Маратонът за бюджета на ЕС едва започва

Срещата на върха се провали, защото "икономичната четворка" блокира исканията за разходи над 1% от БВП

Евгений Дончев
Евгений Дончев / 25 February 2020 16:30 >
Маратонът за бюджета на ЕС едва започва
Източник: Gulliver Photos/Getty Images
Провал: Както "икономичната четворка", така и „приятелите на кохезията“ отхвърлиха предложението на Шарл Мишел за разходи от 1,074% от европейския БВП
Двудневната среща на върха на ЕС на 20 и 21 февруари за споразумение, което трябваше да определи бюджета на блока за следващите 7 г., се провали. Т.нар. иикономична четворка или нетните донори – Дания, Австрия, Швеция и Нидерландия, блокираха искането за Многогодишна финансова рамка (MFF) над 1% от БВП на блока, представено от председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел. Той дойде на срещата с проектобюджет от 1,074% от БВП на ЕС, който би означавал €1,09 трлн. Европейският парламент иска сумата да е 1,3%, а Европейската комисия предпочита 1,11 на сто, посочва АП.

Излизането на Великобритания от ЕС остави дупка от €75 млрд. или по около €11 млрд. на година за 7-годишния период. Сегашният бюджет на ЕС покрива периода до 31 декември т.г., след което, при липсата на споразумение, огромен брой проекти ще трябва да бъдат замразени. Споровете около вноските на отделните страни принудиха френския президент Еманюел Макрон да направи саркастичното изявление, че "и без Великобритания можем да демонстрираме разделение". Германският канцлер Ангела Меркел коментира, че преговорите са се провалили поради твърде големите различия, но предупреди, че "трябва отново да се съберем по тази тема".

Освен споменатата "икономична четворка", и "приятелите на кохезията" – 17 страни от Централна и Източна Европа, заедно с Испания, Португалия и Гърция, блокираха направеното по време на срещата компромисно предложение на Шарл Мишел за разходи от 1,069% от европейския БВП. Нетните бенефициенти, сред които е и България, настояваха за разходи над 1,074%. Германия и Франция, които са двата най-големи донора на европейския бюджет според размера на вноските си, са извън тези лагери. За Франция най-важното е да се запазят разходите за селското стопанство, както и да се увеличат фондовете за европейска отбрана. "А Германия просто иска бързо споразумение, за да не й се налага да се занимава с този "горещ картоф" по време на своето председателство на ЕС през втората половина на тази година. За германците това е дилема – те не искат този горещ картоф, но дали ще платят, за да не им се падне?", пита "Гардиън" висш европейски дипломат.

А как да се разпределя бюджетът?
"Икономичната четворка" иска повече разходи за защита на европейските граници след мигрантската вълна от 2015 – 2016 г., за борбата с климатичните промени, сигурността и дигитализацията на ЕС. Бенефициентите пък си държат на разходите за кохезионните фондове, които са предназначени за по-бедните региони, както и за Общата селскостопанска политика, където са подкрепяни от Франция – най-големият бенефициент по това перо, от Ирландия и други членки, отбелязва "Гардиън". Компромисът на Шарл Мишел запазва рабата (отстъпката, която се предоставя на донорите при изпълнение на определени условия) на 5 нетни донори – Германия, Австрия, Швеция, Нидерландия и Дания, с който се компенсира договореният от Маргарет Тачър още през 1984 г. британски рабат от вноската в европейския бюджет, увеличи леко парите за селско стопанство, за да угоди на Франция и увеличи дела на разходите за борба с климатичните промени в рамките на новата Зелена сделка на ЕС на 27%, но въпреки това бе отхвърлен. "Рабатът не е просто за забавление. Ако го няма, нещата ще излязат извън контрол", посочи пред вестника дипломат от страна, която ползва отстъпката. Само че други нетни платци, като Франция, която не участва, смятат рабата за отживелица. "Защо пък точно тези пет страни? Само защото са имали рабат?", пита друг дипломат от ЕС. Според него 22 членки смятат компромиса на Шарл Мишел за недостатъчен, а 5 го намират за прекомерен. "Не е задължително балансът да е по средата", изтъква той.

Рязане на фондове заради проблеми с демокрацията
За пръв път при предстоящото разпределение на разходите от европейския бюджет е планирано Европейската комисия да обвърже някои плащания със спазването на върховенството на закона – ключова ценност за ЕС. Това намерение, насочено най-вече срещу популистките режими в Полша и Унгария, е най-разделителното в ЕС от десетилетия, отбелязва "ИЮ Обзървър". Според проектопредложението, видяно от Ройтерс, ще бъде въведен "режим на обусловеност с цел отстраняване на пропуски по отношение на върховенството на закона". ЕК е тази, която трябва да препоръча как да се отстраняват подобни проблеми, а членките на ЕС трябва да решат с квалифицирано мнозинство дали са съгласни, пише в текста. Според Ройтерс тази формулировка е отстъпление от предишното предложение, което изискваше всички 27-те членки да могат да блокират подобно предложение от ЕК. Договорите на ЕС определят квалифицирано мнозинство като 55% или 15 от 27-те членки да гласуват "за". Подобно мнозинство е налице и ако е подкрепено от членки, представляващи поне 65% от населението на ЕС. Нетни платци, като Германия, вече осъдиха промяната, която според Берлин отслабва натиска за върховенството на закона, приложен към момента за Полша и Унгария.

Шефът на кабинета на полския премиер Михал Дворчик обяви още преди началото на Съвета на ЕС, цитиран от ПАП, че "Евросъюзът няма да въведе механизъм, обвързващ отпускането на европейските фондове със спазването на върховенството на закона". Според него подобен механизъм "ще бъде несъвместим с европейските договори".
За Унгария предложенията предвиждат доста щедри увеличения на сумите по кохезионните фондове – над 600 млн. евро и по-малки увеличения на вноските в европейския бюджет, отбелязва в. "Модяр немзет". Само че тези "подсладители" са обвързани със спазването на върховенството на закона, което трябва да бъде определено с квалифицирано мнозинство, тоест средствата трудно ще бъдат усвоени, отбелязва вестникът.

Маратонът с гласуването на европейския бюджет продължава. Шарл Мишел трябва да определи следващата дата на срещата на върха, на която пак не е сигурно дали ще се постигне решение.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ