Изостанали с десетилетие

България все още не може да навакса икономически загубените за реформи години в началото на прехода

iconomist
iconomist / 07 November 2019 16:43 >
Изостанали с десетилетие
Георги Ангелов, старши икономист, Институт "Отворено общество"
На 10 ноември точно преди 30 години в България започна политическа промяна след половин век на комунистически режим. Такава промяна се случи не само тук, а и в целия регион на Източна Европа, последвана и от икономическа трансформация от административно-командна стопанска система към свободна и пазарна икономика. Именно този процес най-общо наричаме "преход".

Преходът в Източна Европа е безпрецедентен не само като обхват – той включва 27 страни и около 400 милиона души. Забележително е, че тази политическа трансформация като цяло се случи по мирен път. Но най-голямото предизвикателство на прехода е изграждането на необходимите институции на пазарната икономика практически от нулата.

Конкуренция, пазарни цени, частни фирми, търговски банки, фондова борса, конвертируема валута, свободна търговия (вътрешна и международна) – това е само малка част от нещата, които при плановата икономика бяха непознати и изцяло отсъстваха. Съответно трябваше да се създадат наново, в една бурна политическа обстановка и страхотни промени в обществото като цяло. Невероятно сложна задача дори от днешна гледна точка, още повече че преди 30 години никой не знаеше как оптимално да се подредят отделните стъпки на реформата и нещата се случваха по-скоро стихийно.

Голямото лутане
Преходът беше сложен в целия регион, но все пак общата логика беше ясна – целта беше да се създаде модерна пазарна икономика от западен тип. В България ситуацията беше много по-объркана, тъй като такава ясна и консенсусна цел не съществуваше, поне в началото. Нямаше обществен консенсус за посоката на развитие и за разлика от повечето други страни в преход, първите избори в България бяха спечелени от комунистическата партия – под променено име, но със същите икономически идеи. Нуждата от реформи се замести от несъстоятелни мантри като "плавен преход". Дори опозицията нямаше особено радикални предложения.

Допълнително затруднение създаваше десетилетната изолация на страната от Запада, липсата на подготвени експерти и дори базовото неразбиране за функционирането на пазарната икономика. Само една малка група "критични икономисти" (Венцислав Антонов, Румен Аврамов, Иван Костов, Любомир Христов, Венцеслав Димитров) по това време имат представа за мащабите на икономическите неравновесия и предстоящите предизвикателства, но те са по-скоро изключение в общата картина. Като дори тази група критични икономисти не е достатъчно радикална. Румен Аврамов посочва, че страни като Полша никога не са били толкова изолирани от западната икономическа мисъл и имат по-голяма степен на готовност.

В Полша Лешек Балцерович се занимава дълги години с икономическите проблеми на социализма и започна реформите още в края на 1989 година. Вацлав Клаус в Чехия, Март Лаар в Естония също бяха подготвени и задвижиха устремно реформите в своите страни. Бързите реформи, станали известни като "шокова терапия", позволиха бързо да се преодолеят неравновесията, да се постигне макростабилизация и да се навлезе във фаза на висок икономически растеж.

И докато тези страни бързо напредваха, България преживяваше период на лутане близо десетилетие. Страната не направи нито една правилна стъпка от първия път. Изпробваха се всички погрешни възможности, стигна се до почти пълен провал и крах и едва тогава се налучка някаква правилна реформа. Или, както се казва, изядохме и солта, и тоягите, преди да стигнем до правилното решение. Всичко това имаше висока икономическа и социална цена.

Два примера. България стигна до огромна хиперинфлация, неконтролируема девалвация на местната валута и фалит на банковата система през 1996 г. и едва тогава се намери обществен и политически консенсус за въвеждане на валутен борд, бюджетна дисциплина и реформи. Точно обратното на Естония, където въведоха валутен борд и постигнаха макростабилизация почти веднага след обявяването на независимост.

В други страни започнаха приватизация веднага след началото на политическите промени. Привлякоха стратегически инвеститори, създадоха добра бизнес среда, освободиха частния сектор и успяха да избегнат голям срив в икономиката. В България приватизацията се отложи по идеологически причини, но това забавяне доведе до тотален срив на държавните компании и на икономиката като цяло. Много от тези компании затвориха, защото след банкрута им никой нямаше интерес да ги купи.
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ