Много далеч от новата икономика

Държавата ограничава споделените услуги и нехае за надомната работа

Емил Петров
Емил Петров / 14 February 2020 09:20 >
Много далеч от новата икономика
Източник: Shutterstock.com
ЗАЕТОСТ: Най-често извършваната надомна работа е свързана с шиене на дрехи и обувки
Наскоро у нас се разгоря дебат за продължителността на работния ден, който бе типичен за миналото столетие. В ХХI век традиционните отношения работодател – работник биват изместени от едно ново явление – т.нар. нетрадиционна заетост, която обхваща широк кръг от дейности. Според последните данни на Европейската комисия през 2016 г. всеки четвърти трудов договор е бил свързан с нестандартна форма на заетост – за кратък срок, за работа на повикване, за интернет платформи и т.н.

Две изследвания на Евростат хвърлят светлина върху част от нестандартната заетост в България. Едното е свързано със споделената икономика, а другото – с работата от вкъщи. И в двете страната е в дъното на класациите. България е на 22-ро място по споделено използване на транспорт и на места за настаняване. Едва 2% от населението са използвали споделен транспорт, а 9% са ангажирали нощувки през интернет сайт или специализирана онлайн платформа. За ЕС данните средно са съответно 8% и 21%. При работата от къщи България е на последно място в ЕС с показател едва 0,3% при средно 5,2% за ЕС.

Защо страната изостава толкова в "новата икономика"? Има различни причини, включително народопсихология, но основната е нормативната. Както правителството, от една страна, ограничава всяка възможност за доход от споделена икономика, така, от друга, обръща гръб на проблемите със самонаетите и тези, които изпълняват поръчки на фирми у дома.

Скорошните казуси с ограничаването на международни онлайн платформи за краткосрочно настаняване като Airbnb и Booking, както и опитът за криминализиране на споделеното пътуване са пример за прекомерна нормативна намеса с отрицателен ефект върху икономиката. "Повечето икономическа дейност на практика води до разрастване на икономиката, това е ясно. Повечето пътувания и нощувки са свързани и с допълнителни разходи. Този, който ще получи заплащането, също ще направи съответни разходи с тях", казва Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика. "Случването на икономически дейности се просмуква, от една страна, към хора, които получават услуги, които ценят, и от друга, към хора, които подкрепят своя доход, предоставяйки тези услуги", обяснява той.

Икономистът изтъква, че отношението на държавата към споделената икономика е в ярък контраст с опита за създаване на профил на модерна страна – че тук е много напредничаво, развиват се информационните технологии, едва ли не сме новото интересно място в Европа.

"На фона на всичко това начинът, по който се държим със споделената икономика, е безкрайно глупав. Ние сме една от малкото страни, които си изгониха Uber", припомня той решението на Комисията за защита на конкуренцията, която през юли 2015 г. издаде забрана на дейността на най-голямата платформа за споделено пътуване в света, а през юни м.г. наложи същата мярка и на руското мобилно приложение "Максим".

"Вместо да реагираме на това, като променим закона и да урегулираме такъв тип пътуване, ние не го направихме, за да остане тази забрана. Сега се тръгва още по-грубо в транспортните споделени услуги със затвор, наказателна отговорност и т.н.", коментира Петър Ганев. "По подобен начин ние се държим и с Airbnb и Booking, уж с лека регулация, която ще става все по-тежка. Чрез малки стъпки, които на теория някой би могъл да аргументира, просто убиваме това нещо. Вместо най-модерната страна се превръщаме в най-тъпата по отношение на този тип услуги. Това правим официално и го казваме на целия свят", заключава икономистът.
МЕРКИ: Правителството ограничава или направо забранява услуги, свързани със споделената икономика
Източник: Shutterstock.com

Надомната работа е в другата крайност, където липсата на регулации и контрол ощетява хората и обрича старините им на нищета. При това мащабите на проблема са сериозни. Въпреки че Евростат отчита едва 0,3% работа у дома, в действителност числата са много по-големи. Стотици хиляди труженици излизат извън обхвата на официалната статистика, защото са част от неформалната, т.нар. сива икономика.

Според последното изследване на Асоциацията на надомните работници около 420 хил. души се занимават с двата вида труд – като наети и самонаети. Наетите – тези, които изпълняват работа по поръчка на някоя фирма, намаляват, като вече са едва 35% от всички работещи у дома.

Най-често извършваните дейности с надомна работа са шиене на дрехи и обувки. Но има и други цели съсловия, които попадат в тази категория. Като например преводачи, производители на сувенири и бижута, детски играчки, на тъкани и плетени изделия.

"В малките градове около 70% от хората се занимават с това, дори и в София, ако отидете на едно изложение, ще видите надомния труд на жените, които излагат нещата си", казва Виолета Златева, председател на Асоциацията на надомните работници.

Но почти всички от тях са в армията на сивата икономика. "Само около 8% от всички наети имат осигуровки и са легални", добавя Златева, като пояснява, че повечето от тях се осигуряват на 4- или 6- часов работен ден.

През годините Виолета Златева се е опитвала да ангажира всички политически сили с проблематиката, но досега никоя не е показала воля този неформален труд да се легализира. Нейното обяснение е, че заради демографския проблем след време малко хора ще работят и няма да могат да покриват пенсиите на тези, които навършат възраст. Иронията е, че неформалната икономика осигурява стабилност на пенсионната система – понеже хората не внасят осигуровки и нямат достатъчно стаж, получават минималните социални пенсии, което не товари бюджета за пенсии.

Въпреки че статутът на наетите "надомници" е уреден в Раздел 8 "а" на Кодекса на труда, където е определено, че надомната работа трябва да бъде с трудов договор и нейните работници да се ползват с всички останали права като на тези във фирмите, на практика това не се случва и няма как да се провери и работодателите да се накажат. Дори тези, които са наети, нямат трудов договор. Те отиват и си вземат материалите от фирмата, като на едно листче се отбелязва или име, или номер. Например №1 е взел 100 чифта обувки. След като ги върне, му ги плащат на ръка.

В Инспекцията по труда са с вързани ръце, защото, отивайки в дома на надомния работник, той с нищо не може да докаже за кого работи. Трябва да се води полицейско разследване, а те нямат такива пълномощия. "След като нямат трудов договор, не ги признават за работници. В нашия кодекс няма определение кой е работник, въпреки че това е било едно от основните изисквания, когато сме влизали в ЕС. Нямайки такова определение, от социалното министерство ги определят като икономически независими единици, дори да работят постоянно за един работодател", обяснява Златева.

От асоциацията от години настояват да се даде възможност надомните работници да се осигуряват на по-нисък праг, както тютюнопроизводителите и другите земеделски производители. "Сега, ако един бижутер се регистрира като такъв, прагът е висок и в даден момент няма да изкара пари, за да си плати осигуровките", казва тя. Асоциацията иска и да се осигурят обществени места, където хората да могат да продават своята продукция, вместо да плащат високи такси за участие в изложения.

Текстът е публикуван в брой 6/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ