За една чест и за едно красно име...

Христо Карастоянов
Христо Карастоянов / 09 February 2020 15:28 >
За една чест и за едно красно име...
Господин редакторе,

Тези дни пленумът ни обсъди проблема с интелектуалната ни собственост. 

Оценихме го (проблема де) като тревожен! 

Крадат ни, господине!

Ето, още преди няколко години ние решихме, че изборите трябва да се провеждат като лотария. Влизаш в избирателната секция, дават ти картонче, влизаш в тъмната таквоз, там има желязно левче, закачено с канап, ти търкаш там, колкото търкаш, и която партия ти излезе отдолу под изтърканото – тя ще е.

И какво?

Оня ден един басбая депутатин (хем от управляващата коалиция!) вика по телевизора: „Няма пречка да има някакъв тип игра, с някаква телевизионна реклама, която да мотивира, макар и леко комерсиално, да отидат да гласуват!”.

Друг един негов колега пък предлага да има някаква отбивка от данъците за гласувалите, а ние на пленума знаете ли откога сме разработили методика за провеждане на изборите по Търговския закон.

Честно ли е? Има си хас да е честно!

Ето защо след едно мощно и единодушно гласуване взехме решение да се регистрираме по Закона за лицата и семейството, Закона за политическите партии, Търговския закон, ако трябва, и по Закона за трудовата повинност от 1920 година – и веднага да започнем да си патентоваме идеите.

Господин редакторе, вижте сега.

На нас идеите не ни се свидят. Хич даже! Ние идеи имаме, колкото за две Народни събрания. Ама защо да е така? Ред трябва да има в тая работа.

Ето, скъпото на сърцата ни девойче Гретхен фон Тунберг патентова именцето си, защото то постоянно се използвало за търговски цели без каквото и да било нейно съгласие. „Това се случва – вика, – например в маркетинга, продажбата на продукти и хората, които събират пари от мое име!” 

Абсолютно ѝ се зарадвахме! How dare you! Не може, кой отдето завърне, да комерсиализира името ѝ. Само тя има право да го комерсиализира. Така ли е? Така е! Тоест дойде си на думата момичето (или нейните кукловоди, но то вече няма значение). Забравя за мъките на белите мечки и почва да печели. Тениски, значки, медальончета, чаши за бира... Маркетинг! Продажба на продукти! С нейното име. 

Защото, както изискано се изразява нашият литературен херой Рачко Пръдлето, челяк защо живей? За една чест и за едно красно име...

Та така. Седим си на пленума, ръсим си на воля полезните идеи и другите глупости, но – за разлика от досега – с всяка идея и с всяка глупост моментално отиваме в Патентното ведомство! Повече няма какво да се разправяме.

И първото, което ще патентоваме, ще е самата дума „пленум”! И политическите партии ще трябва да ни плащат всеки път, когато провеждат пленумите си. Споменават „пленум” и веднага отчисляват някой и друг лев по нашата сметка. Ако не го правят – даваме ги на прокурора. Прокурорът вдига накрак полиция, жандармерия, ДАНС, ГДБОП, те атакуват съответната централа, въоръжени с кашони, в които изземват партийните им бумаги... – което напоследък гледаме все по-често и по-често по телевизора. Прокурорът също присъства с каскетчето си и прави строго, но справедливо изявление за престъплението на съответната партия, и така нататък.

И тогава вече ще предложим на другарите и другарките народни – с извинение – представители, един друг наш проект за здравословно провеждане на изборите.

Изборите да стават машинно – чрез банкомат! 

Влиза електоратът под строй в тъмната стаичка, там има банкомат; набира ПИН-кода на предпочитаната партия, банкоматът му изплаща съответната сума; той изчаква за бележката, която след това пуща в урната (за пресмятане на избирателната активност, разбира се).

Това обаче засега между нас да си остане. Първо трябва да го патентоваме. 

Текстът е публикуван в брой 5/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ