процесуални въпроси, мерки за подпомагане на бизнеса от държавата и др. Законът влиза в сила от началната дата на извънредното положение 13 март 2020 г., с изключение на някои изрично посочени разпоредби, които влизат в сила от 24 март 2020 г., и се прилага до отмяна на извънредното положение. По-долу юридическият отдел на Colliers представя обобщение на по-важните разпоредби, които засягат бизнеса.

I. Относно работодатели и служители

1. Работа от разстояние и платен/неплатен годишен отпуск

С оглед предписанията на министъра на здравеопазването за дистанционна работа, Законът дава изричното право на работодателите да възлагат надомна работа или работа от разстояние на служителите си без тяхно съгласие. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя. Следва да се отбележи, че формално работодателите имат право, но не и задължение да приложат надомна работа/работа от разстояние, когато това е възможно с оглед спецификите на съответната им дейност.

Законът предвижда също така право да работодателите да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на служителя без негово съгласие. Това право е оставено на преценката на работодателя за целесъобразност, не е обвързано с преустановяване на работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни служители и се упражнява посредством заповед.

Специфичен случай, касаещ платения годишен отпуск, е когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни служители. В този случай  работодателят има право да предостави целия платен годишен отпуск на служителя и без негово съгласие, включително на служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

Следва да се отбележи, че, ако заповедта за преустановяване на дейността е на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

В допълнение, според Закона по искане на определени категории служители работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск. Тези категории служители са:

бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;

работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

работник или служител с право на закрила при уволнение.

Времето, през което се ползва отпуска (включително неплатен) се признава за трудов стаж.

2. Въвеждане на непълно работно време

Законът предоставя право на работодателя по своя преценка да установи за целия период на обявеното извънредно положение или за част от този период непълно работно време за служителите в цялото предприятие или в част от него. Както и досега, продължителността на непълното работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване, тоест при 40-часова работна седмица при подневно отчитане на работното време, то може да се намали до 4-часов работен ден. 

Заплащането на труда при непълно работно време се извършва пропорционално на договореното заплащане за пълно работно време. С оглед факта, че законодателят не е предвидил по-различен режим при въвеждане на непълното работно време от досегашния, разписан в Кодекса на труда, следва да се спазят изискванията за предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на служителите в предприятието. 

3. Заплащане на трудово възнаграждение и помощ от държавата

Съгласно Закона, в случаите на преустановяване на работата на предприятието, служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. Като помощ от страна на държавата е предвидена възможността по време на действието на Закона, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт да превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на служителите. 

За да се възползват от тази помощ, работодателите следва да отговарят на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата, превеждани по този ред, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. 

В случай че работодателят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на служителите, за които са получени средствата, той е длъжен да ги възстанови.

II. Относно данъчни задължения

1. Удължаване на срокове за деклариране и плащане на данъчни задължения

Съгласно Закона, срокът за подаване на годишните корпоративни данъчни декларации, както и за плащане на корпоративен данък и данък върху разходите се удължава до 30 юни 2020 г. Останалите срокове за деклариране и плащане на данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане, които обичайно са до 31 март, също се удължават до 30 юни 2020 г. 

Авансовите вноски за корпоративен данък ще се внасят както и досега върху прогнозирана печалба и по-конкретно:

Ако до влизане в сила на Закона лицето е подало годишна данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се определят на база на декларираното в нея. При необходимост лицето ще има възможност да подаде коригираща декларация;

Ако до 15 април 2020 г. лицето подаде годишна данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се определят на база на декларираното;

Ако до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.

Удължава се срокът за отстъпката от 5% за ранно внасяне на данъци върху недвижимите имоти и превозните средства до 30 юни 2020 г.

Удължава се срокът за подаване на годишни данъчни декларации и за плащане на данък по Закона за данъците върху доходите на физически лица само за лицата, които са търговци по смисъла на Търговския закон, включително за еднолични търговци и регистрирани земеделски стопани, до 30 юни 2020 г. 

Срокът за ползване на отстъпка в размер на 5% от дължимия данък за тях се удължава до 31 май 2020 г. За останалите физически лица сроковете по Закона за данъците върху доходите на физически лица остават непроменени – годишните данъчни декларации се подават до 30 април 2020 г., а отстъпка в размер на 5% от дължимия данък се ползва при електронно подаване на декларацията и плащане на данъка до 31 март 2020 г. 

2. Удължаване на основни срокове за финансово отчитане

За непубличните предприятия срокът за публикуване на индивидуалните и консолидираните финансови отчети за 2019 г. се удължава до 30 септември 2020 г., а този срок за емитентите и приравнените на тях предприятия се удължава до 31 юли 2020 г.

Срокът за публикуване на индивидуалните и консолидираните финансови отчети на емитентите и приравнените на тях предприятия за първото тримесечие и първото шестмесечие на 2020 г. се удължава до 30 септември 2020 г.

Предприятията, които не са извършвали дейност през 2019 г., декларират това обстоятелство до 30 юни 2020 г.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ