Забавяне в лявата лента

БВП продължава да расте сравнително бързо, но очакванията за понижаване на темпа се увеличават

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 22 November 2019 12:20 >
Забавяне в лявата лента
Източник: Shutterstock.com
ПРЕНОС: Първият сектор, засегнат от влошената международна среда, ще е производството на авточасти
БНБ: Забавяне може да протече без скок на безработицата
Източник: Shutterstock.com
Основният сценарий на Българската народна банка (БНБ) предвижда забавяне на икономиката, без непременно да се повиши безработицата. Всъщност заради продължаващо нарастване на заплатите ще се увеличават спестяванията в банките (въпреки ниските лихви) и свръхликвидността им.

Това съобщи подуправителят на централната банка Калин Христов в публично изказване миналата седмица. Въпреки това картината не е оптимистична и причината е, че европейската икономика, чиито ефекти почти автоматично се пренасят към България, се намира в състояние на постоянна необходимост от стимули от европейската централна банка.

"Докато свръхликвидността на банките се приема като положителен индикатор в "нормални" времена, в настоящата ситуация тя е значителен фактор за банките да поемат кредитен риск. Изправени пред отрицателни доходности на нискорисковите ликвидни активи, където могат да инвестират своята свръхликвидност, банките са принудени да търсят нови кредитополучатели, намалявайки лихвените проценти по кредитите, с цел все пак да постигнат някаква положителна доходност. Ниските лихви по кредитите обаче вече все по-трудно диференцират между качеството на отделните проекти и не е сигурно дали покриват цената на риска.

В резултат от всичко това задлъжнялостта на частния сектор ще нараства в по-значителна степен от домакинствата", коментира Калин Христов.Това предполага, че лихвеният марж и доходността на банките ще са под постоянен натиск. Затова и политиката на БНБ ще е да продължи да налага високи капиталови изисквания за търговските финансови институции.
Българската икономика продължава да расте с темпове, близки до максималните за изминалите години, но вече се наблюдават сигнали за забавяне. Те се забелязват от данните на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на годината. Според тях брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 0.7% спрямо второто тримесечие, докато по същото време на миналата година е регистриран ръст от 3.7 на сто. Въпреки това по тези показатели България е сред петте държави в ЕС с най-висок отчетен растеж. Добрите новини обаче не свършват дотук. Ревизията на растежа през първото и второто тримесечие повишава неговите стойности и той вече е съответно 3,9 и 3,8%.

"Ревизираните данни за предходните тримесечия и резултатите за третото показват, че през цялата 2019 година икономиката се е движила по-бързо от очакваното и това е положителна новина. Ако нещо извънредно не се случи до края на годината, можем да очакваме цялата 2019 година да приключи с растеж около 3,7%", коментира главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов.

Според анализаторите, до които "Икономист" се допита, когато годишният темп на растеж е над 3% и дори над 3,5%, може да се приеме, че икономиката остава незасегната от негативните влияния на външната среда. На този фон фактът, че все пак данните за третото тримесечие са по-слаби, не трябва да буди сериозни притеснения, защото стойностите остават високи и най-вероятно страната ще влезе с добра инерция в следващата година, за която се очаква забавяне на световната икономика.

Предпоставките за тази инерция да се запази – повишаването на заплатите в публичния сектор и вдигането на пенсиите създават допълнителни доходи, които в огромната си част ще отидат за потребление. По този начин икономиката частично ще бъде компенсирана за забавящата се инвестиционна активност.

Според бившия заместник-министър на финансите Любомир Дацов е много вероятно да се наблюдава запазване на потреблението дори и в случай че има по-отчетливо забавяне на икономиката. Дори растежът да се понижи до 2 – 2,5%, което не може да се изключи, отново ще е вероятно потребителите да не реагират негативно, а да запазят относителен оптимизъм, смята Дацов. Като пример той посочи спирането на плащанията от държавата към частния сектор през втората половина на 2009 година, което имаше далеч по-силно влияние за стресиране на домакинствата в сравнение с първоначалните шокове на кризата, появили се година по-рано.

"За разлика отпреди десет години днес няма толкова много малки компании, които зависят директно от бюджетните плащания. Има няколко големи фирми, които изпълняват поръчките с подизпълнители. Тези подизпълнители по принцип получават плащанията си със закъснение. Ако държавата свие инвестициите си, част от подизпълнителите ще отпаднат, но това няма да е достатъчно, за да притесни домакинствата и да даде сериозно отражение върху данните за безработицата", обясни Дацов пред "Икономист". Тази прогноза беше потвърдена от още два източника.

И все пак – внимание
Едно от най-реактивните проучвания на НСИ – за инвестиционната активност и нагласите на фирмите, показва, че индустриалните компании очакват тази година да вложат с 10,5% по-малко средства в основен капитал спрямо миналата. Ако тези очаквания се потвърдят на по-късен етап, ще се окаже, че предимно държавните плащания са поддържали инвестициите през 2019 година.

Сигнали в тази посока започнаха да се прокрадват, въпреки че общите нагласи остават положителни. Например няколко транснационални фирми вече адаптираха политиките си в съответствие с очакванията за свиване на международната търговия. Те са от автомобилния сектор и затвориха производствените си центрове в България. Една технологична фирма също затвори офиса си в София, а друга премина към съкращаване на персонал заради свиване на заявките от клиенти в чужбина.

Към момента тези явления остават по-скоро изолирани, докато тенденцията е безработицата да се свива, а заетостта да нараства. По данни на НСИ за третото тримесечие безработицата е била 3,7%, което е с 1,3 пункта по-ниско от средните стойности за третото тримесечие на миналата година. Обратно, заетостта расте – с 2,6 пункта до 71,4%.

Последното изследване на бизнес климата (от края на октомври) показва, че проблемът на фирмите не са излишните служители, а липсващата работна ръка. Тази тенденция ще продължи да се откроява и догодина, когато заплатите в публичния сектор ще се вдигнат средно с около 10% и това ще принуди частните компании също да помислят за увеличаване на възнагражденията.

Икономист, работещ за правителството, коментира, че вече се наблюдава тенденция компаниите от сектора на индустрията да ограничават своето производство. Те продават предимно натрупаните в минали периоди запаси и произвеждат само такива количества, за които са сигурни, че ще намерят реализация в краткосрочен план.

Според експерта качеството на статистическата информация, която НСИ подава, е спорно и не позволява някои тенденции да се забележат навреме. Ако той е прав, е възможно скоро да започне видимо забавяне на темповете на развитие. Добрата новина е, че България най-вероятно ще избегне рецесията. Според повечето прогнози, които "Икономист" събра, БВП може да забави нарастването си до около 2%, но не и да изпадне в рецесия. За последното се иска голям международен шок, какъвто не е изключен, но е малко вероятно да се случи.


Текстът е публикуван в брой 46/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ