Затягането на регулациите на хранителни добавки не се случи

Добавки от чужди сайтове? Имайте едно наум

Емил Петров
Емил Петров / 04 November 2019 18:00 >
Затягането на регулациите на хранителни добавки не се случи
РАЗНООБРАЗИЕ: Предлагането на хранителни добавки се увеличава непрекъснато, но заедно с това нарастват и рисковете от нелоялни търговци и производители
Срещу простуда, за болки в ставите, за алармираща простата, за висок холестерол и за какво ли още не – широко рекламирани в праймтайма, хранителните добавки дотолкова навлязоха в живота, че ако заедно с антибиотик лекарят не ни предпише и пробиотик, има нещо съмнително.

"Пазарът на хранителни добавки става по-голям, но не расте с такива темпове, както в началото на 90-те години на миналия век", казва Огнян Радев, председател на Асоциацията на производителите и вносителите на хранителни добавки в България (АПВХДБ). Въпреки че се появяват много нови играчи – производители и вносители, като цяло обемът на продажбите е лимитиран предвид факта, че населението намалява, а платежоспособните българи не са толкова много. А и по-възрастните хора се насочват към природолечението – берат билки и сами си правят добавките, обяснява Радев.

По груби изчисления продажбите на хранителни добавки не надхвърлят 400 млн. лв. Точна цифра няма, защото никой официално не мери този пазар отделно.

Пазарът на хранителни добавки в България е един от най-либералните в ЕС. У нас те са регламентирани с Наредба №47 към Закона за храните на Министерството на здравеопазването от 2014 г., като контролът върху тях се извършва от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Изисква се уведомление към БАБХ и добавката може да се пусне на пазара, стига да отговаря на изискванията на наредбата. Според нея добавките трябва не само да са безвредни, но и да нямат претенции, че лекуват болестно състояние. Те са храни, така че не би трябвало изобщо да има риск при употребата им.

Към наредбата има позитивен списък, който определя и максималното количество на минерали, микроелементи, растения и екстракти от тях, които могат да се използват като дневен прием. Отделно са изброени и растения, части от тях и екстракти, които е забранено да бъдат влагани в тези продукти.

Проблемите остават
Въпреки че добавките остават перспективен пазар, все още не са решени проблемите, свързани с нелегалното производство и нерегламентирания внос. "Имаме нормативна уредба, но сме на мнение, че не се спазва. Контролът е занижен до такава степен, че на пазара излизат неща, които не би трябвало да са там", казва Огнян Радев. Като пример той посочва, че се наблюдава надвишаване на позволените дози за влагане, като понякога в хранителните добавки се вкарват и чисто лекарствени вещества – нещо, което законът изрично забранява.

"От асоциацията често пускаме сигнали до БАБХ и те вземат мерки, но не може да огледаме всичко и да направим непрекъснат мониторинг на целия пазар. Пътищата са знайни и незнайни – освен през търговците на едро продуктите влизат на пазара през интернет, както и чрез вкарани от чужбина добавки, които се разпространяват в малък кръг аптеки", обяснява Огнян Радев.

Най-различни добавки могат да бъдат купени както от популярните български сайтове, така и директно от международни магазини. Контрол върху стоките няма, защото дошли дори от Китай, те са на ниска цена и не попадат в полезрението на митническите власти. "Сайтовете са проблем, глобалният начин на комуникация пречи това да бъде регулирано", признава Радев. Няма как контролните органи да проследят какво се купува от чуждите сайтове, затова основната отговорност остава на потребителите, които поръчват.

Но освен състава при добавките производството също е сериозен въпрос. Те трябва да се произвеждат в условия, които отговарят на добрата производствена практика за производство на храни, без вероятност да бъдат замърсени или микробиологично, или с друго вещество, което би могло да бъде опасно за човешкия организъм. Това води до проблеми с качеството на продукцията, а може и да застраши здравето на потребителите.

Огнян Радев посочва, че наскоро в Пловдив е имало случай, при който гръцки предприемач пуска на пазара хранителна добавка с лаксативен ефект, в която има чисто лекарствено вещество. То не е обявено на опаковката, но съставът му е доказан с химичен анализ и продуктът е спрян след сигнал до БАБХ. В момента продуктът пак е на пазара и от асоциацията смятат, че отново в него има лекарство.

Вкарването на т.нар. "чиста фармация" в лекарствени добавки, без да бъде обявена на опаковката, е световен проблем. Това се следи от съответните оторизирани органи по страните и подобни добавки се изземват от пазара. Тези случаи се обявяват и в системата за бързо предупреждение – Rapid Alert System for Food and Feed (RASFF), в която държавите обменят информация за рисковите хранителни продукти. От данните в нея се вижда, че по отношение на хранителните добавки най-скорошните случаи, съобщени в България, са за завишено съдържание на витамини и лекарствени вещества, като техният произход е от различни държави, включително и от Канада.
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ