Какво (не) става с инфлацията

Потребителските цени и безработицата са рекордно ниски, но причината е нов модел на развитието

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 14 October 2019 10:46 >
Какво (не) става с инфлацията
Източник: Shutterstock
ПРОМЯНА: Новите бизнес модели позволяват част от разходите за традиционни бизнес дейности да се намалят, без маржовете на търговците да пострадат

Кога разбирате, че стимулите за една икономика са проработили? Доскоро теорията твърдеше, че умерената инфлация е най-добрият показател за устойчивото развитие и затова поддържането на ценова стабилност е сред основните мандати на водещите централни банки. Какво става обаче, когато имате растяща икономика, ниска безработица и едновременно с това ниска инфлация?

В сравнение с 2009 г. безработицата в САЩ пада от 10% до 3,7% днес, което е рекордно ниско равнище за последните 50 години. И въпреки това годишното увеличение на цените е само 1,8%. Това явление мъчи както икономистите в САЩ, така и колегите им в еврозоната.

Причината е, че движението на потребителските цени поне досега имаше връзка с безработицата. Когато те се покачват, бизнесът печели и има мотив да наема повече служители, и обратно, в периодите на дефлация следват уволнения. Моделът, разработен от новозеландския икономист Уилям Филипс, днес, оказва се, не работи. Нестандартното поведение на цените може да вещае ново ребалансиране на икономиката, но също и нов тип проблеми. Затова, каквато и да е причината, добре е тя да се узнае навреме.

На тази тема водещият изследователски център Brookings посвети последната си кръгла маса. Канейки за участие университетски изследователи и централни банкери, организацията потърси отговор на въпроса "Какво (не) става с инфлацията".

Добрата новина е, че участниците не виждат в ниската инфлация сериозен проблем. От една страна, тя се дължи на вноса от държави с ниски доходи, които имат конкурентни предимства, а от друга, корекцията тепърва може да предстои, което ще покаже, че най-малкото икономиката функционира по очаквания начин.

Според Кристин Форбс от Масачузетския технологичен институт външният сектор е един от най-сериозните фактори, допринасящи за бавното увеличение на потребителските цени в развитите постиндустриални икономики. Други причини са поскъпването или поевтиняването в глобален мащаб на природните ресурси, както и монетарните политики в други водещи икономики.

ЕФЕКТИВНОСТ: Съвпадението между ниска инфлация и безработица към момента отразява положителни процеси в развитите икономики, твърдят от Brookings Institute

"Външният сектор влияе силно, но ако изолираме приноса му, ще се окаже, че има и много вътрешни причини инфлацията да се задържа ниска, въпреки че заетостта расте", коментира Форбс.

Нови бизнес модели
"Както в САЩ, така и в Обединеното кралство производителността расте. Освен това виждаме и понижаване на наемите за бизнес площи. Всичко това позволява на компаниите да остават рентабилни дори когато повишават заплатите на заетите и да не им се налага да вдигат чувствително цените", смята Силвия Тенрейро от Английската централна банка. Според нея обаче това са процеси, чиято продължителност във времето няма да е дълга, и скоро може да се очакват нормалните пазарни реакции като увеличение на безработицата.

Това, което има дългосрочен потенциал да поддържа цените ниски и в същото време да не пречи на заетостта, е създаването на нови бизнес модели. Те позволяват част от разходите за традиционни бизнес дейности да се намалят, без маржовете на търговците да пострадат. Например онлайн търговците като Amazon и Alibaba отдавна са решили проблема с поддържането на персонал и наема на търговски площи, заменяйки всичко това с логистични центрове и самонаети служители, които осъществяват доставките. "Освен че могат да си позволят по-ниски цени, онлайн търговците допринасят и за прозрачността при ценообразуването, което прави пазарите много по-ефективни", твърди Алберто Кавало от Харвард.
Като пример той посочва, че днес търговците коригират цените си много по-често именно под натиска на конкурентите. Използването на алгоритми при ценообразуването позволява на фирмите да реагират по-бързо и по сходен начин не само при понижаването на цените, а и при тяхното увеличаване. Така търговците решават проблемите с маржовете чрез корекции в крайните си цени вместо с освобождаване на работници.

Резултатът е, че заетостта се запазва и икономиката продължава да се развива благодарение на повишената ефективност. И за първи път ниската инфлация не означава задължително страх и предпазливост сред домакинствата. Скритата цена е, че работната сила се премества към по-адаптивните фирми, а други отпадат от пазара, но това не е макроикономически проблем, напротив.

Къде е България
С малки разлики ситуацията, която се наблюдава в икономиките с по-високи доходи, може да се открие и в България. Безработицата достигна рекордно ниското равнище от 3,6%, но доходите растат с между 6% и 7% годишно, а инфлацията остава на равнища между 2% и 3%, което е в пъти по-ниско в сравнение с годините преди кризата.

Фактът, че страната ни е в догонваща позиция, ни помага да извличаме позитиви от търсенето на евтина продукция и предполага, че и тук потребителските цени ще растат с по-високи темпове, но това не се случва. Първото, но недостатъчно обяснение е, че у нас все още има сектори на икономиката, в които реалните доходи не се декларират пред държавата нито от работодателите, нито от техните служители. Всяко осветяване на по-голяма част от сивата икономика в статистиката се записва като увеличаване на доходите. Реално обаче както за фирмите, така и за служителите им няма никаква промяна в нивото на разходите (за първите) и заплащането (за вторите), поради което тази част от увеличените на хартия заплати не води до допълнително потребление или проблеми пред фирмите.

Другата част от обяснението на експертите, които "Икономист" потърси, се крие в разпределянето на растежа. "Наистина потребителските цени не растат бързо, но има покачване при цените на недвижимите имоти и на финансовите активи. Това означава, че има по-голямо платежоспособно търсене, което не се насочва толкова към текущо потребление, колкото към инвестиране в жилища или във финансови активи", обясни главният икономист на една от водещите български банки. Според него това показва, че растежът не се разпределя между всички домакинства, а основният дял отива към работещите с по-високи доходи, което се наблюдава и при по-богатите икономики.

Добрата новина е, че натрупването на неравенство в България не е в мащабите, които се наблюдават в западноевропейските държави. Тоест повишаването на минималната работна заплата, както и на възнагражденията в публичния сектор позволяват на хората с по-ниски доходи да подобрят стандарта си на живот, макар и недостатъчно.

Лошата новина, е че, ако се стигне до рецесия в еврозоната или САЩ затруднят вноса на европейски автомобили, първите засегнати ще бъдат именно служителите, заети в производството на авточасти и автомобилна електроника. Точно там се наема най-сериозен дял от нискоквалифицираната работна ръка в България и тя получава шанс да повиши доходите си. И ако работодателите в тези сектори се принудят да направят съкращения, безработицата почти веднага ще започне да расте.


Текстът е публикуван в брой 40/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ