Зелена сделка или не?

Българската позиция за Фонда за справедлив преход приветства Зеления пакт, но отрича почти всичко в него

Пламен Енев
Пламен Енев / 06 March 2020 16:02 >
 Зелена сделка или не?
Когато през миналата седмица кабинетът прие рамковата си позиция по Фонда за справедлив преход към Зелената сделка на ЕС, публичното пространство бе доминирано от новини за коронавируса и потенциална нова мигрантска криза. Новината от правителственото заседание мина някак между другото в новинарския поток въпреки важността на темата. Но и да сте я подминали – не сте пропуснали кой знае колко важна информация. От решението на Министерския съвет не става ясно каква е точно позицията на България, защото хем харесваме Зеления пакт, хем не сме съгласни с почти нищо заложено в него. 

Финансовите параметри на подкрепата в рамките на Фонда, който се очаква да достигне 1 трлн. евро, ще бъдат формално определени в следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021 – 2027 г., но отсега се знае, че тя няма да бъде както сегашното европейско финансиране. Той ще има три стълба – грантове директно за районите, най-силно засегнати от социално-икономическите трансформации; програмата InvestEU, която ще осигурява под формата на заеми и гаранции финансиране за частни проекти в областта на зелените технологии; средства за публичния сектор – региони, области и общини, които ще могат да кандидатстват за заемно финансиране пред Европейската инвестиционна банка. Засега сигурната сума за България е 450 млн. евро до 2030 г., а всичко останало ще се разпределя на състезателен принцип с всички участници от ЕС.  От позицията на България става ясно, че правителството въобще не харесва това, защото е държава с нисък БВП и без иновационни технологии, следователно се нуждае от мощна подкрепа по всички направления, за да догони останалите в процеса по трансформация на икономиката, каквато е и крайната цел на Зеления пакт. 

Преди повече от месец вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че по груби разчети необходимите за Зелената сделка инвестиции са 20 млрд. евро. От правителственото решение се разбира, че България ще настоява ЕС да предвиди във Фонда средства за ядрени мощности при подпомагане на прехода. Единственият ядрен проект у нас е АЕЦ „Белене“, чиято стойност е около 10 млрд. евро и за който се търси стратегически инвеститор. Включването й може да е презастраховане за изграждането й с европейски средства, ако процедурата се провали, но това е почти невъзможно, защото ядрената енергетика не е сред секторите за насърчаване с парични средства в новата европейска политика, въпреки че е нулевоемисионна. В сегашната позиция на България се споменава за нуждата от 40 млрд. лв. само за въглищния преход. Правителството смята, че засегнатите лица ще са над 94 хил., заети във въгледобива, а социалните разходи за тях се оценяват на около 1,2 млрд. лв. Прогнозира се загуба на брутна добавена стройност от 1,4 млрд. лв. и на дълготрайни материални активи за 4,3 млрд. лв. Проблемът е, че правителството, поне към момента, не предлага план за закриване и конвертиране на въглищните райони, а топлоцентралите са от жизненоважно значение за енергийната сигурност на страната.

България е против предвиденото допълнително облагане на самолетното гориво, защото ще попречи на туризма ни 


Срещу философията на Зелената сделка


От рамковата позиция на правителството става ясно, че то не подкрепя и ключови моменти от нея, за които има консенсус. То генерално не е съгласно с начина на осигуряване на средства за Фонда за справедлив преход и смята, че компенсаторните механизми не трябва да са за сметка на средствата от кохезионната политика, каквато е идеята на ЕК. Кабинетът посочва, че трябва да се търсят други източници за финансиране в рамките на многогодишната финансова рамка, но не казва кои. Друго важно несъгласие на България е транспортът и сградите да се включат в Европейската схема за търговия с емисии. Като цяло ЕС се стреми да намалява безплатните квоти и такива ще трябва да се купуват от свободния пазар, което ще става все по-тежко, защото цената за тон гони 30 евро. По тази причина правителството ще настоява всички енергоемки отрасли да продължат да получават безплатни квоти, съобразени с действителното производство. България е и против заложената междинна цел за намаление на изхвърляните въглеродни емисии, които трябва да спаднат с 50 – 55% до 2030 година, като управляващите са категорични, че ще се придържат към договореното по Парижкото споразумение намаляване от 40 на сто, като определят това, като „червената линия, от която България няма да отстъпи“. С опасения за развитието на туризма, правителството се обявява и против предвиденото допълнително облагане на въздушния транспорт, което ще увеличи цената на самолетните билети. От документа прозира и опит за разговор за преразглеждане на защитените зони от европейската мрежа НАТУРА 2000, която пречела да се изпълни заложената мярка за повишаване на дела на възобновяемите енергийни източници. България изразява и несъгласие 20% от спестените въглеродни емисии да отиват в европейския механизъм за справедлив преход. Макар че ще има право на над 458 млн. евро от този механизъм, България държи сама да се разпорежда с тези средства, които в момента отиват във фонда „Сигурност на електроенергийната система“. 


Какви са шансовете при преговори

Според един от най-активните евродепутати по темата за Зелената сделка Радан Кънев (ЕНП) с тази си политика правителството се поставя доброволно в изолация. „Тази позиция показва неразбиране на Зелената сделка, която е комбинация от няколко мощни инструмента за трансформиране на икономиката. Това се приема положително във всички страни, само България го описва като риск. Оставам с впечатление, че българското правителство е доволно от сегашния профил на родното стопанство – с ниските му доходи и добавена стойност“, казва Кънев. Според него това е политическа битка, която не може да бъде спечелена в Брюксел, защото изразява липсата на желание за трансформация, съчетана с искане на пари за всичко. „Държави като Румъния и Гърция имат национални и регионални планове и се подготвят сериозно за прехода. Това е изключително важно, защото грантовете ще бъдат малка част, а за останалите средства ще се кандидатства на състезателен принцип. Сега ние демонстрираме не само че нямаме готовност да участваме в това състезание, а и желание“, допълни Кънев.  Той смята, че ситуацията е трудна за много отрасли и адаптацията ще е тежка, заради което е нужна ясна и конкретна правителствена стратегия. „Българският бизнес, дори и държавната енергетика са много по-подготвени от правителството за тази трансформация и ще могат да кандидатстват без участието на властите за някои проекти, но истината е, че за да се получи преобразяването, е нужна правителствена подкрепа“, убеден е евродепутатът. 
Брюксел едва ли ще финансира изграждането на АЕЦ „Белене“

На практика българската позиция е невъзможна за защита, защото, за да се съгласи с всичко в нея, Брюксел трябва да отмени Зелената сделка. Едва ли е и поредният опит за пасивна съпротива, защото това ще обрече икономиката на страната. Твърде вероятно е да е от типа поведение, в което се иска всичко с надеждата да се получи нещичко отгоре. Добрата новина е, че има време – преговорите за финансирането предстоят. Сравнително лошата е, че засега не се виждат конкретни планове.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ