Началото на края на хроничната дясна недостатъчност

Резултатът на Борис Бонев доказа пагубната грешка на "Демократична България" да не търси подкрепа за независим кандидат

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 01 November 2019 11:29 >
Началото на края на хроничната дясна недостатъчност
Източник: БТА
Самоограничение: С Борислав Игнатов „Демократична България“ с мъка събра най-твърдия си електорат, с Борис Бонев можеше да стигне до балотаж.
Двайсет и няколко годишни момичета и момчета, които учат в чужбина или в София, за пръв път не просто се заинтересуваха от политиката, а направо се втурнаха в нея. Не само отидоха да гласуват, а започнаха да държат сметка за вота на родителите си. Заплени ги независимият кандидат за столичен кмет Борис Бонев и модерната, динамична и близка до тях кампания на гражданския активизъм на „Спаси София“. 

Около една пета от избирателите на Бонев са от „Демократична България, ако съдим по екзитпола на „Алфа Рисърч“. Може и да са повече, ако броим и по-отдавна разочарованите от формациите на традиционната десница. Подкрепиха го и негласували досега или „лъгали се“ по малки партии. Изобщо две трети от избирателите му се оказаха изобщо извън статуквото, не просто извън управляващото статукво. Затова по единодушните оценки на социолози и наблюдатели Бонев се превърна във феномена на изборите в София и сам, без партия зад гърба си, спечели кажи-речи колкото кандитата на „Демократична България“. 

Бонев обяви пръв кандидатурата си и започна кампания още през лятото. Още тогава бе очевидно, че той е идеалният вариант за т.нар. градска десница да надскочи себе си, като подкрепи „готов“, независим кандидат. Още повече, че, както скоро след това стана ясно, тя не разполага с „готов“ собствен и пак е проспала времето да определи такъв поне веднага след евровота. 

Партийните лидери на „умните и красивите“ пак се оказаха най-глупави. Или най-самовлюбени и самодостатъчни. Избраха „котка в чувал“, но собствена, посочена от тях, не някаква независима, в лицето на Борислав Игнатов. Сега се оправдават, че Бонев отказвал да бъде издигнат от партията. Ако той се бе съгласил, вероятно щеше да събере повече подкрепа от варненския архитект, непознаващ повечето от столичните градски теми и сътворил достатъчно гафове като този с футболното си фенство още на старта. Но който и да е партиен кандидат не може да надскочи съществено прага на една болезнено смаляваща се политическа сила. Нужно е разтваряне на ветрилото към други избиратели, което очевидно може да стане само с независим кандидат. Това го разбра и далеч по-голямата, за да е по-самодостатъчна, БСП, която вече на два пъти пожъна успех, подкрепяйки независим кандидат: веднъж с Румен Радев, победил на президентските избори, и втори път с Мая Манолова, класирала се на балотаж в София. Успехът на Манолова е по-скромен, но все пак Столетницата трудно щеше да стигне до втори тур, ако бе издигнала софийския си лидер и опитен общинар Калоян Паргов – просто защото с партиен кандидат много трудно се печели чужд електорат. 

Късогледството на ръководството на ДБ не спря дотук. На „заплахата“ Бонев, от когото се опасяваха, че ще им открадне немалко гласове, и който в кампанията щеше да стои експертно след дългогодишната си работа по софийските теми и с непосилната за останалите претенденти конкретност на управленската си програма, решиха да отговорят с експерт. И какъв по-добър експерт за кмет може да има от архитект, хеле пък шеф на Камарата на архитектите? Този първосигнален начин на мислене само подпомогна останалите кандидати в надпреварата. Защото изборът за столичен кмет е политически избор, а не избор за главен архитект. (Отделно, че арх. Игнатов не убеди публиката в своята компетентност.) Това е вторият след избора за президент широко демократичен вот, който тъкмо като такъв не е на първо място експертен. Най-важни за кандидата тук са неговата комуникативност и убедителност, идеи и енергия, биография и харизма. Експертността е сериозен плюс само ако е в основата на тези качества, а не сама по себе си. Иначе хората щяха да избират Нобелови лауреати и академици за президенти и кметове. 

Много преди да се появи умора от управлението на ГЕРБ, довела до смаляване на резултата ѝ на тези местни избори, тегне умора от партиите, представляващи т.нар. десен избирател. И тази умора се трупа не от един вот, а от няколко поредни, за да превърне настоящата формация на десния избирател „Демократична България“ в трета политическа сила в София и в съвсем символична политическа сила в страната. Поредното механично прегрупиране, коалиране и разделяне на формации и формацийки с почти нулев партиен живот, поредните оставки на лидери и замяната им с все по-незабележими политически кръжочници само ще удължи агонията до леталния край. Нужен е рестарт и като идеи, и като лидерство. Дясното в момента е повече клеймо за разпознаване на свой и чужд в стадото, отколкото политическо съдържание. Достатъчно е да кажеш, че си против паметника на червената армия окупатор и против Гешев за главен прокурор – и си десен. А ако си от „Боец“, си много по-десен, отколкото ако си от „Спаси София“. Достатъчно е да се мяркаш във Фейсбук и в сутрешните блокове, за да си поддържаш лидерството. И да се чувстваш все по-дясно чист сред оредяваща гвардия от десни талибани. Все пак резултатът на Борис Бонев дава надежда, че е дошло началото на края на хроничната дясна недостатъчност.

Текстът е публикуван в брой 43/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
 
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ