Завръщането на икономическия национализъм

Преките чуждестранни инвестиции у нас намаляват, а държавната намеса в най-големите сделки е чувствителна

iconomist
iconomist / 13 January 2020 09:43 >
Завръщането на икономическия национализъм

от Живко Роев
Допреди десетилетие в масовите представи, особено в новите членки на ЕС, "икономически национализъм" се асоциираше с краен патриотизъм и силна държавна намеса в икономиката. И звучеше тесногръдо изолационистки пред предимствата на глобализацията.

След 10 бурни години на световна финансова криза, търговска война между САЩ и Китай, миграционен натиск към Европа и Брекзит, терминът започна да придобива по-скоро позитивен смисъл и да надхвърля полето на икономиката, асоциирайки се с националните интереси изобщо в противовес на общите наднационални, възприемани все повече като чужди.

Както при всеки "изъм" и тук политическото измерение доминира в дебата. И няма как да е иначе, след като този тип процеси задължително минават през държавата, която най-общо интервенира в два случая – при необходимост от опазване на националната сигурност и управлението на определени рискове, свързани с високо ниво на чуждестранен контрол над икономиката, и при наличието на корумпиран елит, който през властта се опитва да узурпира всички по-рентабилни сектори на националната икономика, възползвайки се от разочоравонието на населението от глобализацията. Инструментите на държавно въздействие са най-различни – от добре познатите тарифни бариери през държавното изкупуване на активите на чужденци до скрити заплахи в полза на трети страни.

Със своите особености на държавно управление, стопанска история и текущи проблеми от вътрешен и външен характер България има профил на страна, която върви по пътя на икономическия национализъм.

С присъединяването си към най-богатия икономически клуб в света – ЕС, и към най-силния военен съюз – НАТО, пред страната ни, както и пред другите държави от бившия соцлагер, се откриха широки възможности за активно присъствие във все по-глобализиращия се свят. Тази перспектива донесе своите ползи, но сякаш надеждите и очакванията на българските граждани не се оправдават напълно в икономически план, което намира своето статистическо (обективно) потвърждение. В края на 2018 г. България е страната с най-голямо неравенство в разпределението на общия доход в ЕС и с най-ниско заплащане на труда. От друга страна, тя е една от най-отворените и глобално интегрирани икономики и е сред първите 30 в световния индекс за най-глобализирани страни (вж. KOF Index). Успоредно с това правителството не може да провежда своя търговска политика, тъй като България е част от по-голям икономически блок, а и е малка отворена икономика, която тепърва извървява пътя от ниско доходно към високодоходно стопанство. Т.е. не може да си позволи да води собствена политика и на пазара на труда.

Което пък предполага, в контекста на технократската дефиниция на ОИСР, че има "свобода" да води своя политика единствено в сферата на движението на капитали - преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Унгария и Полша се възползват активно от своята "свобода" и се считат за най-големите защитници и последователи на политиката на икономическия национализъм в рамките на ЕС, а и не само.

Пътят на Полша и Унгария
Входящият поток на ПЧИ за 2018 г. в Полша е по-висок спрямо 2017 г., когато се регистрира най-ниското му ниво в рамките на последните 5 години, и е около 12% от общите инвестиции в икономиката (брутообразуването на основен капитал – GFCF). Структурата му показва, че притокът от капиталови вложения и дългови инструменти (доминиран от корпоративни заеми) е положителен, съответно 2,616 млрд. евро и 338, 6 млн. евро, като реинвестираната печалба е положителна и нарастваща величина – 8,864 млрд. евро (Графика 1). От 2004 г. до 2017 г. не е имало случай показателят Дългов инструмент да е на минус, а последният случай относно инвестициите в собствен капитал е през 2013 г. По отношение на реинвестираната печалба 2017 г. е годината с най-висока стойност след падането на комунизма.

Определено 2017 е знакова за инвестиционната история на Полша. Репатрирането на капитал (когато международните придобивания на местни активи не може да компенсира продажбата на такива на местни играчи) се случва на първо място поради продажба на активи и преструктуриране в банковия сектор на страната. Например UniCredit продаде своя 32,8%-ен дял в Pekao Bank за 2,4 млрд. евро на държавната застрахователна компания PZU и Полския фонд за развитие (PDF). Известна е и тенденцията на полското правителство да се ангажира с придобиването на вътрешен контрол върху икономиката ("реполонизация") и конкретно във финансовия сектор и медиите.

Поради тази и други трансакции половината от доминирания преди това полски банков сектор става вътрешна собственост – точно както в Унгария, където правителствената политика доведе до същия резултат няколко години по-рано.


През 2012 и 2013 г. пък е отчетен най-големият размер на отлив на капитал поради масови продажби на местни активи в банковия, химическия, фармацевтичния и миннодобивния сектор на местни играчи от корпоративния и публичен сектор.

Унгария отчита входящи потоци на ПЧИ в размер на 5,3 млрд. евро през 2018 г., което е около 17% от GFCF. Това е най-високата стойност от 2006 г. Основният принос за тези положителни нетни потоци са високото ниво на реинвестираните печалби на утвърдили се предприятия с чуждестранна собственост, докато капиталовите инвестиции и дълговите инструменти са отрицателни, както в полския случай през предходната година (Графика 1). Данните за реинвестираната печалба са по-ниски спрямо 2017 г., както и от тези за Полша, но 2017 г. се явява исторически рекордна за страната с отчетена стойност от 6,2 млрд. евро. Поглеждайки 20 години назад, инвестициите в собствен капитал през 2018 г. са отрицателни за трети път (263 млн. евро), както бе през 2015 г. (272,3) и 2003 г. (664,1). Позицията на дълговите инструменти пък е на отрицателна територия за четвърта поредна година, стойността ѝ е 346,6 млн. евро. Подобна тенденция се наблюдава и в периода 2007-2011 г. в рамките на Голямата рецесия (2008-2012 г.), а 2013 г. е годината с най-голямо отрицателно салдо по отношение на показателя.

Доминиращото намаление на участието в капитала се обяснява главно с вълната на държавните придобивания на чуждестранен капитал в компании като E.ON, Antenna Hungária, Főgáz и Budapest Bank, започнала през 2017 г. По отношение на запаса от преки чуждестранни инвестиции (входящи ПЧИ запаси) има сериозно намаление на капиталовите инвестиции в унгарската икономика. Например в сравнение с 2014 г., когато беше отбелязан рекорден инвестиционен фонд (82.6 млрд. евро), нивото му пада с 5% (с над 4 млрд. евро) в края на 2017 г.

1 2
Exit
Exit >
Книги

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ