Затвор смог не лови

Предложението на ГЕРБ да се криминализира горенето на боклуци в печките е безполезен фойерверк, пуснат да отклони вниманието от безсилието на Столичната община да се справи със замърсяването на въздуха

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 13 December 2019 17:34 >
Затвор смог не лови
Източник: Shutterstock.com
Две години затвор за горене на опасни отпадъци – обработени масла, дрехи, гуми, пластмаси – това роди законодателната люпилня на ГЕРБ насред плътния смог, който затисна столицата и не помръдна цяла седмица. При това мярка с разнопосочни тълкувания, които в зародиш я обричат на провал и показват истинската й същност – на фойерверк, пуснат да отклони вниманието на обществото от истинския проблем. А той е тоталното безсилие на Столичната община, която написа 100 мерки за реакция при замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ) и не прилага най-важните, когато се налага!

Но така или иначе, затвор смог лови ли? Краткият отговор е не, дори и напънът за промяна на Наказателния кодекс да мине през парламента. Според текста, който замърсява атмосферния въздух, като изгаря опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода до 2 години и глоба от 2000 до 5000 лв., като в маловажните случаи наказанието е пробация и глоба до 1000 лв. Веднага се появиха въпросителните – кога изгарянето ще се приема за важно и кога за маловажно? Какъв е критерият и случайно ли липсва? Отговорите засега остават обвити в мъглата от ФПЧ през прозорците. А и кой и как ще мери кое изгаряне на парцали или гуми с колко е замърсило въздуха, защото на съда му трябват доказателства, а саждите от комините цапат, но не са такива!

Вместо да просветлят картината, разясненията на юриста на ГЕРБ Красимир Ципов още повече я замъглиха – гражданите нямало да влизат в затвора, защото мярката щяла да засегне предимно юридически лица. Което автоматично я направи безполезна за реакция в най-проблемните откъм замърсяване столични райони като "Слатина" и "Красна поляна", откъдето идват най-много сигнали за ежедневно горене на отпадъци в задните дворове.

Или – много шум, опит за пиар и на финала нищо. Но трябва силно да се шуми за безсилието на Столичната община. Защо вместо призиви гражданите да ползват градския транспорт, а не личните си автомобили, кметът Йорданка Фандъкова не приложи истинския стимул за това – зеления билет от 1 лев за целодневни пътувания? Видя се, че безплатните буферни паркинги не изиграха никаква роля, особено при липсата на предварителна масова разгласа за тях. Преди общината се оправдаваше със сбъркана наредба, която изискваше няколко последователни дни със смог, за да пусне евтиния билет. Сега той може да влезе в действие и само при прогноза за мъгла, която ще докара ФПЧ, но пак не се прилага. Този път с оправданието, че замърсяване има, но не е чак толкова голямо и не надхвърля границата, след която действа зеленият билет. Или каквато и да е нормата, гражданите все ще са на загуба.

Освен това кметството проспа цялото лято, когато можеше да изработи правила за ограничаване на движението на автомобили в центъра на София и в дни със смог да допуска само тези с екодвигатели Евро 5 и Евро 6, каквито практики има в цяла Европа. Същата Европа, в която кметствата, които въвеждат безплатен градски транспорт за чист въздух, все повече се увеличават.

И за да затворим кръга на управленската немощ, ще се върнем към новата законодателна инициатива. Някой знае ли какво се случва с пилотните опити на столичното кметство да прехвърли домакинствата в крайградските райони от отопление с дърва на отопление с пелети? Защото дори да не горят боклуци, печките замърсяват въздуха сериозно, а финансиран от екоминистерството анализ на Световната банка преди година ги посочи за по-голям източник на ФПЧ и от старите коли. И защо, след като от няколко години уж работи по проблема, първата по-сериозна подмяна на остарели отоплителни уреди с европейски пари по програма "Околна среда" остана за 2020 г., а същинската – за 2021 г.? А големият въпрос е какъв ще е резултатът накрая, освен усвояването на европари.

Защото отоплението с пелети е в пъти по-скъпо от това на дърва и въглища и нищо чудно след първата зима получените безплатно печки да се препродадат и старите, скрити в мазето, отново да задимят. И тогава какво – ще криминализираме и горенето на дърва ли?

Текстът е публикуван в брой 49/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ