В името на точната дума

Христо Карастоянов
Христо Карастоянов / 02 November 2019 12:21 >
В името на точната дума
Почитаеми господин редакторe,

Надявам се да дадете място в списанието, за да резюмирам вкратце това, което обсъдихме в кафенето на ъгъла.

Темата беше „Протести и контрапротести“ – това чудо на българския ХХІ век. Обявява се протест за нещо и след половин час вече има и контрапротест. Така у нас на всеки протест се пада и един контрапротест. И това изобщо не зависи от повода, който е предизвикал първичния протест. Което е напълно обяснимо: факт е, че тук всички разбираме от всичко.

В хода на обсъжданията стигнахме до няколко извода и няколко контраизвода. 

Важно е например да се знае, че в протестите и в контрапротестите протестиращите и контрапротестиращите са едни и същи хора. Понякога дори си разменят дружески местата – менкат се, така да се каже.

Тук възникна един интересен от изследователска гледна точка въпрос: дали е задължително нещата непременно да са по реда „протест – контрапротест“? Тоест дали не е възможно първо да е контрапротестът и чак тогава да се появи протестът? Тук стигнахме до консенсус: да, напълно е възможно! Дори има и прецедент: наскоро едни контрапротестиращи не допуснаха едни протестиращи да стигнат до мястото, където вече контрапротестираха контрапротестиращите. Първи си бяха заплюли мястото, та така.

После обаче стигнахме до единодушния извод, че у нас както протестите, така и контрапротестите са, така да се каже, на парче. И решихме, че така няма да стане работата. Принципът „Всяка коза за свой крак“ не води до нищо хубаво, нали така? Само се разпилява гражданска енергия!

Така стигнахме до решението, че вместо безкрайното множество от протести и контрапротести трябва да се обяви една генерална стачка. Исканията ще бъдат сбор от всички искания на протестиращите и контрапротестиращите.

Някой изтъкна, че не се казвало „генерална стачка“, а „обща стачка“, но всички останали му казахме, че той не ги разбира тия работи. Така де! В държава, в която генералите са повече от редниците, стачките могат да бъдат само генерални.

Този опозиционер обаче отново възрази. Каза, че както е тръгнало, то веднага след обявяването на генерална стачка ще се обяви контрагенерална стачка – просто няма начин да не се обяви. Или както е при Алеко: „Ти ако обявиш генерална стачка, аз ще обявя още по-генерална! Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?“.

Всъщност като помислихме, се съгласихме с него. Генерална стачка сутринта и още на обед контрагенерална стачка е напълно в новите ни национални традиции.

При отделни случаи на контрагенералната стачка би могло да се отговори и с една хубава реконтра генерална стачка. Още повече че у нас винаги ще се намерят стачкоизменници. (Това си ни е залегнало още от хайдушкото движение, където един българин е хайдутин, двама българи са войвода и хайдутин, трима българи – войвода, хайдутин и предател.)

Решихме, че става! 

Веднага след това си рекохме, че защо да спираме дотук? Продължаваме с изборите! Както имаме избори, напълно е логично да имаме и контраизбори. (Също и реконтра избори, защо не?) Всъщност това вече сме го виждали: провеждаме президентски избори и веднага след тях – парламентарни. Редът е същият. Освен това неслучайно имаме термин „протестен вот“.

Тъй че приехме и тая работа.

После дебатите минаха на филологическо ниво. Върнахме се на изходната позиция и започнахме да размишляваме. Добре, „протест“ е ясно. Протестира се срещу нещо. Да де, ама контрапротестиращите не контрапротестират срещу, а го правят в подкрепа на нещото, срещу което първите протестират.

И тогава точната думичка си дойде сама.

Няма контрапротест.

Има подкрепест! “.  И

Текстът е публикуван в брой 43/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ