Залезът на европейската социалдемокрация

В Германия той е най-осезаем, на Иберийския полуостров и в Скандинавия левите още се държат

Евгений Дончев
Евгений Дончев / 13 December 2019 09:30 >
Залезът на европейската социалдемокрация
Здрав разум: Саския Ескен и Норберт Валтер-Борянс не получиха мандат да разтурят коалицията с ХДС и да предизвикат избори
Германската социалдемократическа партия (ГСДП) извърши изненадваща смяна на ръководството си, като избра малко известните левичари Норберт Валтер-Борянс и Саския Ескен за свои съпредседатели. Първият си спечели прозвището Робин Худ на данъкоплатците, защото като финансов министър на Северен Рейн – Вестфалия извърши чистка сред измамниците, укриващи данъци в тайни швейцарски сметки. А Ескен е депутат от Бундестага, известна с критиките си срещу ГСДП заради участието ѝ в Голямата коалиция.

Това бе коментирано от германските медии като рязък завой наляво от центъра, към който партията се придържаше в 10 от последните 14 г., когато бе младши партньор на дясноцентристкия блок ХДС/ХСС. Валтер-Борянс и Ескен бяха избрани с вътрешнопартиен вот, а после утвърдени на конгреса на ГСДП на 6 декември и за пръв път партията ще има двама лидери, след като за пръв път преди това бе ръководена от жена. Андреа Налес обаче подаде оставка след катастрофата на изборите за Европейски парламент в края на май, когато социалдемократите останаха едва трети – след ХДС и Зелените.

Левичарите веднага обявиха, че ще продължат подкрепата си за коалицията само ако ХДС направи значителни отстъпки. Основното им искане е увеличение на минималното заплащане от €9 на €12 на час, промяна във федералната фискална политика за балансиран бюджет, за да бъдат отделени през следващото десетилетие 450 млрд. евро за изграждане на училища и транспортна инфраструктура, за дигитализация на икономиката и за борба с климатичните промени. Техните искания бяха веднага отхвърлени от дясноцентристите и това предизвика предположения, че конгресът може да сложи край на управляващата коалиция.

Здравият разум обаче надделя и на новото ръководство бе даден мандат само за преговори с канцлера Ангела Меркел по тези теми. Една от причините за тази отстъпка, която отложи предсрочните избори за Бундестаг, бе сривът в рейтинга на ГСДП след завоя наляво. Според проучване на института "Форса", цитирано от Ройтерс, подкрепата за партията се е сгромолясала с 3 пункта на 11% в сравнение със седмица преди това. Подобно дъно за последно бе достигнато през юни след оставката на Налес. ХДС е подкрепяна от 28%, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" - от 14%. "Противно на очакванията на ГСДП, продължителното търсене на лидер не се превърна в победа за демокрацията, а в неин срив. На избирателите им писна партията да се вглежда в себе си – искат тя да управлява", заяви пред агенцията шефът на "Форса" Манфред Гюлнер.

Сривът на френските социалисти
Едва ли има друга европейска страна, която по-добре илюстрира сгромолясването на социалдемокрацията, от Франция, пише "Дойче Веле". Социалистическата партия имаше абсолютно мнозинство в Националното събрание през 2012 г., когато нейният лидер Франсоа Оланд бе избран за президент. Залезът ѝ дойде на президентските избори през 2017 г., когато кандидатът ѝ – той не бе Оланд, който се отказа заради катастрофалния спад на рейтинга му – остана пети с едва 6% от гласовете. А във вота за Европейски парламент социалистите отстъпиха още назад и останаха шести.
Италианските социалдемократи отново се добраха до властта тази година, след като вицепремиерът и лидер на крайнодясната "Лига" Матео Салвини оттегли неочаквано през август подкрепата си за правителството на независимия премиер Джузепе Конте. Демократическата партия влезе без нови парламентарни избори в правителството, след като бяха преодолени разногласията ѝ с Движение "5 звезди", което управляваше заедно със Салвини. но коалицията е крехка и зависи основно от бежанската вълна от Северна Африка, която може да я разклати и да върне доверието към апологета на антиимиграционната политика Салвини.

След Втората световна война 15 от 28-те правителства на Австрия бяха ръководени от социалдемократически канцлер. До 1990 г. Австрийската социалдемократическа партия печелеше над 40% от гласовете на парламентарните избори, а при пика си през 70-те години три пъти вземаше над 50%. Тези дни обаче отдавна отминаха, коментира германската медия, макар че сривът на австрийските социалдемократи съвсем не е толкова драматичен, колкото този на германските им колеги.

Подобно на Германия, и в Австрия социалдемократите управляваха години наред в коалиции с консервативната Народна партия, но това съглашателство подхрани възхода на крайнодясната Партия на свободата. Тя бе младши партньор в последното правителство на канцлера Себастиан Курц, което се сгромоляса заради Ибисагейт. След парламентарните избори през септември Курц отказа да се съюзи със социалдемократите и на 11 ноември започна преговори със Зелените. По думите му те ще бъдат "много тежки" поради различните им позиции по редица въпроси, но при успех Зелените за пръв път ще влязат в австрийското правителство.

Британската Лейбъристка партия, създадена през 1900 г., постави рекорд по непрекъснато управление между 1997 и 2010 г., ръководена от Тони Блеър и финансовия му министър Гордън Браун. Но тогава Блеър я дръпна към центъра със своя "Трети път", а сегашният ѝ лидер Джереми Корбин, който пое ръководството през 2015 г., я върна на доста крайни левичарски позиции, с искания за национализация и преразпределение на богатството, като в началото дори настояваше страната да излезе от НАТО.

Крах: Лидерът на румънските социалдемократи Ливиу Драгня получи ефективна присъда за корупция и влезе в затвора


Преди извънредните парламентарни избори на 12 декември (след редакционното приключване на броя) социолозите даваха мнозинство от 38 – 40 места в Камарата на общините на Консервативната партия, водена от премиера Борис Джонсън. Корбин така и не формулира стабилна позиция на тема Brexit, а в месеците на агония на страната от март до началото на ноември сменяше платформата си от искане за предсрочни избори до нов референдум за излизане от ЕС.

Някой да е чувал наскоро за ПАСОК? А това бе най-силната гръцка партия след края на управлението на "черните полковници" през 1974 г., създадена от Андреас Папандреу. Начело на Общогръцкото социалистическо движение, той бе три пъти премиер на страната, наследникът му Костас Симитис – два пъти, а синът му Георгиос Папандреу бе последният социалдемократически премиер през 2011 г. Оттогава партията смени името си, влезе в политически съюз с Демократичната левица, а на последните избори през 2019 г. мимикрира като част от "Движението за промяна", което стана трета политическа сила.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ