Идеи за саниране на литературния (ни) живот

Христо Карастоянов
Христо Карастоянов / 10 January 2020 18:18 >
Идеи за саниране на литературния (ни) живот
Господин редакторе,
Трябва да ви кажа, че всяка заран в кафенето все се намира някой да ми съобщи, че в едно високоинтелектуално телевизионно състезание всеки втори участник се оказва писател. Идва и подарява на водещия последните си четири-пет книги. Съобщава ми моят човек това и укорно отбелязва: "Спиш, Карастоянов, спиш!".

Сега, той може би се опитва да ме подкокороса да се запиша за участник във въпросното съревнование за ставане богат, но аз знам, че нямам място в подобно стълпотворение от ерудити.

Обаче инак не спя, много моля! Напротив! Имам нахвърляни няколко идеи за внасяне на ред в литературния пейзаж.

Да започна с това, че старото стихотворение за Пенчо, който не четял, трябва да се тълкува не онака, а така...

"Пенчо бре, чети! Пенчо не чете!..."

Е, как да чете Пенчо? Пенчо пише! Кога ще му остане време да пише, ако седне и да чете. Ето, една телевизионна дама, която стана литературна такава, (при това VIP литературна!), съобщи на благодарното общество, че и деветгодишният ѝ син пише. Роман. И че вече е сключил договор с едно голямо издателство. Договор! Значи има срокове, пък сроковете трябва да се спазват – за кога ще чете Пенчото.

(Хм... Неприятно! Тук някой вече ме е изпреварил. Някаква госпожа с титли, за които няма да ми стигне страничката да ги пейстна тук, дала интервю. Моля:

"– Какво може да се направи? Да караме ли насила децата да четат?

– Разбира се, че не. Те няма да четат. Безсмислено е, само ще се стигне до караници."

À така! Наздраве!)

Значи това го уточнихме: българският писател не чете. А и не бива да го прави.

Достатъчно е да знае, че запетайките са вредни, да не се притеснява за граматиката, да не забравя, че множественото число на "занаятчия" е "занаятчий" – нататък е лесно. Господ дари България с незнаен брой издателства, които работят с материали на клиента (сиреч на ишлеме). Пък и отпечатването на една книга вече е финансово приемливо (за разлика от купуването ѝ след това).

С официализирането на не-четенето като неотменна част от творенето на книги ще отпадне и мръснишкият въпрос:

– Би ли прочел собствената си книга и би ли я харесал, ако е написана от друг?!
Френският автор Пиер Байяр е написал книгата "Как да говорим за книги, които не сме чели?" – с което ми води с няколко обиколки в анализирането на съвременния литературен живот. Затова пък аз вече съм подготвил помагало за начинаещи (до десет издадени книги!) писатели. Заглавието му е: "Как да печелим литературни награди в десет стъпки". Много полезен наръчник ви казвам, господине! Особено като се има предвид, че у нас има около шейсетина национални награди за литература. Това е според Уикипедията (а аз тая тревожното подозрение, че енциклопедията е пропуснала няколко).

Нататък.

Някога един мъдър човек – Дитмар Ендлер, голям преводач от български на немски – ми беше казал печално, че вече имало McDonald's-литература.

Perfect! Следователно вече може да се узакони като самостоятелен жанр и КFC-литературата. Пò е американско.

Първа точка от статута му ще гласи: "После пилето го запържваш!".

Та така. Тук, господин редакторе, изложих една твърде мънинка част от проекта ми за саниране на литературната ни панорама.

... Ама да ме пита човек защо съм се замъчил, при положение че още хиляда години преди Христа някой си писар Приск е написал на фараона: "Лоши времена, господарю мой! Всички пишат, никой не чете и децата не слушат родителите си...".

Текстът е публикуван в брой 1/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ