Разклатено, не разбъркано

Епикурейските навици на Джеймс Бонд  

iconomist
iconomist / 09 February 2020 13:19 >
Разклатено, не разбъркано
Разклатено, не разбъркано - запазената марка мартини на Джеймс Бонд
Ани Младенова

„Изпитвам учудващо за околните удоволствие от храната и питиетата, които консумирам. Отчасти това се дължи на факта, че съм ерген, но най-вече на навика ми да отделям особено внимание на подробностите.“ Това са думи на Бонд, Джеймс Бонд, елегантния таен агент, създаден през 1953 г. от Ян Флеминг в бестселъра „Казино Роял“. 

Тази година 007 се завръща на екрана за двайсет и пети път със „Смъртта може да почака“. И докато медиите по света подгряват премиерата на поредния хит от поредицата с подробности около колата, часовника и останалите високотехнологични „играчки“ на чаровния разузнавач, нека хвърлим поглед към една не толкова популяризирана, но особено важна страна от неговата личност – същността му на завършен гурме. 

Джеймс Бонд влиза в киното през 1962 г. с „Д-р Но“. Вероятно за повечето мъже най-яркият спомен от този филм е образът на Урсула Андрес в ролята на Хъни Райдър, излизаща от морето, в мокър бял бански и запасан кинжал. Едва ли някой е обърнал особено внимание на разясненията на агента относно реколтите на Dom Perignon, но 007 всъщност е първият екшън герой, който придава на ценителското отношение към храната и алкохола сексуален заряд. 

Преди него демонстрацията на епикурейски навици е отличителна характеристика на лошите – опитайте се да си представите как истински мъжкар от ранга на Хъмфри Богарт, Кларк Гейбъл или Джон Уейн, вместо да удари две чисти уискита на екс, си поръчва шампанско Taittinger Blanc de Blancs.

Бонд променя правилата

Той е ценител до мозъка на костите – нещо повече, любовта му към изисканите блюда и напитки често го спасява в критични моменти. В „Диамантите са вечни“ (1971) агентът изобличава двама убийци, маскирани като келнери, тъй като не са наясно, че Chateau Mouton-Rothschild е бордо. В „От Русия с любов“ (1963) пък подозренията на 007 са предизвикани (уви, твърде късно), когато негов колега, представящ се за британски шпионин, си поръчва „Кианти... от червеното“ с риба. Убеден, че един истински англичанин от тайните служби никога не би заложил на подобна чудовищна комбинация, той разкрива националността на руския агент. 

Героят на Ян Флеминг е доста по-различен (виж карето) от филмовия образ. В книгите Бонд не е дотам благороден и идеалист, често страда от ужасен махмурлук и угризения на съвестта. Освен това е

отявлен сноб

Гастрономическите му предпочитания са описани подробно наред с всяко ястие, което агентът опитва (макар че по думите на приятелите му Флеминг бил отвратителен готвач). В романа „Диамантите са вечни“ (1956) 007 определя идеалната жена като „някоя, която може да прави еднакво добре любов и сос „Беарнез“. Той не обича суши и ненавижда чая, който според него е една от причините за упадъка на Британската империя. Питиетата, които консумира най-често, са шампанско (особено Taittinger Blanc de Blancs, реколта 1945) и запазената му марка – мартини, „разклатено, не разбъркано“.

Какво консумира Джеймс Бонд в поредицата на Флеминг

  • Кафе: без захар, приготвено от зърна, закупени в специален магазин на ул. „Ню Оксфорд“ 
  • Яйца: кафяви, варени в продължение на 3 минути и 20 секунди, от марански кокошки 
  • Сьомга: шотландска, пушена 
  • Мед: от норвежки лилави цветчета 
  • Водка: Stolichnaya или Wolfschmidt’s, произведена преди войната, с малко пресен черен пипер 
  • Бърбън: Walker’s De Luxe и Jack Daniel’s 
  • Бира: Lowenbrau и Red Stripe 
  • Джин: Beefeater и Gordon’s 
  • Бренди: Hennessy, три звезди 
  • Шампанско: Taittinger Blanc de Blancs

В киноверсиите вкусовете на 007 минават на по-заден план. Те остават като акцент, който обаче ще се окаже особено важен. Изведнъж милиони мъже по света започват да се заглеждат в това какво пие и яде Джеймс Бонд. Неговите изискани навици всъщност се съчетават доста добре с небрежното поведение на мачото от „Плейбой“, където между другото са публикувани повечето разкази на Флеминг. Така най-напред американците, а после и европейците откриват света на изисканата кухня и хубавото вино едновременно като лично удоволствие и

ключ към женските сърца

От това, разбира се, печелят най-вече компаниите – производителки на кулинарни глезотии и фини питиета. В „Д-р Но“ „врагът“ сервира на Бонд Dom Perignon ‘55, предизвиквайки 007 да каже „аз самият предпочитам реколта ‘53“. Продажбите на луксозното шампанско моментално се извисяват до небето. Това може би е един от най-ранните случаи на успешен product placement. В следващия филм от поредицата - „От Русия с любов“, агентът вече демонстративно пие Taittinger Blanc de Blancs в две различни сцени. От „Живей и ги остави да умират“ (1973) нататък Bollinger подписват договор, който прави марката им шампанското на Джеймс Бонд за 14  филма напред. В “Смъртта може да почака” агентът ще пие Bollinger, реколта 2011 г., която вече се продава онлайн в лимитирана серия с етикет 007.


Можем само да гадаем колко е платила Stolichnaya, за да може Роджър Мур да покаже в едър план бутилката в края на „Изглед към Долината на смъртта“ (1985). Тайна е също така колко е струвала на Hennessy сцената от „В служба на Нейно Величество“, когато 007 е спасен от един санбернар с глътка бренди след почти смъртоносна лавина. „Добро момче, казва Бонд. – Но по-добре да беше Hennessy.“ 

Охолният живот на Бонд в крайна сметка си казва своето. В „Никога не казвай никога пак“ (1983) началникът му М изказва притесненията си относно физическото състояние на своя агент. Той го упреква, че консумира прекалено много алкохол, мазни храни и бял хляб. „Рядко ям бял хляб“, отвръща 007, но въпреки това е изпратен в санаториума „Шръблендс“, за да прочисти тялото си. Там красива медицинска сестра му носи каша от леща и парче козе сирене, които Бонд категорично отказва, след което я съблазнява с тайния си запас от хайвер белуга, гъши дроб („от Страсбург, разбира се“), пъдпъдъчи яйца и водка. 

Всичко това явно не застрашава дълголетието на героя. Макар че спря да пуши (по три кутии на ден) преди много филми, Бонд продължава да се наслаждава на останалите „порочни“ удоволствия в живота. Интересът му към екзотичните храни и питиета е неизчерпаем и той винаги намира време да вечеря лежерно, въпреки че понякога разполага само с 48 часа, за да открие и обезвреди поредната атомна бомба. 

Във „В служба на Нейно Величество“ Флеминг обобщава кулинарния уклон на своя герой така: „Когато пътуваше в чужбина, обикновено сам, храненето бе добре дошла почивка от напрегнатия ритъм на деня; нещо, което размиваше стреса от бързото каране с неговите рискове – поемани или избягвани, с тесните завои и постоянното притеснение за състоянието на автомобила“. Високоскоростни коли, красиви жени, изискана храна и напитки. Какво повече може да иска един мъж? 

Замалко да забравим – има още нещо, което превръща Бонд в обект на мъжката завист навсякъде по света. Когато изпълнява оперативна задача, 007 разполага с неограничена сметка за разходи.

Текстът е публикуван в брой 5/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ