Бунт по френски в Операта

Премиерата на българската постановка на мюзикъла „Клетниците“ бе изпратена с 15-минутни аплодисменти. Националната трупа предлага групови посещения на ученици

Виолета Цветкова
Виолета Цветкова / 14 December 2019 16:36 >
Бунт по френски в Операта
Тулон, 1815 г.; Монтрьой, седем години по-късно; Париж, още десет години след това. 17-те лета преди и около Юнското въстание, събрани в около три часа и пресъздадени в красива музика, многофункционален декор и неизтощима артистична енергия, прехвърлиха сцената на Софийската опера и вдигнаха на крака публиката на премиерата на мюзикъла „Клетниците“, поставен за пръв път у нас от Пламен Карталов. Трагичната история на Жан Валжан, Жавер и Фантин, на Козет, Епонин и Мариус, на Гаврош и студентите на барикадите сякаш оживя от романа на Виктор Юго със съвременен бунтарски привкус.

Трудно може обикновеният зрител да си представи каква подготовка, организация и творческа мисъл са необходими за мащабни постановки като тази. Трудно може да си представи и усилията за спазването на всички изисквания от агенцията на Камерън Макинтош, притежател на лиценза за поставянето на мюзикъла по света. Всяко своеволие би означавало провал и загуба на инвестицията за този спектакъл, която наистина е изпитание за българските възможности. Акад. Карталов обаче твърди, че трупата е в добра кондиция (въпреки ниския стандарт на държавната субсидия) и може да си позволи подобно свръхусилие – и творческо, и финансово.

Сега аплодисментите са за всички: от творческия екип, в който освен постановчика са диригентите Игор Богданов и Светослав Лазаров, сценографът Ханс Кудлик, художникът по костюмите Лео Кулаш, певците Владимир Михайлов, Орлин Павлов, Весела Делчева, Деница Караславова и др., хористите и оркестрантите, до гримьорите, шивачите и сценичните работници. Всяка брънка от тази верига е работила за това публиката да бъде докосната, просълзена, развълнувана и благодарна.

Постановката е стройна и ритмична, сцените се сменят бързо, всяка се извайва като художествено платно сред преобразуващия се декор. Разбира се, че има какво още да се желае. Да се пее на микрофони в Операта, е риск. Там естественият глас е свещен, той издига артиста на пиедестал или го сравнява със земята. В „Клетниците“ е различно, всеки от изпълнителите е с индивидуален микрофон – „дребно“, но скъпо нещо, което отлага българската премиера на мюзикъла с цели 32 години. Трупата инвестира и в така необходимия пулт, който да регулира и смесва звука. Точно там се получи препъникамък в началото на премиерното представление. „Металът“, който усещахме в ушите си, можеше да съсипе представлението, но постепенно всичко си дойде на мястото. Не бяха равностойни и изпълнителите на водещите партии, но няма как да не споменем мощта на Владимир Михайлов (Валжан) и Орлин Павлов (Жавер), звънливата красота от партиите на Весела Делчева (Фантин) и Деница Караславова (Епонин)… А възхитата в очите на публиката беше от 8-годишния Антон Петров (Гаврош) и останалите малки бунтари.

Появата на втори мюзикъл (след „Мамма миа”) в афиша на Софийската опера още смущава традиционалистите. Но известно е, че подобен избор има по-далечна цел. Сред публиката бяха и хора, влизащи за пръв път в оперния храм. След видяното мнозина ще пожелаят да видят и шедьоврите на Верди, Пучини, Белини… Ненапразно от трупата предлагат и групови ученически посещения на „Клетниците“ от Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг. Така се отглежда публика. И



Текстът е публикуван в брой 49/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ