Елена Маринова: Да инвестираме в иновации, ефективност и образование

Президентът на "Мусала Софт" в интервю пред "Икономист"

Красимира Георгиева
Елена Маринова: Да инвестираме в иновации, ефективност и образование
Една от създателите и президент на "Мусала Софт" – водеща българска компания за софтуерни услуги, председател на Съвета за развитие на Сдружението на олимпийските ученически отбори по природни науки, член на борда на Международната награда на херцога на Единбург (младежка програма за личностно развитие), на борда на Американския университет в България… Това е само част от визитката на Елена Маринова, едно от най-популярните и разпознаваеми лица в ИТ сектора. Усмихната млада жена, която ръководи компания с над 500 служители, създадена преди 20 години от двама души – самата Елена, докато учи магистратура в Стопанския факултет на Софийския университет, и изпълнителния директор на "Мусала Софт" Делян Лилов, по това време съдружник в ИТ фирма. "Станахме съдружници след горе-долу следния разговор: "Ти знаеш ли как се пише бизнес план?" - "Да, учили сме в Стопански факултет", разказва Елена.

- Какво от наученото в Софийския университет ви е помогнало най-много в кариерата?
- Обединяващата линия в образованието ми, която остава и до днес, е силно конкурентната среда, мрежата от контакти и най-добрите приятелства. Харесвам цялостния си път – Софийската математическа гимназия с начина на мислене, който създава; Английската гимназия с колорита от учители и ученици, Стопанския факултет с ярките примери за дълбоки познания в дадена материя – имахме преподаватели по право от Юридическия факултет, по математика от ФМИ, по икономика гостуваха силни професори от САЩ.
Пътят към кариерата
Родителите ми са инженери и дълги години работеха заедно по научноприложни проекти. Вкъщи беше пълно с чертежи, компютри, всичко мигаше, говореше се за технологии. Аз обаче не проявявах особен интерес, а след първия ми урок по програмиране с баща ми, от което след немалко писане един "Правец" каза "бииийп", бях убедена, че не е моето нещо. След Софийската математическа гимназия сметнах за по-смислено да науча английски, отколкото да задълбая в математиката, а след английската гимназия бях наясно, че посоката ми не е нито чиста наука, нито хуманитарна, с което се озовах в Стопанския факултет на Софийския университет. Започнах с "Икономика", но осъзнах, че ми е твърде теоретична, така че завърших бакалавър, а магистратурата беше "Стратегическо управление". Правилно съм се самоконсултирала кариерно, защото и до днес силата ми е в мениджмънта, а технологиите са ми интересни най-вече като стратегическо развитие и практическо приложение – макар да са ми любопитни в тяхната същност.

- Необходимо ли е да се учи висше образование, за да се стане специалист по информатика? Какво показва моделът на "Телерик Академия" и "СофтУни"?
- За да станеш истински добър и да можеш да изградиш дългосрочна кариера, е необходима стабилна основа и опит – в най-добрия сценарий съчетание от математическа гимназия, университет и практика. Това отнема много време, стартира се сравнително късно и ниско и се отплаща бавно, но изключително добре. От друга страна, занаятчия се става и без теоретична подготовка, с активни практически курсове. Бързо е, стартът е висок, но базата е слаба и не успява да носи дълга възходяща кариера. Това е правилото. Разбира се, има и изключения. А също и не е нужно всички да имат растяща кариера, но колкото повече добре подготвени кадри имаме, толкова повече бизнесът като цяло ще бъде иновативен и ще произвежда продукти и услуги с висока добавена стойност.

Нито залитането всички да учат висше, нито програмист с няколкомесечен курс са правилни. В момента има известен дисбаланс към второто, резултат от прегрелия пазар на труда. Появяват се твърде много хора с практически познания, но без теоретична подложка. Затова през последните няколко години в "Мусала Софт" трансформирахме обучителната си програма Building with coding за хора с математически познания и мислене, но без програмистки умения, в Learn from the Masters, където обучаваме завършили бързи програми и знаещи "как", на "защо" – систематизираме уменията и ги допълваме с теория и принципи.

- Каква е ролята на държавата в процеса на създаване на кадри за ИТ индустрията?
- За да се изгради програмист, е необходима математическа база, а тя се създава още от училище. Тогава се заражда и интересът в посока STEM (природно-математическите и технически направления, бел.ред.). Така че доколкото държавата е отговорна за масовото образование, тя е отговорна и за създаване на ИТ кадри.

Заслужава внимание и темата за инвестицията в шампиони – "черешката на тортата" са националните ни отбори по природни науки, вкл. по математика и информатика. От една страна, те са част от силния бранд на държавата, независимо дали ще останат да се реализират в България, или ще се пръснат по света. От друга – при добра стратегия, покрай изграждането на няколкото олимпийци се създава цяла екосистема от двигатели, които дърпат напред бизнеса, науката, икономиката като цяло.

И в двете направления е възможно и има участие на бизнеса, но водеща трябва да бъде постоянната, дългосрочна политика на държавата.

А след завършване на образование, когато хората влязат в компаниите, започва непрекъсната инвестиция в обучения. Тук водещ е бизнесът – само за 2019-а бюджетът на "Мусала Софт" за обучения беше 1 млн. лв. Принципно стои въпросът за намесата на държавата – вярвам, че всяка форма на субсидия изкривява бизнеса в посока да мисли как да вземе субсидията, а не как да бъде по-ефективен, и го прави по-неконкурентен дългосрочно. Инвестициите в обучение обаче са нещо съвсем различно – те вдигат нивото, конкурентоспособността, ефективността, доходите и на хората, и на компаниите, а оттам и внесените данъци, изобщо – повишава се цялостният стандарт на живот.
Повратен момент
СМГ, но го оцених впоследствие. Да попаднеш в среда, която буквално те изтласква напред, е безценно. Някои се раждат в такава, други я търсят целенасочено, при мен беше случайност – след добро класиране на олимпиада по математика ми предложиха да уча в СМГ. Аз дори не знаех какво е това и съм благодарна на родителите ми, че настояха. От там нататък успехът е правило, провалите са рядко изключение.

- А как частни компании като "Мусала Софт" могат и помагат за развитие на STEM умения сред младите хора?
- Като организираме собствени програми и събития и като партнираме на такива – само за 2019-а на повече от 200 събития с над 11 000 участници. "Мусала Софт" има доста инициативи – най-големият портал за състезателно програмиране Infoman и конкурсът по програмиране CodeIT.bg тази година стават на 20 години. Те са част от подготовката и успехите на български, а вече и международни шампиони по състезателно програмиране. Сред създателите сме на eJOI, Европейската младежка олимпиада по програмиране. През 2017 г., когато 4-ма ентусиасти я създадохме, никой не вярваше, че ще успеем. А състезанието вече набра скорост и даже имаме страни домакини за няколко години напред.

Гостуваме в училища и университети и те ни гостуват, правим отворени обучения и лекции на наши експерти и каним световни гуру.
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ