Радев или Борисов – кой си отива първи

На президента не му остава друго, освен да поведе опозицията на парламентарни избори. Борисов е готов на всичко, включително на импийчмънт на държавния глава, за да доизкара мандата си

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 06 February 2020 16:35 >
Радев или Борисов – кой си отива първи
Cлед преодолени четири парламентарни вота на недоверие правителството ще трябва да изкара мандата си и със свалено президентско доверие. Дългогодишната позиционна война между "Дондуков" 2 и "Дондуков" 1, съпътствана с кратки щурмове и бързи примирия, вече се превърна в тотална война. Остава да се разбере стои ли зад нея справедлива кауза и кой може да е победителят.

В обръщение към нацията на 4 февруари президентът Румен Радев обяви, че официално сваля доверието си от правителството, "което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество". Президентът изреди недъзите на властта: криза на управлението на всички нива, липса на воля за реформи и борба с корупцията, тихомълком прокарвана реформа на валутния борд, лобистко законодателство, задълбочаваща се бедност и неравенство, търгуване с национален суверенитет в името на лично политическо оцеляване, организирано настъпление срещу гражданските свободи, разпад на държавността и лишаване на нацията от бъдеще. Той заяви, че "на всичко това трябва да се сложи край", и призова гражданите "да се обединим за справедливостта и държавността".

Свалянето на доверие е като сваляне на картите. На масата остават само юмруците, остава да се изясни кой лъже в играта. Президентът бе притиснат в ъгъла с безпрецедентно подслушване и питане до Конституционния съд, а след това останаха съмнения, че е търсил лична среща с главния прокурор. Ако преди атаката на Иван Гешев бе свалил доверието си срещу кабинета, щеше да изглежда далеч по-принципен. Сега това повече прилича на ответна реакция на поругана чест.
На 4 февруари президентът Румен Радев обяви, че сваля политическото си доверие от правителството - стъпка с политическа, но без правна стойност

Кой лъже на карти
Любителят на домашния белот с олигарси Бойко Борисов (публично сподели преди десетина години, че с Валентин Златев не играе, защото на седем, вале и асо викал "терца") не остана длъжен на Румен Радев и само час и половина по-късно му върна крошето. Упрекна го, че довчера е хвалел правителството, но след изгонването на руските дипломати е сменил тона, а и понеже е опасно да атакуваш прокуратурата, разсейва вниманието с удар по правителството. Президентът освен това погазвал разделението на властите – него са го избирали хора, управляващите са ги избирали други хора, президентът не е избирал управляващите, че да сваля доверие. И всъщност е бил разединител, а не обединител на нацията, от когото Борисов пръв, още през декември, свалил доверието си. Сега Радев просто си давал заявка за партия.

Президентът от самото начало на мандата си е опозиция на управлението, но все не успява да се превърне в знаме на недоволните от него. Поради политическа неопитност и липса на политическо въображение, сковаващи още повече ограничените му правомощия, в продължение на три години той остана на нивото на декларативността. Управляващите го третираха като удобен спаринг партньор, докато накрая прокуратурата изненадващо не го свря в ъгъла със СРС-та и питане до Конституционния съд. Не е сигурно доколко това не е само предупреждение или подгрявка за по-сериозни улики срещу държавния глава. Най-малкото, ГЕРБ вече предупреди, че след като КС обяви тълкувателното си решение за имунитета на президента, парламентарната група може да започне процедура по импийчмънт. Очаквано коалиционните им партньори от "Обединени патриоти" и подкрепящата "Воля" застанаха зад тях, а зад президента – БСП. ДПС не бърза да взема страна и се обяви за диалог. Но дори това вече е намек за смяна на проруската ориентация.

Самият премиер все повече създава впечатлението на човек, на когото натрупано външнополитическо недоволство и вътрешнополитическа умора са очертали края на активната му политическа кариера. И в реакцията си срещу президента във вторник Борисов даде да се разбере, че нито иска да става президент – понеже не му е интересен този пост, нито пък ще е премиер след редовните избори догодина. Просто щял да се прибере в Банкя и да си гледа партията (нов Доган в Банкянски сараи). Но домандатно ще си остане в геополитически разкрач и както изгони двама руски дипломати, така щял да довърши газовите проекти, че даже и да осигури сделка за АЕЦ "Белене".
Томислав Дончев и Владислав Горанов са сочени за евентуални премиери от ГЕРБ след Бойко Борисов

Битката за наследството на Борисов
Публиката отдавна знае, че обещанията на Борисов са като Вальо-Златевите терци. През 2011-а и през 2016-а той бе казал, че ще се кандидатира за президент. Но много по-силно от обещанието му, че няма да е президент, е заявката му, че няма да е премиер в следващ мандат, ако и да не е така категорично изказано като президентската "клетва”. Тя чертае съвсем друг фронт на разгорялата се политическа война – за наследството на Борисов. В последните месеци спекулациите в политическите среди сочат вицепремиера Томислав Дончев и финансовия министър Владислав Горанов като евентуални наследници на Борисов на премиерския пост. Борисов сега може да дебне някой от двамата да прегори от желание.

Независимо дали заявката на премиера, че догодина слиза от власт, е искрена, или не, все пак главната ѝ роля е да минимизира опасността от предизвикването на предсрочни парламентарни избори. Един вид – няма какво да се хабите, потърпете още година, сам си отивам, защо да клатим стабилността и да харчим грешни пари. Същественият въпрос обаче е има ли потенциал разгорялата се тотална война между президента и управляващите да предизвика предсрочен вот. С обръщения и вета върху закони няма как да стане – президентът вече стигна предела на говоренето със свалянето на доверието, а ветата му се преодоляват лесно. Трудно може да мобилизира широка обществена подкрепа зад себе си не само защото управляващите първи го удариха и мобилизираха своите електорати, а зад Радев засега са само избирателите на БСП, но и защото той сам трябва да доказва чрез действия, а не с думи искреността и решимостта си на борец срещу зловредното управление на Борисов.

Радев подава оставка и повежда коалиция?
Единственият убедителен ход на Румен Радев е да се бори за изпълнителната власт, като обедини зад себе си различни партии и граждански формации. За целта може да подаде оставка като президент, опитвайки се да предизвика предсрочни избори, или да напусне президентския пост догодина, за да се включи в редовните парламентарни, но го обяви още тази, за да трупа политическа енергия. И в двата случая мандата му ще довърши вицепрезидентът Йотова (така тази институция вече открито ще е в ръцете на опозиционната БСП), а Радев ще може да търси нов изборен успех, вече на реално властово ниво, вместо да чака съревнование за втори мандат през 2021 г.

Този ход би бил игра вабанк и ще е апогеят на тоталната война. Той ще подчини целия публичен дневен ред на една свръхгореща битка за власт и ще изостри до краен предел геополитическата битка между САЩ и Русия за България. Румен Радев има амбицията и куража да го направи, остава да повярва и в собствените си възможности. Управляващите няма да се поколебаят да го сринат напълно, разполагайки и с цялата държавна машина. Тоталната война ще е справедлива за Радев само ако успее да я спечели, защото само така ще докаже правото си да е алтернатива. Ако надделее Борисов, това ще е поредният реванш на статуквото над една необоснована претенция.

Все пак най-вероятна е най-тривиалната прогноза – тоталната война да се окаже само едно много шумно дрънкане на саби и всеки да си изкара мандата, пък после пак всяка сабя в своята си ножница.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ