От излишъци към инвестиции

Капиталовите разходи отново стават модерен инструмент за стимулиране на икономиките

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 09 December 2019 09:43 >
От излишъци към инвестиции
Източник: Shutterstock.com
ПРИОРИТЕТ: Инвестициите в качествено образование са ключови за България
Прилаганият в последното десетилетие модел не помогна на Европа да изгради силна и конкурентоспособна икономика и затова днес вече се търсят нови решения. Това послание все по-отчетливо се чува от европейските лидери, макар и конкретни решения все още да липсват. Промяна в погледа към протичащите процеси вече показва и Европейската централна банка (ЕЦБ) след избора на новия председател Кристин Лагард, която призова правителствата, които имат бюджетни излишъци, да увеличат публичните инвестиции.

В средносрочните си бюджетни прогнози общо шест държави от еврозоната планират да имат бюджетни излишъци за тази и следващите две години. Това са Кипър, Люксембург, Ирландия, Холандия, Австрия и Германия. Всички те планират до 2021 година да поддържат излишъци, макар и те да намаляват в пъти. Това е сигнал, че все пак опитват да помогнат на икономиките си, и като цяло на еврозоната, като ускорят растежа с фискални стимули.

"Държавите, и особено тези с планирани излишъци, не са положили необходимите усилия. Защо те не инвестират в инфраструктура, образование или иновации и да помогнат за ребалансиране на европейската икономика", коментира Лагард в интервю за френски телевизионен канал.

Изказването ѝ показва нов поглед към материята от страна на ЕЦБ, макар и да се приема, че в институцията все още има поддръжници на следвания досега курс.

Изминалото десетилетие беше маркирано от усилие да се помогне на държавите да преструктурират публичните си финанси и да се намали свръхзадлъжняването. Реални политики за повишаване на конкурентоспособността в Европа обаче не се предприеха. Така десет години след кризата политиците продължават да търсят решение за ускоряването на растежа. Фактът, че водещи държави ще се откажат от трупането на излишъци, обаче се приветства от ЕЦБ.

Това, което остава несигурно, е дали европейските лидери ще се споразумеят за единни мерки, или ще предпочетат сценария с Европа на няколко скорости, при който богатите държави ще преследват политики, които пасват на тях самите, вместо на целия ЕС.

Според преподавателя по финанси от УНСС Петър Чобанов за момента перспективите са именно такива и доказателствата за това могат да се намерят в мерки като пакета "Мобилност", предлаган от френския президент Еманюел Макрон, натиска за уеднаквяване на данъчните основи при облагането на корпоративните печалби и спирането на разширяването на ЕС към страните от Западните Балкани. Според него европейските лидери все още се лутат по въпроса как трябва да се развива европейската икономика, но едно е сигурно, че стореното през изминалите десет години не работи.

Всичко това показва третирането на България като периферия, смята той и прогнозира, че докато не се стигне до някакво съгласие между Германия и Франция по въпроса как да се развива ЕС, повечето въпроси ще останат в застой.

"Германия е ограничена от законодателството си да прави бюджетни дефицити, освен в изключителни ситуации. Съвсем скоро те ще се вместят и в маастрихтския критерий за държавен дълг под 60% от БВП и това показва, че нагласите за стимулиращи политики липсват", коментира Чобанов.

Това обаче не пречи на България сама да започне да прилага реформи и мерки, с които да повиши потенциала на икономиката си. Макар и да не е в еврозоната, страната ни също реализираше бюджетни излишъци до миналата година, а тази е с дефицит заради мащабната инвестиция в нови изтребители, а за догодина се планира балансиран бюджет.

Според експерти, с които "Икономист" разговаря, в България има редица области, в които може да се инвестира с цел икономиката да се укрепи в дългосрочен план. Най-често посочваният отговор от тях е човешкият капитал.

Според главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов ключов приоритет трябва да е образованието, а средствата, които се влагат, трябва да са насочени не само за възнаграждения на преподавателите, но и за създаването на по-качествен процес на преподаване. Като по-непосредствена мярка той изтъква енергийната ефективност и възможността държавата да приложи по нов начин програмата за саниране. Той обаче е категоричен, че догодина правителството ще трябва да увеличи капиталовите разходи с повече от милиард лева, или рискува икономическият растеж да се окаже под 3%.

"Инвестирането в човешки капитал, наука и технологии е свързано със значително по-големи по обем средства от влаганите към момента. Сега България е на последните места в ЕС по дял на публичните разходи за образование, здравеопазване, наука и култура в БВП. Увеличаването на дела на тези разходи е трудна задача, но решението ѝ изисква единствено политическа воля. Обратно, ако тя не бъде решена, това би означавало допълнително изоставане в социално-икономически план не само спрямо средните стойности и тенденции в ЕС, но и спрямо съседните страни от региона", твърди доцентът по икономика от Софийския университет Ралица Ганева.

РЕСТАРТ: Кристин Лагард призова Германия да започне да инвестира бюджетните си излишъци, за да оттласне европейската икономика
Източник: Shutterstock.com


В следващите години обаче държавата ще е изправена пред трудни избори за това как да развива публичния сектор. Освен инвестиции в инфраструктура и човешки капитал ще трябва да влага средства и за превъоръжаване, а сериозна част от него може да бъде внесено от чужбина и по никакъв начин да не се отрази на заетостта и потенциала за икономически растеж в България.

Да се внимава
Прекомерните държавни инвестиции не трябва да стават за сметка на финансовата стабилност. В нова публикация на икономисти от Федералния резерв на САЩ се посочва, че стимулирането на икономиката с инвестиции трябва да е премерено и в никакъв случай да не се предприема, ако води до сериозно задлъжняване.

В анализ за разрастването на американския публичен дълг експертите заключават, че стимулите, финансирани със заеми, могат да бъдат устойчиви само ако създават допълнителен капацитет на икономиките, и в крайна сметка той да покрива дефицитите в дългосрочен план.

"Решение, възприето от някои държави, е да се печатат пари. В този сценарий правителствата теглят заеми, като емитират облигации и възлагат на централната банка да ги изкупува. Това води до изключително високи нива на инфлация и най-често разрушава икономиките", посочват изследователите. За това от ключова важност за стабилността на една икономика е независимостта на централната банка от изпълнителната власт.

За България този проблем не съществува, тъй като режимът на валутен борд забранява на БНБ да купува дълг на българското правителство. Така всеки път, когато опита да изтегли заем, държавата се обръща към пазара и това играе възпитателна роля.

Текстът е публикуван в брой 48/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ