Комисия за защита от конкуренцията

Нелогичната забрана на сделката между ЧЕЗ и „Еврохолд“ защитава статуквото и укрепва средата на правна несигурност в България

Пламен Енев
Пламен Енев / 01 November 2019 15:40 >
Комисия за защита от конкуренцията
Източник: "Икономист"
След като и голям и прозрачен купувач, който няма общо с енергетиката, не е удобен на КЗК за тази сделка, е ясно, че причините за отказа не се коренят в правото.
Със забраната на „Еврохолд“ да придобие активите на ЧЕЗ в България Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) написа поредната страница от солидната си история на нелогични действия, които нямат много допирни точки с конкурентното право.  Предложението на най-големия публичен холдинг в България да купи дружествата на ЧЕЗ у нас срещу 335 млн. евро бе отхвърлено скоростно, със странни аргументи и в нарушение на процедурите.

На 24 октомври КЗК забрани сделката едва две седмици след като реши, че трябва да извърши задълбочено проучване, което беше предшествано от една седмица ускорено проучване. Целият процес отне на регулатора общо 21 календарни дни. Формалният мотив е свързан със загриженост за свободния пазар на електроенергия и факта, че купувачът, чрез двете си застрахователни дружества („Евроинс“ и ЕИГ РЕ), има лиценз за предоставяне на „застраховки-гаранция“,  което може да даде конкурентно предимство на две от придобиваните общо шест дружества („ЧЕЗ трейд“ и „ЧЕЗ Електро”) при търгове на енергийната борса. Там „застраховки гаранция“ могат да се използват като обезпечения при дългосрочните сделки, наред с банкови гаранции и депозити. Това е единствената хипотетична пресечна точка между бизнесите на купувача и придобиваните предприятия в тази концентрация и КЗК се е хванала за нея като удавник за сламка. Проблемът на решението е, че тези съмнения за потенциално увреждане на конкуренцията изобщо не са доказани, което е задължително, категорични са експертите по конкурентно право, с които „Икономист“ разговаря. 


Пороците на решението

Основният недостатък на решението е, че липсва задължителният конкурентен анализ, който да доказва хипотезата, която се опитва да изгради КЗК, смята преподавателят по конкурентно право в СУ доц. Иван Стойнев. Такъв анализ трябва да покаже в какви случаи и как сделката би имала потенциални негативни ефекти. „Такова проучване е сложно, с участието на различни експерти, които да докажат или отхвърлят конкретната хипотеза. Европейската практика показва, че подобни анализи са обемни и подробни – между 400 и 700 страници, а това решение на КЗК е общо 44 страници, които в голямата си част са описания на придобиващите и придобиваните предприятия, както и общи описания на съответните пазари, и в голяма степен повтаря написаното в резултат на ускореното проучване. Т.е. имаме едни съмнения, които подлежат на доказване и които не са доказани“, обяснява доц. Стойнев. Той допълва, че много трудно може да бъде доказано увреждане и защото още в началото са сгрешени постулатите при дефиниране на съответните пазари. Така например КЗК продължава да настоява, че дружествата на „Еврохолд“ имат дял от 42,64% (към 31.07.2019г.) при предоставянето на „застраховка-гаранция“ сред българските застрахователи, въпреки допълнителната информация от страна на „Еврохолд“, която сочи, че това са консолидирани данни от продадените застраховки на територията на няколко държави и че реализираните само в България продукти представляват общо 5% от националния пазар на този продукт. А КЗК трябва сама да стигне до тази информация, защото е длъжна да разглежда пазарите в национални граници. 

Нещо повече, КЗК игнорира и факта, че застрахователите на „Еврохолд“ въобще не предлагат „застраховки-гаранции“ на свободния пазар на ток, а това е специфичен продукт, който трябва да се създаде специално, съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Според Христо Копаранов от „Попов, Арнаудов и партньори“ е странно защо КЗК се е фокусирала върху един толкова малък сегмент от пазарите, какъвто е „застраховка-гаранция“, което е необичайно при концентрации. Въпросната застраховка се приема в сегмента „Централизиран пазар на двустранни договори“ на борсата, както и в някои случаи при обезпечаване на добавката „Задължение към обществото“ към фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). В първия случай борсата няма информация колко търговци я ползват, но е видно от публичните търгове, че те прибягват предимно до банкова гаранция, депозит или комбинация от двете. Причината е, че застрахователният продукт е по-сложен и принципно усвояването му не е толкова бързо и сигурно, защото всяка застрахователна претенция подлежи на съдебен контрол, ако застраховател откаже да я уважи, примерно.  От ФСЕС пък пишат до КЗК, че от 49 задължени лица едва 4 ползват „застраховка-гаранция“. 

Така на практика КЗК се поставя в позиция да докаже как купувачът, който не предлага такъв продукт и е с 5% дял при общите „застраховки-гаранция“, би могъл в бъдеще евентуално да увреди свободния пазар на електричество, предлагайки  на „ЧЕЗ трейд“ и „ЧЕЗ Електро“ (с общ дял, не по-голям от 25%) по-изгодна цена за въпросните застраховки, които почти не се използват заради далеч по-приемливите алтернативи. Разбира се, антимонополната комисия не прави и опит за подобно доказване, защото ако го направи, ще установи, че предвид регулацията на застрахователния пазар е невъзможно да се продават изгодни застраховки на свързани лица. Обратното – заради увеличените капиталови изисквания и утежнените регулации застраховката ще стане икономически неизгодна. Нещо, което от „Еврохолд“ подробно описват в допълнителната документация, която внасят в рамките на процедурата. КЗК не само не използва тази документация, но и не прави собствен анализ за това как се формира застрахователен продукт, въпреки че е длъжна. Но това не ѝ пречи да направи извода, че капиталовите изисквания и утежнените регулации лесно могат да бъдат преодолени.
Шефката на КЗК Юлия Ненкова има на разположение всички инструменти, за да наложи конкурентна среда на енергийната борса, но не го прави.


Комисията отхвърля и предложението на „Еврохолд“ в бъдеще да не предлагат „застраховки-гаранции“ при търговията с ток на свободния пазар, казвайки просто, че подобна мярка не е достатъчна. Според доц. Стойнев КЗК е длъжна да се обоснове подробно, защото може да допусне концентрацията под условие и има всички механизми за последващ контрол и много тежки санкции, ако това условие бъде нарушено. 

Бързането на комисията да откаже сделката доведе и до нарушение на процедурите, заради което един от комисарите – Анна Янева, е подписала решението с особено мнение. „Когато се установи, че първоначалните съмнения се потвърждават, има 30-дневен срок, в който страните трябва да бъдат изслушани по време на заседание, което е елемент от процедурата“, обяснява проблема Христо Копаранов. След като цялата процедура трае 25 дни, е очевидно, че решението е незаконосъобразно дори само на процесуално основание. Експертите прогнозират с голяма доза сигурност, че решението ще падне в съда и по същество, и заради процедурата, но допълват, че подобни производства може да траят над 2 години, което обезсмисля  сделките, по които се водят. За пример дават обжалването на „Инерком“, което в момента е на първа инстанция, но и да го спечели, е ясно, че компанията няма да купи активите на ЧЕЗ. Но със сигурност след това може да осъди България (не КЗК или нейните членове) за вреди и пропуснати ползи.

 
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ