Споразумение с ЕЦБ? Само за сметка на валутния борд

Забравя се, че БНБ няма право да финансира търговските банки

/ 24 March 2020 10:37 >
Споразумение с ЕЦБ? Само за сметка на валутния борд
"Дания реактивира споразумението си за валутен суап с Европейската централна банка и удвои неговия обем от 12 на 24 милиарда евро“. Тази новина трудно би спечелила интереса на българската публика, ако не беше представена като аргумент, че България ще спечели от влизането си в чакалнята на еврозоната, като стъпка към самия валутен съюз.

По същество, новината съобщава, че ако датските банки изпитат затруднение да задоволят търсенето на евро от техни клиенти, те ще получат от единната валута при най-изгодни условия. Гарант по споразумението е датската централна банка (Danmarks Nationalbank), която формално ще заема средствата от ЕЦБ.

Внимание на новината обърна икономистът в Институт "Отворено бщество“ Георги Ангелов, който препоръча същото да стори и България: „Дания участва във валутния механизъм ERM II и вероятно затова получава такава линия. Но не е лошо и България да има суап линия с ЕЦБ - все пак сме водещ кандидат за ERM II“.

Прилагане на същата логика спрямо България, би означавало, че ако български банки спешно се нуждаят от евро, то Българска народна банка би могла да заеме от ЕЦБ и да ги преотдаде на нашите банки. Това обаче се забранява като възможност от Закона за Българска народна банка, който не позволява на БНБ да отпуска ликвидност на търговските банки.

Това лесно може да се промени за един месец, или за една седмица, ако законодателството се гласува извънредно.

Такава промяна ще отмени валутния борд, какъвто го познаваме
Самата забрана е една от колоните, върху които се крепи валутният борд. Тя гарантира, че търговските банки няма да изкупват Дъжавни ценни книжа и облигации на българското правителство, отвъд обемите, които сами намират за изгодни. Гарантира също и, че правителствата в България не могат да следват неразумна фискална политика, защото банкитe няма да могат да купуват лекомислено държавен дълг, както се случваше в Италия и Гърция.

Ако подобно нещо се случи, на практика ще се премахне втора опора, върху която се крепи валутният борд. Те са общо три – политическа воля и разписване на фиксирания валутен курс в закон, дисциплина за публичния и банковия сектор и третата е трупането на адекватни валутни резерви.

Друг фундамент на борда вече бе атакуван преди месец. С промените в закона за Българска народна банка от януари, за които „Икономист“ писа първи, ако България стане част от чакалнята на еврозоната, валутният курс ще може да се променя, стига ЕЦБ (или някоя страна от еврозоната) да поиска, както и българското правителство и БНБ да отстъпят. Ако и втората опора – ограничението за финансиране на търговски банки отпадне, то България ще спре да се намира във валутен борд, а просто ще има фиксиран валутен курс. Последното ще я изложи на ликвидни атаки от финансови спекуланти с необходимите финансови ресурси.

Съвкупността от двете неща много ясно показва и заплахите пред сегашния курс лев/евро. Например, нищо не гарантира, че от страната ни няма да се поиска корекция на сегашния курс, ако почука за финансиране на вратата на ЕЦБ. Подобна мярка би била в изгода на ЕЦБ. Първо, защото ще поевтини българския износ и второ, ще обезцени пасивите на банковия сектор, за чието посрещане се отпуска подкрепата.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ