Под натиска на регулациите

Държавната намеса води до окрупняване на бизнеса и недостиг на лекарства

Емил Петров
Емил Петров / 04 November 2019 19:00 >
Под натиска на регулациите
Източник: Shutterstock

Фармацевтичният бизнес е сред най-бързорастящите сектори на икономиката в България – продажбите на лекарства се увеличават в унисон със застаряването на населението. Но въпреки гарантирания растеж браншът не е имунизиран срещу политическите рискове.

През 2018 г. местният пазар на лекарства – по лекарско предписание и без рецепта, и на хранителни добавки е отбелязал скромния ръст от 4,8% до 3,6 млрд. лв. по данни на международната компания IQUVIA. За периода продажбите на лекарства с рецепта са се увеличили с 4,3%, а тези на лекарства без рецепта и на хранителни добавки – с 8,3%. Това е най-ниският ръст от 2006 г. насам, показва статистиката. За сравнение – през 2016 г. и 2017 г. лекарственият пазар растеше с по 11%.

Основната причина за в пъти по-ниските резултати е ограничаването на платените от държавата разходи за медикаменти. Забавянето е свързано главно с въведените задължителни отстъпки за иновативните лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, чиято стойност се заплаща от Националната здравноосигурителна каса, показва анализът на IQUVIA. През 2018 г. фирмите върнаха обратно в бюджета на Здравната каса 160 млн. лв. при 130 млн. лв. за 2017 г. (виж в таблицата на стр. 34 кои са най-големите участници на пазара на лекарства).

"Основен фактор, влияещ на нашия сектор, винаги са били регулациите и държавната политика", казва Димитър Димитров, изпълнителен директор на "Софарма Трейдинг". Компанията е най-големият търговец на лекарства в страната. "За съжаление, напоследък наблюдаваме процеси на засилваща се регулация особено по отношение на лекарствата и заплащането им от държавния бюджет", допълва Димитров. Той дава за пример наложените през последните години нови политики за регулиране на цените за по-стриктен контрол върху планираните бюджети за лекарства и механизми за съпричастно участие на НЗОК и на фармацевтичните компании в покриването на дефицита в държавния бюджет.

Пропускани възможности
За електронното здравеопазване се говори много – то ще даде възможност за по-голяма прозрачност и контрол на разходите, по-качествено обслужване и по-добри цени, но засега стъпките в тази посока са скромни. Въвеждането на национална здравна информационна система за пореден път беше отложено за края на 2020 г. След няколко години забавяне се очаква в началото на ноември да се проведе първото наддаване за доставка на лекарства в електронна среда. За 5 ноември е насрочен електронен търг за доставка на онкологични медикаменти на внушителната стойност 1,3 млрд. лева.

ЕФЕКТ: Прекомерната регулация ограничава възможностите на компаниите да намират средства за инвестиции
Източник: Shutterstock

Изпълнителният директор на "Софарма Трейдинг" е с умерени очаквания за процедурата и не смята, че тя ще доведе до големи промени за пазара.

"Натискът върху цените в болничния сегмент е толкова силен от години както върху производителите от гледна точка на реферирането на реимбурсните цени, така и с регулираните маржове за търговците на едро, които са нищожно ниски", казва Димитър Димитров. Мениджърът смята, че този механизъм ограничава възможността на компаниите да намират средства за инвестиции. "Така държавната политика способства за окрупняване на бизнеса. Само голяма и интегрирана по вертикала или по хоризонтала структура може да се развива в такава среда и да бъде жизнеспособна да инвестира", категоричен е той.

"На регулиран пазар като здравеопазването консолидацията и интегрирането на бизнеси по вертикала или хоризонтала е печелившата стратегия. Именно затова през 2015 г. година стартирахме нашата аптечна концепция SOpharmacy. Целта ни е имаме пряк достъп до крайния потребител, защото именно той дава сила да се градят и установяват тенденциите на пазара, конкурентно предимство и разгръщане в търсения от нас мащаб", казва Димитър Димитров.

В самите аптеки от тази година има някои нововъведения. От 9 февруари България се включи в Европейската система за верификация на лекарствата, която проверява произхода им и дава гаранция, че медикаментите не са фалшиви.

лектронната система се смята за едно от най-сериозните постижения в европейския фармацевтичен бранш през последните години. Още в първите месеци на нейната работа бяха разкрити фалшиви медикаменти, включително и в България. Но у нас все още голям процент от търговските обекти – около 40%, не са свързани към системата. Малките аптеки вкупом се оплакаха, че са необходими сериозни инвестиции за нейното въвеждане, въпреки че според Българския фармацевтичен съюз за това са необходими разходи не повече от 200 лв. за електронен четец.

"Тази ситуация създава лоша конкурентна среда и контекст на двоен стандарт. От едната страна са компаниите като нас, които спазват стриктно буквата на закона и правят инвестиции, за да изпълняват нормативните изисквания, а от друга, са икономически субекти, които си позволяват да ги неглижират", казва Димитър Димитров.

Нож с две остриета
На пръв поглед рестриктивната ценова политика на Министерството на здравеопазването е в полза на пациентите. На втори обаче тя е една от причините за недостига на лекарства, от който често се оплакват именно пациентските организации. Този недостиг се получава най-вече от изтеглянето от пазара на определени медикаменти или заради отказа на производители или търговци да ги регистрират за продажба в България, въпреки че са необходими. Затова не са малко хората, които се снабдяват от чужбина с лекарства, необходими за тяхната терапия.

Проблемът е особено остър за малка държава като България, при която увеличаващият се натиск върху цените е в комбинация с недостатъчен обем на пазара.

Според последните данни на Европейската асоциация на дистрибуторите (GIRP), представени през септември на среща с Европейската комисия, основните причини за недостиг на лекарства са две – проблеми с производството и процес на дерегистриране по икономически причини. В страните с по-ниски цени на лекарствените продукти и по-малки пазари основните причини за дефицит са преустановяване на доставки и изтегляне от пазара. От изследването на асоциацията се вижда как се променя влиянието на този фактор в различните страни в зависимост от нивото на доходите, социалната политика на държавата и големината на пазара – в Австрия тежестта му е 25%, в Италия – 37%, в Хърватия – 48%, за да стигне до 63% в Унгария и 68% в Румъния. България не е включена в това изследване, но по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата през 2018 г. по желание на притежателите на разрешения за употреба са прекратени 221 разрешения за употреба на лекарствени продукти, като нито едно от тях не е свързано с лекарствената безопасност като причина. А за периода 2014 – 2017 г. дерегистрираните лекарства са 1512.

"Българският фармацевтичен пазар подлежи на регулации, които съществуват и в другите държави членки на ЕС. Проблемът е,че те са въведени монолитно и без оценка на начина, по който влияят съвкупно. Ето защо поради изкуственото занижаване на цените чрез механизма за ценово рефериране много от фармацевтичните компании решават да изтеглят ключови за пазара медикаменти, които остават без аналог", казва здравният експерт Аркади Шарков. Друга регулация, която се очаква да влезе в сила в края на годината е механизмът за финансова стабилност. Проблемът е, че той ще третира еднакво както лекарствата, които осъществават икономии в бюджета (генерични и биоподобни), така и иновативните лекарства, които реално правят преразхода и заради които той бе въведен. "Това ще доведе до изтегляне или ненавлизане на ключови аналози на медикаментите на българския пазар, което от своя страна, ще зъдржи цените високи.", допълва той.

Материалът е част от специализираното приложение "Фармацевтична индустрия" към брой 43 на сп. "Икономист"

Текстът е публикуван в брой 43/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ