Урсула фон дер Лайен и предизвикателствата за ЦИЕ

Шефката на новата ЕК посочи 4 ключови области в дейността на Брюксел през следващите години

iconomist
iconomist / 09 December 2019 11:17 >
Урсула фон дер Лайен и предизвикателствата за ЦИЕ
Източник: Gulliver Photos/Getty Images
Прогноза: Комисията на Урсула фон дер Лайен ще демонстрира ястребов подход в прилагането на антимонополните регулации, смята агенция "Стратфор"
Урсула фон дер Лайен постави фокуса в дейността на новата Европейска комисия върху 4 ключови области – околната среда, дигиталната трансформация, устойчивия растеж и ролята на ЕС в глобалния пазар, изправен пред нарастващ протекционизъм. "Политиците и бизнес лидерите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) биха постъпили добре да започнат да разсъждават над тези въпроси и да планират стратегиите си за новия дневен ред на ЕС", съветва сайтът Emerging Europe.

Защитата на околната среда и "екзистенциалната заплаха от климатичните промени" ще са водещи за Брюксел. Урсула фон дер Лайен заяви, че ще прокара първия европейски закон за климата. Той ще узакони декларацията на ЕС, че ще стане въглеродно неутрален към 2050 г., което означава големи инвестиции и промени в ежедневната дейност. Целта за намаляване на емисиите на CO2 до 2030 г. ще бъде 50% и дори 55%, а не 40% според сегашния план.

1/4 от бюджета на ЕС за 2021 – 2027 г. ще бъде отделен за устойчиво развитие и съответният фонд на Съюза – EFSD – ще разполага с 1 трлн. евро през следващите 10 г. в подкрепа на изследвания и иновации с цел "зелената трансформация". Урсула фон дер Лайен иска също така част от Европейската инвестиционна банка да се трансформира в Европейска зелена банка. Подготовката вече е в ход, а това ще има последици за начина, по който се финансират проектите в ЦИЕ, и предизвиква известна загриженост и стрес за кохезията на ЕС.

Кохезионните фондове ще бъдат по-малки, но пари за тази цел ще има и в други фондове. Опасенията на някои правителства в ЦИЕ са, че средствата за конкретните членки ще са по-малки, а тези в общоевропейските фондове – по-големи, което означава, "че компаниите и публичните институции в ЦИЕ ще трябва да се конкурират с тези от други членки".

Според Фон дер Лайен дигиталната революция представлява добра възможност за развитие, ако се решат някои социални проблеми посредством най-важния инструмент на ЕС в сектора – програмата "Дигитална Европа" с бюджет 9,2 млрд. евро. Тя е предназначена за иновативни малки и средни предприятия със затруднен достъп до капитал, както и за подобряване уменията на служителите им.

Третата област е инклузивният растеж, който досега се подпомагаше чрез опити за премахване на различията между регионите. Фон дер Лайен ще настоява и за по-стриктно облагане с данъци на транснационалните компании в Европа.

Ястребов подход и много глоби
Колкото до четвъртата област, новата ЕК ще търси собствен път към сътрудничеството, за да избегне протекционизма, за което обаче е необходимо по-голямо европейско единство.

"Новата ЕК ще възприеме ястребов подход в прилагането на антимонополните регулации и ще демонстрира нараснало желание да налага големи глоби на транснационалните нарушители на правилата на ЕС", прогнозира агенция "Стратфор". Тук ще има приемственост в лицето на еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, която запазва поста си и неотдавна обяви, че ще решава проблемите в нейната област с глоби и регулации вместо с искания за раздробяване на гигантите.

Париж и Берлин обаче имат собствен план за конкуренцията, който ще улеснява големите европейски корпорации да се сливат и създават "промишлени шампиони", които да се изправят срещу съперниците от САЩ и Китай. По-малките еврочленки вероятно ще му се противопоставят и ще подкрепят подхода на ЕК от страх, че той ще навреди на техните по-малки компании, прогнозира "Стратфор".

Франция и Германия обаче ще подкрепят намерението на Фон дер Лайен за засилен надзор над чужди компании, предимно от Китай, придобиващи фирми в стратегически отрасли, като енергетика, транспорт, комуникации, роботика и изкуствен интелект, защото искат да защитят собствените си гиганти в тези области. Но малките и страдащи от липса на капитал членки на ЕС ще се съпротивляват, защото те биха ограничили така необходимия им приток на преки чуждестранни инвестиции, заключава "Стратфор".

Текстът е публикуван в брой 48/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ